Легендите

Скъсаната огърлица на един медал от Рим'60

Дори операцията на ахилес не спря шампионските амбиции на Велик Капсъзов

АСЕН МИНЧЕВ

"Родил се е на деня си, да носи името на дядо си и да стане като него!". Когато го кръщават, такова наричане изговаря кръстникът му. За първото можем да му вярваме, защото на 15 април 1935 г. наистина е било Великден. За второто трябва да признаем правото на кръстника да избира името за кръщелника. За третото наричане всеки сам трябва да прецени дали е изпълнено.
Защото революционните дела на дядото, Велик, известен като Велко Войвода от Драма, за освобождението на останалата под турско иго Македония, са безценни. А в един от трите най-уважавани спортове - гимнастиката, дали е по-малка стойността за България на първия олимпийски медал?
Ето го мястото за напълно допустимото субективно мнение. Моето скромно е, че съотношението между воеводското дело на драмския Велик и борбата за Македонска свобода е същото както между олимпийския медал на асеновградския му внук и нашата гимнастика. Защото с този олимпийски бронз на халки от Рим'60 (а защо не и с първия му европейски бронз от Копенхаген'59) Велик Капсъзов стана нашият първопроходец сред тогавашните утвърдени световни сили в този елитен спорт: СССР, Италия, Япония, Унгария...
Ето защо при появата на сегашната ни международна звезда Йордан Йовчев нашата гимнастика не бе тера инкогнита за света. Тя не бе такава и преди четвърт век при другото ни голямо име - Стоян Делчев.
Като как можем да си представим българин на олимпийската стълбичка на победителите във Вечния град? И то до двама от Сборная - Царят на халките Азарян (пръв в света изпълнил впечатляващия и днес "кръст", когото Велик побеждава в родния му Ереван на двустранната среща Армения - България скоро след Рим) и Царят на многобоя (и шампион в него), прочутият Шахлин! Макар и заедно на третото място (два бронзови медала) с един от японското цунами в гимнастиката, известният Оно, спечелил 4 медала!
Когато разговаряме у тях в един дъждовен юнски ден, той ми показва медала си от Рим. На отделните метални пластинки от неговата огърлица е гравирал имената на съотборниците си по реда, по който са играли в многобоя, за да му помогнат. И заради който ред са жертвали личното си по-добро представяне, особено Георги Христов, бъдещият професор и шеф на ЦСКА, който е играл пръв, за да осигури висока базова оценка за последния, винаги най-добрия от отбора! След Христов са: Тодор Бъчваров, Никола Проданов, Любомир Михайлов и Стоян Коев.
И още две имена са гравирани: на най-големия ни гимнастик от първата половина и средата на ХХ век и после известен треньор - Нено Мирчев, който е съдийствал в Рим, и на националния треньор Николай Кулий. Питам го защо, а Велик ми отговаря, че медалът бил и техен. Толкоз. Кратко, простичко и ясно.
Има и един "дребен" детайл за тази огърлица на медала, защото кавичките са най-слабото нещо, което може да го характеризира. Тя не се затваря в пълен кръг, просто защото е скъсана. А е скъсана, защото липсва една от пластинките й (с големината на човешки нокът). Взел я е дотогавашният шеф на ВКФС, също в българската делегация в Рим, Лъчезар Аврамов, за да му служи за пропуск при влизане в олимпийските обекти. И добре му е служила. Защото при белите хора се уважава дори и само частичка от огърлицата на олимпийския медал!
А има и други не съвсем приятни моменти около този медал. В шампионата на уреди за упражнението на Велик няма кой да го повдигне до халките и да стои наблизо, за да го подсигурява, не дай си Боже! Нещо, което се прави почти задължително от всеки треньор до ден днешен! А българският треньор го няма в Рим, защото водачът на делегацията ни, шефът на българския спорт Желязко Колев връща в София всеки, който си свърши състезанието. За икономия.
Треньорът Николай Кулий също е върнат, защото никой не очаква Велик да стигне до финал. Та на помощ се притичва треньорът на Сборная Мишаков, който много добре се познава с Велик и колегата си Кулий и е в отлични отношения с тях. И става български треньор, макар неформално и само за няколко минути.
Но нелицеприятните работи за този медал не са само в Рим. Те започват още от подготовката в София и, за съжаление, са от неизвестен все още извършител. За една от личните тренировки на Велик халките са така "грижливо подготвени", че още при първия му мах се откъсват и тежкото падане причинява трудно поносими болки. А в магнезия за подсушаване на ръцете е обилно изсипано и добре размесено настъргано стъкло. От което кожата на дланите му става като обработена с шкурка.
