Книги
Удари ли часът на Стефан Стамболов
Албум за именития българин и два тома извори за него и епохата
"Стамболов се среща прекалено рано с нашата история и прекалено рано я
напуска" - пише проф. Андрей Пантев, един от популяризаторите на делото
на знаменития българин, оценките за когото се движат от възхвалата до пълното
отрицание. Още светлина към образа на този бележит водач на националното освобождение
и строител на нова България, към ярките му дела хвърля албумът "Стефан
Стамболов", издание на Национален клуб "Стефан Стамболов", фондация
"Арете" и УИ "Св. Климент Охридски". Съставители са ст.
н. с. д-р Милен Куманов и д-р Димитър Иванов, а корицата е на Бони Немски.
Едва 16-годишен Стамболов излиза на историческата сцена, на 41 години загива
трагично. Но, както пишат съставителите във встъпителните думи: "Съдбата
рядко предоставя толкова шанс на една личност. Революционерът Ст. Стамболов
се носи в метежния вихър на три въстания - Старозагорското (1875), Априлското
(1876) и Кресненско-Разложкото (1878-1879). Политикът и държавникът Ст. Стамболов
заема най-високите постове - подпредседател на II обикновено народно събрание
(1880-1881), председател на IV обикновено народно събрание (1884-1886), регент
(1886-1887) и министър-председател (1887-1894)."
Благодарение на събрания голям масив от фотографии, факсимилета от документи,
писма албумът разкрива не само живота и делата на именития революционер и държавник,
но и цялата епоха. И завършва с поетични слова на Матей Шопкин: "Не гаснат
светлите пожари / на възрожденската любов. /Аз вярвам: скоро ще удари / часът
на Стефан Стамболов!"
Едновременно с албума бяха пуснати на пазара и два тома, продължение на личния
архив на Стефан Стамболов, издание на БАН и УИ "Св. Климент Охридски",
пак под съставителството на Милен Куманов и Димитър Иванов. В обемистия ХIХ
том са събрани биографии, мемоари, студии и монографии за Стефан Стамболов.
Поместени са съчинения на автори, съвременници на описваната епоха на Ст. Стамболов.
А те са биографията от английския журналист и публицист А.Х. Биман, "Стефан
Стамболов" от кореспондента на вестник "Русская жизнь" В. В.
Водовозов, книгата на друг руски публицист и писател А. В. Амфитеатров, дошъл
в България като кореспондент на "Новое время", съчинението на немския
журналист и публицист Рихард Фон Мах "Из българските бурни времена. Спомени
от 1879-1918 г.", а така също и произведения на български автори - "Принос
към новата ни история. Стамболов и Фердинанд. Диктаторския режим и борбата против
него" от Велчо Т. Велчев, значителното произведение на Антон Страшимиров
"Диктаторът"(в три части) и биография от Павел Генадиев.
Том ХХ от изворите за Стефан Стамболов включва две съчениния: "Стефан Стамболов
и новейшата ни история" от Димитър Маринов, издадено през 1909 г., и "Стефан
Стамболов. Историко-публицистичен очерк" от д-р Димитър Иванов.
Излезлите двайсет тома с личния архив и много извори, каквито са написаните
за него съчинения, както и албумът са предизвикателство към бъдещите изследователи
и биографи на изтъкнатия национален революционер, политик и държавник.
Епопеята Девня - време на съзидание
За Страхил Христов Девня е житейска съдба и смисъл на целия му живот. С тази
книга, която само той би могъл да напише, Страхил пресъздава звездния миг от
хилядолетната история на Девня. Това отбелязва Генчо Арабаджиев в предговора
си към книгата "Години на градеж. Девня - долината на голямата химия"
от Страхил Христов (издава "Славена"). Тя съдържа изповедта на човек,
чието име е свързано с изграждането и разцвета на Долината на голямата химия.
Авторът има много какво да разкаже за хилядите строители и инженери, химици
и доставчици, министри и чуждестранни специалисти, които са преминали през огромния
химически комплекс за близо 60-те години от неговото изграждане. Добрев е бил
и секретар на ОК на БКП и председател на ОНС - Варна (1981-1988), кандидат-член
на ЦК на БКП и народен представител от 1982 до 1990 г., Герой на социалистическия
труд.
От книгата може да се научи как е проектиран и построен първият содов завод,
как е създаден неговият производствен колектив и как е започнало усвояването
на новите мощности, за неговото разширяване и увеличаването на производствата
с всяка изминала година, как Девня е обявен за град и за национален младежки
строеж, за съграждането на комбината за минерални торове и новия содов завод
и естественото прерастване на всички заводи в ДСО-Девня. В книгата са публикувани
разкази на съпругата Иванка Христова, на бившия директор на Завода за минерални
торове Асен Недялков, за състудента на Страхил Христов от Ленинград и дългогодишен
негов колега в Девня Славчо Джалев, на писателя Борислав Бойчев, журналистите
Олга Боева и Младен Копанов. Всички те обрисуват мащабната и многостранна личност
на Добрев, който навремето става и прототип на пълномощника във филма "Магистрала"
и на книгата на Васил Попов "Низината".
Писмо до приятел
Зеленчуци, който не яде...
Симеоне, приятелю, ти изби рибата, както казваме. Защо ли? Защото видях книга
"Зеленчуковата градина". На корицата познато име - Симеон Дочев. Мислех
си - съвпадение на имената, не едно магаре се нарича Марко, ще ме извиниш. Но
зърнах протрета ти в предисловието, не само мяза тебе, а си ти самият. Май си
избрал снимка от преди години, като всички военни и ти си суетен.
Та да си дойда на думата. Някога ти беше журналист в полковнишка униформа, аз,
редникът, ти бях началник. Пропътувахме заедно с теб и славния фоторепортер
Георги Панамски пътищата на Първа българска армия, прекосихме сумати държави
и написахме доста страници в прослава на българския войник. Та затова се удивлявам
- виждам те, полковнико, да воюваш сред "буренясалата и опечена пръст"
на градината, която си създал с двете си ръце и девет години си трупал труд,
знания и умения, толкова, че сега си натъкмил полезно четиво за науката за зеленчуците.
Знам, че писаното не те е затруднило (познати са ти мъките на словото), но доста
пот в градината, а и над книгите за зеленчукопроизводството (имаш и солидна
библиография) си хвърлил. Май не като на учение, а като в истински бой! И сега
знаеш всичко за арпаджика, спанака, джоджена (ние му викаме гьозум), колорадския
бръмбър, амониевата селитра, култиватора и какво ли не още. И това, което знаеш,
разказваш увлекателно, просто и точно на начинаещите градинари, какъвто може
би утре ще бъда и аз. Заслуга за всичко добро, което се случва с теб и читателите
ти, има и издателска къща "Колхида".
А който не успее да стане градинар може да си подпява песента "Зеленчуци,
който не яде..."
06.07.2005
Мнения по темата: