Кеазим Исинов:

Не съм пророк, но сънищата ми са пророчески

Преди 15 години лекари, учители и инженери си купуваха картини, сега не могат са си го позволят, заявява известният художник

Разговаря Тодор Коруев

- Лалето ли е любимото ти цвете? Знаеш защо питам.
- Да, заради страната на лалетата, в която получих награда. Но лалето за мен е стара история. Когато рисувах това прекрасно цвете в първи курс на Художествената гимназия дотолкова се бях слял с него, че то се превърна в светая светих на моето творчество. И досега черпя енергия от тази страст и любов, с които съм изобразявал навремето лалето. Вярно, че тогава то беше черно-бяло, но когато човек навлезе по-навътре ще види, че и черно-бялото има много нюанси. Усети ли художникът тези нюанси, творбата става съвършена. Бил съм петнадесетгодишен, когато съм разбрал тази истина. И това ми помага и до днес в живописта.

- В холандския град Утрехт получи наградата за най-добрия измежду 1001 художници в изложбата "1001 причини да обичаме земята". Какво означава за теб тази награда, след като вече знаеш всичко за живописта?
- Наградата получих за картината "Адам и Ева" от холандската фондация "2000". Според организаторите и журито тази картина най-добре изразява връзката между земята, човека и космоса. Тя всъщност разкрива моята философия за хармонията между човека и природата. Гордея се с успеха си, защото в селекцията на изложбата са участвали 32 000 творби, изпратени по интернет. От тях са подбрали 2000, а сетне са ги редуцирали до 1001, които са представени на изложбата "1001 причини да обичаме земята".

