Кино
Как направиха привлекателен един мрачен и мерзък свят
"Син сити" - история за мрачни антигерои
Плеяда от звездни актьори съживяват комикса в сюрреалистичен черно-бял филм
Режисьорът Робърт Родригес и художникът на комикси Франк Милър ("Дявол на доброто", "Електра"), също в качеството на режисьор, пренасят разтърсващите истории от книгагата с комикси на Милър на екран и правят един невиждан до сега филм.
"Син сити" разказва историята на града, "основан" през 1991 г. от Франк Милър в сборник от градски легенди за нехранимайковци, пропаднали типове, важни клечки и уличници. Създадена с най-нови филмови технологии, лентата предава на екран характера на комикса с насечения му ритъм. "Син сити" е смесица от мрак и светлина, в пряк и преносен смисъл, страшен и безпощаден - точно толкова, колкото изглежда. Това е съвременен филм noir със стегнат и груб диалог, стилизирано актьорско изпълнение и силни визуални внушения.
"Син сити" събира три истории в един филм, създаден от двама режисьори. Основната нишка на разказа е историята на Марв (Мики Рурк) - корав уличен боец, който играе по свои правила. Уродливият Марв завежда у дома божествено красивата Голди (Джейми Кинг, "Бели мадами"), която умира в леглото му. Марв преброжда целия мрачен град, за да отмъсти за смъртта на единственото нещо, към което е изпитал любов. Следва историята за Дуайт (Клайв Оуен) - частен детектив, който защитава момичетата от улицата. Накрая се разкрива заплетената история на Джон Хартиган (Брус Уилис), с която започва мрачната история. Джон е последното честно ченге в Сън сити, комуто остава едва час до края на кариерата, час, през който той се опитва да спаси 11-годишното момиченце Нанси (Макензи Вега, като малко момиче и Джесика Алба ("Хъни") като голяма) от садистичен сенаторски син. Нанси пък е единственият пълноцветен образ във филма и единствената в Сън сити, която таи в себе си надежда - ангелът в Града на порока.
Книгата с комикси на Франк Милър е типичен представител на американската поп-културна история на рисуваните истории. Неговият свят не е населен със супер-герои, а с корави мъже, заплетени случаи, оръжия, момичета, любовници и неудачници, които се опитват да оцелеят в мрака на нощта. Разказът е груб и растърсващ, а Милър на всяка цена избягва превръщането им в типичното холивудско забавление.
Робърт Родригес ("Ел Мариачи", "От здрач до зори", "Деца шпиони"), който като по-млад също е рисувал комикси, обожава рисуваните истории на Франк Милър. Той толкова силно се влюбва в поредицата, че иска буквално да я прехвърли на екрана. Доста пот му струвало да убеди Милър, а за целта заснел кратко пробно филмче. Милър се съгласил и позволил на Родригес да му направи този страхотен подарък - намира му истиски актьори, които да съживят вселената му и трансформират нарисуваното на хартия в образи от плът и кръв. Нещо повече, Родригес кани Милър за сърежисьор, нещо, а правилото на Гилдията на режисьорите не позволява един филм да има двама режисьори. Родригес пък я напуска. На революция като на революция! Резултатът от тази симбиоза е потресаващ - във всички нюанси от значения на тази дума. Досега такъв филм просто не е правен. Но какво друго би впечатлило зрителите, след като след месец излиза Епизод III на Лукасовите звездни войни! (Премиерата на "Син сити" в САЩ е 1 април, показан е и на кино фестивала в Кан, където предизвиква фурор.) Нужна е революция във визията!
Сниман с дигитална камера, сниман на цветно, след това с отнети цветове - "Син сити" носи много от духа, визията и стилистиката на филм noar. С насечен диалог, с рязко преминаване между сцените - пак неща, които режисьорите твърдят, че са недопустими. Някъде по средата на лентата ще усетите и нещо тарантиновско в духа й. И правилно, Тарантино идва на снимачната площадка като гост-режисьор. Двамата с Родригес имат отдавнашен спор дали киното трябва да се снима на лента или с дигитали камери и Родригес го кани на сцената, когато Дуайт кара под дъжда трупа на Джеки бой към блатата. Тарантино - запалянкотона филмиране на булевардна литература, е потресен от ефекта. За символичното заплащане от 1 долар той прави сцената, в която трупа на Джаки бой със забито дуло в челото проговаря на Дуайт. (За същата сума Родригес пък прави музиката за "Убий бил 2"). И тримата режисьори са почитатели на поп-културата и явно са изпитвали огромно удоволствие от работата върху тази мрачна и поетична история с бюджет $45,5 млн.
Целият актьорски състав откликва всеотдайно на проекта. И как не - съживяването на рисуван фетиш във филм, който пък е далеч отвъд всичко, което Холивуд е правил като субкомиксен продукт в последните 30 години, не се предлага всекиму.
Кой би познал Илайджа Ууд - Фродо от "Властелина на пръстените р ролята на садистичния канибал Кевин и Ник Стал ("Терминатор 3") като Жълтото копеле! Клайв Оуен е Дуайт, а носителят на "Оскар" е корумпираното ченге Джаки бой. Барманката Шели, която присъства въ всичките три истории Британи мърфи, а шефката на уличните момичета Гейл е Росарио Доусън. Девън Аоки ("Бързи и яростни 2") е безмълвната и смъртоносна Михо, която сее смърт ала Ума Търман в "Убий Бил".
всички те се превъплъщават в герои, обитаващи вселената на комиксите, където човешките черти са силно преувеличени, а първичните емоции управляват израженията и телата им. Новаторският подход на Родригес поставя ново начало в областта на филмирането на комикси. При снимането актьорите играят на фона на зелен екран, защото образността на "Син сити" няма как да се постигне с кинематографски средства. След това екипите по специални ефекти подлагат като фон компютърно създадените герои. Силното визуално внушение е постигнато и благодарение на грима. Така с черно-бялата си естетика, с костюмите, грима и нарисуваните елементи, градът на Франк Милър оживява в почти непроменен вид. И публиката остава смаяна! (Все пак не водете децата със себе си.)
03.06.2005