Личности

Стефан Македонски ехото на една пламенна душа

Стефан Македонски ехото на една пламенна душа

Навършиха се 120 години от рождението на Стефан Македонски - оперен певец, артист, режисьор и педагог, патрон на Държавния музикален театър в София. Всяка годишнина, преминала отвъд прага на човешкото столетие, събира в своя фокус направеното преживе. За човека Стефан Македонски е трудно да се представи направеното само в няколко думи. Човек на действието, той непрекъснато провокира съдбата със своето напредничаво мислене, със своите идеи в областта на музиката и културата. Остава верен на своето Аз и всеки негов житейски избор поставя на предна позиция духовното развитие пред материалния интерес.

"Съвременна България познава три имена, с които може да се гордее напълно - Йордан Йовков, писател, Никола Маринов, художник, и Стефан Македонски, оперен артист. Неговият юбилей не е празна манифестация и комерческа сделка, а празник за нашето изкуство. Защото през дългогодишната си дейност като артист и певец, той доказа на дело, че е не само най-заслужилият, но и най-големият измежду тях."
Крум Йорданов
Сборник "Стефан Македонски 1908-1928 г."

Стефан Македонски е роден в Сливен. Пеене учи в Московската консерватория (1904-1910), ученик е на италианския педагог проф. Е. Корси. Заедно с пеенето учи и сценично майсторство в отдела за драматично изкуство. Като студент участва в много концерти, приет е за статист в театър "Ермитаж". В операта дебютира на сцената на театър "С. Зимин" в Москва. Връща се в България през 1911 г., за да участва в първите български опери "Камен и Цена" (в ролята на Камен) и "Борислав" (в ролята на кир Тодор). В края на същата година заминава на специализация в Париж при вокалния педагог проф. Решьо.
Липсата на средства в "Оперна дружба" са причина една година да играе в Народния театър като драматичен артист. Работи и като извънреден преподавател по пеене в Държавното музикално училище в София. През 1916 г. прави втора специализация в Германия, която поставя акцент върху сценичната постановка и немската вокална школа. В продължение на шест месеца Македонски работи с режисьора-реформатор Макс Райнхард и вокалния педагог проф. Оресто Марини. Гастролира с огромен успех в Берлин, Хановер, Касел, Кобург, Висбаден. На 10 май 1917 г. е удостоен за изключително певческо и артистично майсторство с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота.
Репертоарът на Стефан Македонски е огромен. Обхваща теноровите партии в оперите "Аида" (Радамес), "Палячи" (Канио), "Отело" (Отело), "Самсон и Далила" (Самсон), "Еврейката" (Елеазар), "Кармен" (дон Хозе), "Хугеноти" (Раул), "Дама пика" (Херман), "Трубадур" (Манрико), "Травиата" (Алфред), "Евгений Онегин" (Ленски), "Кавалерия рустикана" (Туриду), "Хофманови приказки" (Хофман), "Тоска" (Марио Каварадоси), "Русалка" (Князът), "Риголето" (Херцогът), "Демон" (Княз Синодал), "Мадам Бътерфлай" (Пинкертон), "Вълшебният стрелец" (Макс), "Федора" (Лорис), "Танхойзер" (Танхойзер), "Царска годеница" (Ликов)..., в оперетите "Царицата на чардаша" (Едвин), "Граф фон Люксембург" (Графа), "Веселата вдовица" (Данило)...
Стефан Македонски е артистичен директор и художествен ръководител на първата Варненска общинска опера, създадена през 1930 г . Три години по-късно поставя началото на Подвижната народна опера и Студията за изкуства в София. Основоположник е на Държавния музикален театър през 1948 г. и негов пръв директор.
Удостоен е със сребърен медал за наука, изкуство и култура (1927) и златен медал за наука и изкуство (1947). В негова чест музикалната общественост и признателната публика организират два бенефиса - през 1922 и 1924 г. Столична община му връчва своя Почетен знак - първа степен. Той е първи носител на званието "народен артист" за България. След смъртта му през 1952 г. с Указ на Министерския съвет името му се дава на Музикалния театър.

Когато изкуството беше всичко за нас

"Винаги, когато разучавах нова роля, за мене започваше нов живот. Вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мене образ. Като свои коронни роли смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Отело, дон Педро и Танхойзер."

"Ролите си разучавах внимателно, задълбочено, всестранно. Най-напред прочитах цялата опера, после прощудирвах музикално и текстово ролята си, след което анализирах психологически героя, който трябваше да въплътя на сцената. За постигане на тая задача понякога правех дълги исторически екскурзии. Например, когато учех ролята на Елеазар от операта "Еврейката", в търсене на духовния материал за построяване на образа се запознах със старите еврейски обичаи, които правилно използвах в интерпретирането на моя Елеазар."