Адам и Ева

Художникът ми показа огромен том във футляр, където са събрани всички произведения, представени на изложбата в Утрехт. В албума има творби и на още 40 български художници, достигнали до финала на този художествен маратон, в който победител стана моят събеседник.
- Как като художник прие ниската земя Холандия, докосна ли се до стила на нидерландските майстори?
- За мен пътуването до Холандия да получа отличието бе не по-малка награда от самата награда. Защото видях картините на Рембранд, а така също и къщата, в която е живял и творил, защото наживо разгледах шедьоврите на Ван Гог. Сигурно видяното ще подейства, макар и неосъзнато върху моето творчество.
б
- От дете съм свързан със земята, всяко лято работех на полето. Физическата работа никога не ми е тежала. Бях най-добрият жътвар сред младите. Жънехме със сърпове не само зърнени култури, но и смрадликата. А тя бе удивителна с цветовете си, които се разстилаха пред очите ми от жълто до кървавочервено. Винаги съм имал слабост към тази игра на цветовете, която виждах в смрадликата. И от младежките бригади имам прекрасни спомени. Нищо, че сега ги плюят. Тогава имаше романтика. А без романтика всичко става безсмислено.
- Защо обичаш дърветата? Казват, че ги прегръщаш като жени. Вярно ли е?
- Прегръщам ги с боите, но те наистина ми приличат на жени. Където и да съм - в град или село, на полето, винаги дърветата ми привличат погледа. Няма хубаво дърво, което бих подминал.
- Би ли посочил няколко такива дървета в столицата?
- В Докторската градина има прекрасни дървета, помня ги още като ученик. В Ботаническата градина има чудесни екземпляри.
- А имаш ли любим сезон за рисуване?
- Всичките са ми любими, но изглежда най-голяма слабост имам към пролетта. Може би защото тогава съм роден.
- В едно интервю беше казал, че след като нарисуваш едно голо тяло, забравяш го и го правиш наново. Още ли мислиш така?
- Искал съм да кажа, че трябва да избягам от натурата, от академичното "разбиране" за голо тяло. Сториш ли това, намираш себе си. Натурата ми е помагала много като млад, но сега не ми е нужна. Познавам женското тяло добре, работил съм и пластика - камък, дърво, слонова кост.
Показва ми няколко голи тела. Моят коментар е: "Сякаш се събуждаш от сън." Кеазим ми отвръща: "Така е. А ето тази картина се нарича просто "Сън"."
- Дълго рисуваш мадони. Откога?
- Не помня кога направих за първи път мадона, но на една от първите ми работи, които имаха голям успех, беше изобразено младо семейство. Впрочем на изложбата ми в Япония през 1981 г. бум напривах с мадоните и картините с млади семейства. Може би защото японците много, ама много държат на семейството.
- Според теб хармонията между човека и природата ще спаси света. Надяваш ли се още?
- И още как. Друго спасение няма. Ако не бях осъзнал връзката човек - природа, трябваше да рисувам злокобни, аполикалиптични картини.
- Достоевски казва, че цялата световна хармония не струва и една детска сълза. Съгласен ли си?
- Сигурно великият писател е имал предвид нещо, свързано с обществено-политическото положение на света. Но аз не бих си позволил да кажа нито дума срещу природата, дори в тези дни, когато тя носи беди - сполетяха ни поройни дъждове и наводнения. Забравихме много азбучни неща и се отдалечихме от природата. Затова сме стигнали до това окаяно положение. Човекът се превърна в консуматор на природните блага.
- А какво е хармонията в една картина?
- Да въздейства като цяло и същевременно да има акцент сред многото детайли. В "Адам и Ева" има много детайли - дървесните клони, тревичките, скакалците, но акцентът е в гърдите на Ева. Моят учител в академията проф. Ненко Балкански, казваше, че гърдата на жената е най-важното при рисуването, защото от нея е засукан животът. Гордея се, че съм негов ученик, както и на моя учител в художествената гимназия Асен Пунев, прекрасен художник, много скромен човек. Кирил Кръстев също оценяваше високо "моите гърди". Казваше, че в "Крилат Димо и Майка България" съм нарисувал най-хубавите женски гърди, които не придизвикват еротика.
- Какво е всъщност това твое село Садовец, в което живееш сред дървета, птици, треви и животни? Това връщане към селото не е ли поза?
- Каква ти поза! И сега ме влече натам. А селото е уникално. В него е отсядал Левски, Димитър Общи е хванат там. 11 души от селото са потънали в "Титаник". На 5-10 минути от селото се намира каньонът на река Вит, който е нещо уникално. Там е най-старото селище на готите, римляни, славяни и прабългари са обитавали каньона. Имаше и манастир със стенописи, сега разрушен. Преди три години в ливадите под каньона се появиха кръгове с диаметър 16 м в диаметър. Снимах ги. Казаха, че може да са от кацнали летящи чинии.
- Кога посегна за първи път към четката?
- Започнах да рисувам на 6-7 години като дете. Естествено с молив. Къде ти четка тогава? Тя дойде по-късно, в художествената гимназия.
- С кого другаруваше в гиназията и академията?
- С мнозина. Бях много близък с Димитър Казаков - живеехме в една стая, с Тодор Балев от Добрич, със Стойко Донев, с Никола Зарев, той е каракачанин.
- Казват, че големите художници са пророци. Чувстваш ли се пророк?
- Не искам тази роля. Не съм пророк, но сънищата ми са пророчески.
- Имам чувството, че си художник "единак", никой не те е класифицирал към една или друга група, не те сравняват с никого у нас. Мислил ли си за това?
- Но са ми приписвали какви ли не стилове: магически реализъм (Кирил Кръстев), сюрреализъм, наивизъм, неокласика (Свинтила) и още, и още. Но аз съм си аз.
- Защо се интересуваш от поизчерпаната тема за Адам и Ева и за сътворението?
- Темата е вечна и захванал ли съм се с нея, значи ме е развълнувала. Щом спечелих с "Адам и Ева" награда, значи не е било напразно.
- Стигнахме до Орфей и Евридика. Рисуваш ги отдавна. Интересуваш ли се от новинките около тях - къде бил роден Орфей, къде бил погребан и още други?
- Тези подробности нямат значение за мен. Интересува ме вечността.
Художникът ми посочва една от новите си работи "Вечност" - на нея Орфей и Евридика са върху огромна констенурка.
- Спориш ли със себе си?
- Непрекъснато, почти всеки ден, защото всеки ден рисувам.
- От какви постижения на човешкия дух се удивляваш?
- От постиженията в изобразителното изкуство, музиката и литературата. По-малко от науката, тя често е двуликият Янус - с едно помага, с друго вреди.
- Достатъчен ли е според теб интересът към изобразителното изкуство у нас?
- Аз не мога да се оплача. Изложбата ми в НДК беше най-посещаваната в Салона на изкуствата. Хората, които я гледаха, казваха, че им е близка. И това ме радва. Но времето, в което живеем, е трудно за изкуството. Преди 15-20 години лекари, учители, инженери купуваха картини. Те сега са бедняци и не могат да си позволят това, а и не посещават изложбите. Смятам, че националните тематични изложби бяха много полезни. Превръщаха се в празници за хората. А в годините на прехода държавата не е купила ни една картина.
- Сбъркана ли е българската демокрация?
- Естествено. След като затворихме прозорците и вратите на къщите си с решетки и разрушихме и разграбихме стопанските дворове и заводите. Може би трябваше да хванем здраво юздите на този див преход.
- За какво те боли?
- Например за това, че не мога, както някога, с жена си де се разходя посред нощ в Парка на свободата.
- И все пак оптимист ли си за България?
- Ако не бях оптимист нямаше да остана тук, в родната си страна!

10.06.2005