Нумизматика

Когато 1 брадва е била равна на 20 кг. зърно

Монетосеченето по нашите земи има над 2500 годишна история

Ясер Ел Амин

Монетосеченето по старите технологии е доста трудна задача, въпреки помощта която ми оказа Инес Лазарова, главен нумизмат на БНБ

Монетосеченето по българските земи започва някъде през VI - V в. преди новата ера. Музейната експозиция на Българска народна банка (БНБ) е може би най-пълната в България. В нея има монети още от времето на древните траки, които са обитавали този район. ДУМА, с помощта на главния експерт нумизмат на БНБ Инес Лазарова, ще ви разкаже историята на монетосеченето по нашите земи и ще ви покаже всички интересни моменти в развитието на този занаят в България.

Музейната екпозиция на БНБ

Първите монети, намерени по нашите земи, датиращи от този период, са били на тракийските племена и владетели. Монетите на владетели като Саратог, Кетрипор, Скосток например са сечени в едни от най-известните в древността монетни дворове и са били с много добро качество. Върху старите тракийски монети е имало сравнително малко надписи, които са били с гръцки букви.

Монети сечени в Сердика

Покупателната способност и стойността на парите в древността не може да се определи съвсем точно. Според Инес Лазарова, това е любим въпрос на повечето посетители на музейната сбирка и най-вече на журналистите. Знае се например, че в определен момент 1 брадва е била равна на 20 кг. зърно или на определено количество монети. Но това важи само за този конкретен момент. Докато

Солон казва, че 1 бик струва 5 драхми

в друг исторически момент 1 бик струва вече 100 аса. Според експертите установяването на точната покупателна способност може да се направи само за 2-3 века назад.
Античните монети не са имали изписан номинал, който да показва стойността им. Някои от символите върху тях са били характерни за монетарницата, която ги е отсякла. Траките изсичали на своите монети и символи на властта, както сега например се слага държавен герб. Традиционните били лик на владетел, двуострата брадва, но често били използвани и изображения на божества.
Монетните системи, еталоните за отсичане на монети според теглото им, които са се употребявани в древността, били над сто. Теглото на монетите се спазвало много строго и се измервало със специални теглилки. Когато в античността хората отивали да пазаруват, единственият им ориентир била тежестта на монетите и метала, от който са били направени, но не и номиналната стойност.
Един от най-ценните експонати в музейната сбирка на БНБ е тетрастерът на тракийското племе дерони, смята Инес Лазарова. Монетата тежи почти 40 грама и е направена от чисто сребро. Тя е била използвана за като средство за спестяване или външна търговия, а не като съвременна разменна монета. За времето си

това е бил влог с много голяма стойност.

Такива монети са стигнали чак до Египет.
Древните траки са употребявали монетите като пари. Хората са били насърчавани за това. Владетелите са искали част от данъците да се плащат в монети, нещо, което говори за висока степен на развитие на паричното обръщение за разлика от първата българска държава, която не е имала собствени монети. Нашите ханове, князе и царе не се секли монети, а са използвали тези на Византия, разказва главният експерт на БНБ. Основната причина за това е, че тогава търговията е била предимно натурална, а монетите са се употребявали много рядко.
Монетосеченето в древността е било един от трудните, но добре платени занаяти. Монетата на Лизимах например е отсечена с така наречения "висок релеф", за който се изисква много голямо майсторство. Опитах се с помощта на Лазарова да отсека една монета, както са го правили в древността. Заготовката за монетата се слага в специална вдлъбнатина, с изобразена в негатив едната страна на монетата. На длетото, върху което се удря с тежък чук заготовката пък е изобразена другата страна на монетата. Резултатът от опита не беше много сполучлив, което ме убеди, че в крайна сметка това е било доста сложно "изкуство".
Монетите на македонските владетели също са били разменно средство по нашите земи. Освен тях са използвани и тези на гръцките градове държави, които са се намирали по Черноморието. Те са много интересни. Всеки полис е сякъл свои монети със собствена иконография, която е била характерна за града. Аполония например е използвала мънички монети, на които

като изображение е имало Горгона Медуза,

а на другата страна котва, една буква "А" и едно мъничко раче.
След първи век от новата ера по българските земи са употребявани монети от Римската империя. Някой от тях, както тези от град Сердика, са сечени на територията на днешна България. Може да се каже, че те са си наши монети, както твърди Лазарова. Римляните са първите, които въвеждат изписването на номиналната стойност върху монетите.
След това вече започваме да използваме монетите на Византия. Те са били монетите и на първата българска държава. Монетите вече са били по-тънки от античните монети на траките, защото технологията за направата им се усъвършенствала. През този период се секат и т.нар. корубести средновековни монети. Този начин на отсичане е позволявал много точно да се определи кое е лицето на монетата и кой е гърбът й. Обикновено върху лицевата страна (изпъкналата) са били изобразявани Исус Христос, Богородица или кръста. Гърбът на монетата бил там, където е отсечен портретът на земния наместник на Бога - владетелят.
При използването на старите монети се е стигало и до разсичането на монетите. Това се правило главно по две причини. Ако монетата била с твърде голяма стойност за дадена покупка, тя се разделяла на 2 или на 4 части, които после можели да се използват. Другата цел на разсичането била, за да могат търговците да се убедят, че тя е истинска, а не фалшификат.

"Ментетата" са се появили още в древността.

По време на Второто българско царство нашите царе са започнали да секат свои монети. Средновековното монетосечене още е ръчно и е много далеч от съвременното производство на монети. Типичните средновековни монети са с нисък релеф, а изображенията са по-схематични. Това се определяло от мирогледа на тогавашните хора, които не са залагали толкова на изящното в земния живот, а са се вглеждали в духовното въздигане. За този период е типичен условния дизайн.
По времето на турското робство са употребявани монети на Османската империя. В малко по-късен етап започва използването и на различни видове монети и дори турски банкноти. В първите две години след Освобождението в България се употребяват все още различни монети. Първите истински "български" монети се появяват през 1881 г., когато Българска народна банка поръчва на английския монетен двор да ги отсече. Първите български банкноти пък се появяват през 1885 г., когато БНБ получава пълно емисионно право.
Преди повече от 125 г. е имало сериозни дебати за това как да се казват монетите на България. За това, че паричната единица ще се нарича "лев" било ясно казва Инес Лазарова, но за стотинките имало най-различни предложения. Идеите била, те да се наричат "сантими", както е било във Франция, или "александрийки", заради княз Александър, или "сотници". Стига се до приемането на термина "стотинки", което означава, че левът е разделен на на сто.
Една от най-красивите монети на древността е тази на Атина Палада. На едната страна на монетата е изобразен бухалът на богинята. Ще се почудите какво общо имат древните монети с настоящето. Гръцката национална банка е използвала точно тази страна на античната монета при направата на монетата от едно гръцко евро. Това ни напомня, че и пред България изниква сложният въпрос какво изображение да се сложи на българските евро-монети, след като станем членове на еврозоната.

СНИМКИ ИВАН СТОИМЕНОВ

28.05.2005