Не на последно място, този спорт е труден и заради неизбежната необходимост да убедиш съдиите, че те има в пряката борба за медалите. И след като ги убеди в Рим, Велик Капсъзов отново ги убеди още на следващата година на малката Олимпиада - първата лятна Универсиада в София'61 с 3 медала: шампион на халки и успоредка и трети в многобоя, където победител бе големият руски гимнастик Титов.
Новото потвърждение за място му в елита дойде още същата година. Той стана шампион на любимия си уред на европейското първенство в Люксембург, където изгря звездата на перфектния майстор на кон с гривни, известния словенец Мирослав Церар. Скоро след това трябваше да преживее и тежко премеждие. Скъса ахилесовото сухожилие на левия крак и му казаха, че това е краят. И че трябва да се радва ако може да се движи изобщо след година и половина. А точно толкова оставаше до европейското в Белград.
Операцията успешно направи доц. Балчев, с асистент д-р Чирков. В не по-малко важното следоперационно възстановяване пряко се намеси "главният прокурор", каквато е съпругата в почти всяко семейство. А Маргарита Капсъзова бе кинезитерапевт в "Пирогов", което е достатъчно условие чудото да се случи. И Велик не само проходи, но и направи такава подготовка, че защитата на европейската титла на халки в Белград'63 стана съвсем логична. Че си беше чудо - няма спор, защото така го нарече и самият проф. Груца, световноизвестният полски ортопед. Капсъзов отиде във Варшава и му показа това злато за благодарност, че и той помогна за възстановяването му.
Нашият Велик се наложи в световната гимнастика с нещо, което съперниците му нямаха. Той заковаваше своя "кръст" така, че халките не трепваха. И затова го наричаха железен. Не по-малко важното бе, че с играта си показваше удоволствието, което изпитва, а видимото доказателство бе усмивката на лицето му.
Мястото му в световния елит бе така бетонирано, че преди голямо състезание съперниците му се питаха: "Тук ли е Велик?" И ако да, си казваха: "Значи медалите са с един по-малко." А за сигурността в неговата игра един белгийски съдия казва: "Той дори да падне на гръб, аз пак ще му вдигна висока оценка - над 9.5. И съвестта ми остава чиста, защото знам, че никога няма да падне!"
Наближаваше третото му олимпийско участие в Токио'64, но се стовари ново премеждие и не едно - хепатит и порок на сърцето! Въпреки че и двете заболявания са ужасни, в последния медицински преглед преди заминаването лекарите решиха, че може да играе. И игра, но умората от боледуването не си отиде безследно и той не можа да влезе между шестте финалисти на халки и остана седми. Така след Токио сложи край на бляскавата си кариера.
А съвсем не е било сигурно, че тя ще бъде спортна, връща се той в спомените си. Защото брат му Иван, който стига до първите цигулки на оркестъра в Софийската опера, силно го увлича по музиката. Но още по-силно го увлича съученикът му в Асеновград и отличен цигулар Ярослав Хитов. Толкова, че специалистите определят Велик като по-талантлив музикант от него. Като гимназист започнал и да композира и дори има награди за негови песни. Увлечението пък на Ярослав към гимнастиката става такова, че треньорите виждат в него по-талантлив гимнастик от Велик. Но съдбата разменя пътищата им и по-талантливият музикант Велик става голям гимнастик, а по-талантливият гимнастик - съученикът му, става известен цигулар.
Но и началото на спортния му път не започва с гимнастиката, а с най-популярния спорт в Асеновград, вдигането на тежести, защото от там е и най-големият ни щангист в онези години Иван Веселинов. Дори има 3 медала в категория 56 кг, но вече и на гимнастиката отделя толкова време, колкото и на щангите. Отлично си спомня, че 13-годишен е на първото си състезание като гимнастик в Пловдив'48. Очевидно това е била решителната крачка на Велик, за да остане само при гимнастическите уреди, а от Iх клас е в Спортния техникум "Васил Левски" в Пловдив. След това ВИФ, "Академик", а от 1954 г. и национал, когато вече бе поел по пътя на голямата гимнастика.
От наученото в нея той имаше какво да даде и като треньор в ЦСКА и като специалист в Научния център на клуба. По-късно, от 1995 г., Капсъзов включи огромния си опит в помощ на сегашната ни голяма звезда Йордан Йовчев, главно за набирането на сила с общофизическа подготовка. Специално за него той изработи личен силов тренажор.
Макар и 70-годишен, Велик и сега се поддържа в добро физическо състояние. За рождения си ден получи много поздравления и подаръци, включително и от президента Георги Първанов, а в родния Асеновград го направиха почетен гражданин. Най-голяма е радостта му от децата - двамата синове и шестимата внуци.

09.07.2005