Датата

2 юни

Ден на Ботев и загиналите за свободата на България - честван е за първи път като ден на Ботев във Враца (1883), Пловдив (1884), Сливен, Калофер, Казанлък (1885). Захари Стоянов пише, че първият тържествен поход "по стъпките на Ботевата чета" се е състоял през 1888 г. Първият паметник на Ботев е издигнат във Враца, а на откриването му на 27 май 1889 г. присъстват неговата майка и дъщеря му Иванка. Денят се отбелязва официално от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. Първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна е даден на 2 юни 1948 г. в 12 часа. Денят на Ботевата кончина се чества в памет на всички българи, жертвали живота си за свободата на родината.
На този ден през 1876-а (според някои още на 1 юни вечерта) загива Христо Ботев (1848-1876), поетът и революционерът, написал година преди смъртта си: "Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!" (Знаме, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.). Слиза от кораба "Радецки" с четата си на българския бряг на 30 май при Козлодуй и след тридневни тежки боеве достига подножието на връх Вола в Стара планина, където загива според различните версии в местността Йолковица, Камарата или на Околчица. След него остава: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира."
През 1936-а започва строителството на паметника на Околчица - осмоконечен кръст висок 28 м., който по конюнктурни съображение през 1947-а е заменен с петолъчна звезда, а през 1991-а тя е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид.

Национален празник на Италия - Ден на провъзгласяване на Републиката - италианците гласуват "за" на референдум за премахването на монархията в страната (1946).

105 години от рождението в Кюстендил на българският художник и изкуствовед проф. Асен Василиев (1900-1981). Завършва Художествената академия в София (1925), учителства в Берковица, Шумен и София и преподавател в Института за учители в София, като в същото време излага свои творби в България и чужбина. Над 50 години изследва изкуството на Българското възраждане, проучва паметниците на културата в Македония (1942), пътува до Света гора, изследва скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските черкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица храмове. От 1940 до 1948 г. работи в Археологическия музей в София и участва в много археологически разкопки, след което е референт-ръководител на музеите в Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950). Членува в дружество "Съвременно изкуство" и е съучредител на Съюза на българските художници. Заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН (от 1957 г.) и професор по история на българското изобразително изкуство в Художествената академия - София (1974 г.). Почетният гражданин на Кюстендил е автор на значимия труд "Български възрожденски майстори", на "Трем на българското Възраждане", "Черепишкият манастир", "Ктиторски портрети", "Троянският манастир", "Казанлъшката гробница", "Български светци в изобразителното изкуство" и др. Умира на 21.VI.1981 г. в София.
Асен Василиев

31 години от установяването на дипломатически отношения България между Република Гвинея - Бисау (1974) и от даването на агреман за първия български посланик в африканската страна.

1537 - папа Паул III забранява превръщането на индианците в роби.

1740 - в Париж се ражда френският романист и драматург маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (1740-1814) - патриархът на философията на т.нар. либертинаж и основоположникът на садизма. Учи в йезуитски колеж, постъпва в армията, участва в Седемгодишната война, жени се (1763) и пет месеца след това започват многобройните му срещи със закона - всички произнесени срещу него присъди са по искове за сексуални извращения и изнасилвания. Прекарва над 27 години от живота си в затвор, като използва времето между 1794 и 1800-а, когато е на свобода, за да издаде няколко свои творения - "Жюстин", "Философия в будоара", "Жулиета"ы "Престъпления от любов", "Сто и двадесетте дни на Содом", в които излага тезата си, че "моралните предразсъдъци в крайна сметка са онова общо и безлично, заради което човек е готов да се примирява и безстрастно да ограничава и дори да унищожава другия...". И те в крайна сметка отново го вкарват зад решетките. Умирайки на 2.XII.1814 г. в лудницата в Шарантон, близо до Париж, моли в завещанието си гробът му да бъде оставен отворен два дни, за да се уверят, че наистина е умрял.

1793 - начало на якобинския терор във Франция, развихрил се по инициатива на Робеспиер, като опит да се "изчистят предателите" на новата френска република. Гилотината работи на пълни обороти, за да отнеме главата и на самия Робеспиер на 28.VII.1794 г.

1851 - Мейн става първият американски щат, въвел "сухия" режим.

1859 - на остров Хонсю, близо до Токио, е основан Йокохама. Днес двата града представляват огромен конгломерат.

1880 - обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880-1881, който възстановява натуралния десятък, но след протестите за 1881-а се дава право на избор за заплащане на десятъка в натура или в пари. На същия ден през 1901 г. със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.

1880 - приет е първият Закон за устройство на съдилищата в България.

1881 - в Кингсуинфорд се ражда английският изобретател и електронен инженер Хенри Раунд (1881-1966), получил общо 117 патента в областта на радиокомуникациите, последният от които на 83-годишна възраст. Присъединява се към компанията на Маркони през 1902 г., а през 1921 г. оглавява изследователския отдел. Неговата система за запис на звук на кинолента е използвана за озвучаване на филмите по време на бума на седмото изкуство през 30-те години на миналия век.

1882 - в Капри умира големият италиански революционер и патриот Джузепе Гарибалди (1807-1882) - национален герой и един от водачите на революционното крило на Ризорджименто. През 1834-а участва в битките за независимостта на южноамериканските републики, по време на революциите в Европа (1848-1849) става един от ръководителите на Римската република (1849). Редом до него е и съпругата му Анита Гарибалди (1821-1849), която загива при отбраната на Римската република. Синовете му Меноти Гарибалди (1840-1903) и Ричоти Гарибалди (1847-1924) също се сражават заедно с него. Начело на доброволци участва в освободителните войни против Австрия (1848, 1859, 1860). Застава начело на т.нар Поход на хилядата (1860) и осигурява победата на Италианската революция (1859-1860). По време на Френско-пруската война (1870-1871) отново с доброволци се бие за Франция. След Априлското въстание се обявява в защита на българите.

1885 - тленните останки на Георги С. Раковски (1821-1867) са пренесени от Букурещ в София. Днес те се пазят в мавзолея му в родния Котел.

1896 - италианският изобретател Гилермо Маркони патентова в Лондон радиото.

1897 - "Ню Йорк джърнъл" цитира 61-годишния американски писател Марк Твен, който в телеграма от Лондон по повод слуховете за неговата смърт пише: "Съобщенията за моята смърт са силно преувеличени."

1904 - във Фрайдорф, банатски град в Австро-Унгария (днес в Румъния), се ражда американският плувец Джони Вайсмюлер (Йонас Вайсмюлер - 1904-1984) - първият, преодолял 100 м свободен стил под 1 минута (1922), носител на 5 олимпийски титли през 1924 и 1928 г., автор на над 60 световни рекорда, като никога не губи състезание. Печели и бронзов медал на олимпиадата през 1924-а с американския отбор по водна топка. Родителите му емигрират в Щатите (1907), където той подобно на доста други успели плувци се заема с този спорт по съвет на лекарите. Спира със спорта през 1928-а, за да започне кариера в Холивуд. Дебютира през 1929-а, а по-късно става известен като най-знаменития Тарзан, когото играе в 12 филма. Освен всичко друго има и шест брака и три деца. Умира на 20.I.1984 г. в Акапулко, Мексико.

1910 - анличанинът Чарлз Стюърт Ролс (1877-1910) - съучредител на прословутата компания "Ролс-Ройс" (1906), става първият човек, прелетял със самолет от Англия до Франция, първият, извършил двойно пресичане на Ламанша без да каца, и първият, приземил се на специално подготвена площадка, без да разбие машината си. Излита от аеродрума Бредлид в Дувър, след 45 минути хвърля недалеч от Сангати писмо до френския аероклуб и каза обратно след още 51 минути. Големият авто- и аероентусиаст загива на 12 юли същата година, след като неговия самолет пада от 10 м по време на излитане.

1915 - Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за Южна Добруджа и Кавала.

1924 - Конгресът на САЩ дава гражданство на всички американски индианци.

1940 - в Атина се ражда последният гръцки крал Константинос II. Синът на Павел I завършва Военното училище в гръцката столица, сключва брак с принцесата на Дания Анна Мария и се качва на престола на 6.III.1964. След конфликт с Георгиос Папандреу, довел до оставката на министър-председателя (15.VII.1965), настъпва политическата криза, а вълненията в страната водят до военния преврат на черните полковници(1967). След неуспешен опит за контрапреврат на 13.XII.1967 г. кралят напуска страната. През 1973 г. хунтата провежда референдум, на който монархията е отречена и е одобрена президентска република. През октомври 1974-а след падането й от власт има референдум, който с 67,5% потвърждава президентската република. От 70-те Константинос II живее в Лондон.

1949 - Трансйордания е преименувана на Хашимитско кралство Йордания.

1953 - 27-годишната Елизабет II е коронована като кралица на Англия в Уестминстърското абатство 16 месеца след смъртта на нейния баща крал Джордж VI. Събитието е една от първите международни новини, отразявани пряко по телевизията.

1958 - VII конгрес (2-7 юни) на БКП обявява "победата на социалистическия строй" и приема директиви за трети петгодишен план (1958-1962). На форума присъства и Никита Хрушчов. В избраното от конгреса Политбюро няма нови лица, докато в Секретариата и в ЦК влизат хора, поддържащи Тодор Живков в борбата му за ръководните постове в партията и държавата (Митко Григоров, Пенчо Кубадински). Конгресът изпълнява съветската повеля да се даде отпор на обвиненията в хегемонизъм, които югославските комунисти отправят към КПСС, и да се отхвърлят "националните пътища" към социализма. Отчетено е, че през 1958-а в ТКЗС вече са включени 92 % от обработваемата земя и "социалистическите производствени отношения" са победили напълно. Конгресът предвижда индустриализацията да продължи с приоритетно развитие на тежката промишленост, а кооперираното селско стопанство да се ориентира към интензивни методи като напояване и механизация.

1964 - открит е паметникът на Христо Ботев във Враца. Отново на този ден, но през 1996 г., пред Българския културен център в Будапеща е открит монумент на великия българин.

1966 - американската сонда "Сървайвър 1" извършва първото меко кацане на Луната и започва да изпраща на Земята снимки от повърхността.

1975 - за първи път в цялата история на Лондон в столицата на Великобритания вали сняг през юни.

1979 - първо посещение на глава на римокатолическата църква в социалистическа държава - папа Йоан-Павел II пристига в родната Полша.

1992 - датските избиратели отхвърлят с малка разлика Маастрихтския договор, призван да задълбочи сътрудничеството в Европейската общност.

2004 - в Модена, Италия, умира българският оперен певец Николай Гяуров (1929-2004). Големият бас е роден на 13.IX.1929 г. във Велинград, учи в Софийската музикална академия и в Москва. Печели награди на фестивали във Варшава и Париж, а през 1955-а прави дебюта си в Софийската национална опера с ролята на Дон Базилио в операта "Севилският бръснар" на Дж. Росини. Следват изяви на сцените в московския Болшой театър, виенската Щатсопера, парижката "Гранд опера", миланската "Ла скала", лондонския "Ковънт гардън" и нюйоркската "Метрополитен опера", на които изпълнява забележителните си роли на Мефисто във "Фауст" на Шарл Гуно, на Филип II в "Дон Карлос" на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера на Моцарт и Борис Годунов в творбата на Мусоргски. Съпруг на известното италианско сопрано Мирела Френи.