"Труден бе моят сценичен и житейски път. Но родната сцена, на която раздадох себе си, винаги ми бе скъпа. Тя ми поднасяше много радости сред грубата и жестока наша действителност, в която работех с ентусиазъм. Трънлив, но славен път изминахме на българската сцена ние, по-старите оперни артисти. С чувство на умиление и възхищение си спомням онова време на идеализъм и саможертва, когато изкуството за нас беше всичко."

Стефан Македонски

Другите за него

"Г-н Македонски съчетава редките качества на певец, надарен с хубав глас, с трептящ тембър, където резонира винаги ехото на една пламенна душа."
Д-р Херман Детмер, в. "Ла Бюлгари", 1926 г.:

"Бях непосредствен свидетел на възторга, който Стьопата будеше в препълнените салони със своя Камен. И сега е пред очите ми - с черен калпак, дълга бяла гуня, бели беневреци, цървули и стискащ в ръцете си стара евзалийка пушка, готов да нападне похитителите на милата му Цена. Такъв го помня и от сцената на Народния театър в същата роля, която му беше и дебютна."
Проф. Д. П. Иванов

Проф. Петко Наумов, бивш директор на Народната опера:

"Истински оперни артисти като г-н Стефан Македонски ние нямаме много. Не мога да си представя, какво би изнасяла Народната опера на сцената без него, особено из оперите, където има застъпени роли от драматичен тенор. Неговото идване в България, което безспорно е ощетило неговите лични интереси, като не е останал в Русия или другаде на запад, даде извънредно силен тласък и подем на Народната опера. Даже и да беше жив Михайлов - Стоян, чисто лиричен тенор, нашата опера не би могла да изнесе без Ст. Македонски нито една от силните в драматично отношение опери. За да се запази чисто националният характер на нашата опера, трябва много да се благодари и на нашия многозаслужил юбиляр, защото ако той не бе дошъл в България, Народната опера щеше да ангажира някой чужденец за неговите роли. Това би повлякло след себе си назначаването и на други чужденци артисти и така, полека-лека би се загубил националният колорит на нашата опера."

"За г-н Македонски имаме много, много да пишеме. Той е единственият ни артист с темперамент и голяма музикална култура. Г-н Македонски се издига над всички наши артисти и по глас, и по игра, и разбиране. Той оказва влияние върху всички"
Борис Николаев, в. "Единство", 28 март 1915 г., "Травиата" на сцената"

"В "Кармен" българският оперен артист засили още повече отличното впечатление, което беше оставил като Радамес... Гласът е издръжлив и всеки тон е кръгъл и мек като кадифе; от тази хубост, с която се отличават белкантовите певци. Арията на розата във втори акт е образец на красиво изпълнение..."
Анцайгер, 31 март 1917 г., за "Кармен"

"Завчера се навършиха 30 години от певческата дейност на Стефан Македонски. Денят бе отпразнуван без шум. Този факт е забележителен. Когато става дума за Стефан Македонски, не трябва да се забравя, че неговият личен и обществен живот е животът на българското оперно изкуство от най-ранно време до днес. И когато трябва да се прецени това изкуство, то не би могло да се разглежда извън живота и дейността на г. Македонски. Неговите партии в "Аида", "Хугеноти", "Танхойзер" и "Отело" ще останат още дълги години отличен пример, от който съвременните оперни певци ще могат да научан много неща."
В. "Заря", 8 февруари 1936 г.

"Чества се една епоха, един подвиг, деятелността на една забележителна личност. Той съчетаваше всички качества на един действително първокласен артист на нашата сцена, който създаде безсмъртни образи. Стефан Македонски беше онзи колос, около който се движеше целият репертоар на нашата Опера. Той е началник на старата и младата гвардия от артисти в българския оперен театър. Нека подчертаем големите заслуги на г. Стефан Македонски и за основаването и формирането на Подвижната народна опера в България, и за превръщането на нашата Народна опера от частен институт в държавна опера. Стефан Македонски е един от главните вдъхновители, един от големите поощрители, един от големите виновници за превръщането на нашата Народна опера от частен институт в държавна опера."
Годишнината се чества на 4 май 1936 г. в Свободен театър. На това тържество Стефан Македонски се сбогува с публиката като певец.

Страницата подготви Мария-Бойка Малинова

15.07.2005