Минало

Сиви вълци

Превратът срещу Хрушчов през погледа на един български журналист, станал пряк свидетел на историческите събития в Москва

Димитър Точев

Преди време филмът на известния руски режисьор Игор Гостев "Сивите вълци", излъчен и по Българската национална телевизия, ми припомни факти от Хрушчово време, на които по стечение на обстоятелствата се оказах пряк свидетел. Те не са показани във филма, но имат пряка връзка с преврата срещу Хрушчов.
В ония далечни години работех в Държавния комитет за телевизия и радио към Министерския съвет на СССР и по-точно - в едно от подразделенията му, излъчващо предаванията за чужбина. В ефира се подвизавах под руското име Петя Ласточкин и се ползвах със статута не на чужд кореспондент, а на руски служител. Поради това бях осведомен повече, отколкото се полагаше на "чуждите" братя по перо. Тъкмо затуй станах свидетел на събития, пряко свързани с преврата.

Началото

...В огромната сграда на московската улица "Пятницкая", където се помещаваше и българската редакция на Радио Москва, денят започна като всички останали. Не се различаваше по нищо от другите, докато по коридорите не тръгна мълвата, че в Централната програмна редакция се е настанила някаква извънредна комисия с още по-извънредни пълномощия. Не след дълго тя потвърди присъствието си с първото си официално разпореждане. А то гласеше: да се изтеглят незабавно от програмата всички предавания, включващи записи от разговорите на Никита Сергеевич с летящите по това време в космическата ракета "Возход" съветски космонавти!
Решихме, че се е случило нещо трагично с космическия екипаж. Никой не допускаше, че причината за свалянето точно на тези предавания е свързана с други обстоятелства.
Още не се бяхме окопитили от това разпореждане на тайнствената извънредна комисия, когато в редакцията нахълта колега от вътрешната програма, изстрелвайки още в движение:
- Свалили са табелката на Харлаамов.
Харлаамов беше председател на Комитета за телевизия и радио, известен журналист, член на ЦК на КПСС. Знаехме, че е командирован в Хелзинки с делегация от журналисти. И изведнъж - свалили табелката от вратата на кабинета му. В негово отсъствие...
За всички нас това съобщение беше... ново пет. Следващият шок дойде по телефона. Отговорен служител в ТАСС звънеше на своята съпруга, наша колежка:
- Какво става при вас?
- Свалиха табелката на шефа.
- И при нас!
Това беше целият разговор.
Нещо наистина ставаше. Щом и при тях, както при нас... При това ТАСС не е какво да е. Значи и неговият шеф, който също беше в чужбина...
Използвайки свои канали за информация, разбрахме, че съдбата на "нашите" шефски табели е споходила и главния редактор на органа на ЦК на КПСС в. "Правда", та дори и Аджубей, зет на Хрушчов, главен редактор на влиятелния вестник "Известия", орган на Президиума на Върховния съвет на СССР. Еднаквото в случая бе, че всички споменати главни бяха до един в състава на командированите в Хелзинки журналисти. Случайно ли беше това? И какво излизаше? Никита Хрушчов на почивка в курорта "Пицунда", главните на най-главните медии, все негови верни хора, в чужбина, а в Москва сменят поголовно точно техните шефски табели. Дали не се подготвяше нещо срещу Хрушчов?
По безжичния коридорен "канал" дойде ново известие: на мястото на доскорошната Харлаамова табела е сложена нова. С името на някой си Н. Н. Месяцев, непознато за повечето от нас име, но според по-осведомените - китаист, от апарата. До вечерта получихме идентични съобщения за нови шефски табели в "Правда", в ТАСС и в "Известия". А появата в радиото на легендата Левитан, който бе на щат само за да чете официалните съобщения на ТАСС, вдигна градуса до краен предел. Сам той ли беше надушил, че се готви нещо важно, или специално го бяха призовали?

Среща с президента на САЩ Джон Кенеди

А "нещото" наистина се печеше

Беше ни вече ясно, че за неговото перфектно осъществяване ще са нужни и медиите, но... с нови капитани на командните им мостове. Добре измислен, разработен отдалече ход.
Все повече се натрапваше мисълта за преврат, и то явно насочен срещу Хрушчов.
Предположенията ми се потвърдиха още на следващата сутрин. Осведомен руски колега ми довери под секрет:
- В момента заседава пленум на ЦК. Свалят Хрушчов.
- Хрушчов?
- Свалят го. Но все едно нищо не съм ти казал.
Не споделих с никого тайната. Намекнах само на съпругата ми, която по това време изпращаше до българското ни радио официалните съобщения на ТАСС, да е готова за важни новини. Довърших бързо работата си и позвъних на тогавашния ни български кореспондент в Москва Христо Диамандиев. След половин час се срещнахме на ъгъла на "Кутузовски проспект", по една случайност точно там, където във филма на Игор Гостев е срещата на сина на Хрушчов с неговия таен осведомител.
- Какво си се сетил за мен по никое време? - попита ме Христо още в движение.
- Свалят Хрушчов!
- Глупости!
- Свалят го. Знам от сигурно място!
Разказах му на един дъх всичко, което ми беше известно. И за смяната на табелите, и за пленума на ЦК, а той слушаше и не вярваше на думите ми.
Не съм броил колко пъти обиколихме близкия до нас хотел "Украйна", но краката ни подгизнаха от кишата, а ние продължавахме да обикаляме с един и същ въпрос в главите: защо? Нали той, Никита Сергеевич, успя да размрази ледовете на сталинизма, нали той отпусна коланите на хората и даде свобода на езиците им. Нали не друг, а той започна масово жилищно строителство? Нали именно Хрушчов беше пресметнал възможностите на тогавашното свое управление и се готвеше да подпише постановление за безплатен транспорт и безплатен хляб за всички?!
Бях имал възможност да наблюдавам отблизо Никита Сергеевич и на срещите му с българските партийни и правителствени делегации. Беше весел, остроумен, деликатен. Не простоват, както се опитваха да ни го представят някои, а непринуден. И безжалостно, безкомпромисно точен. Както и откровен до крайност.

Тук му е мястото

да внеса яснота по въпроса, с който упорито се злоупотребяваше, а и продължава да се злоупотребява. За намерението на тогавашната Тодор-Живкова България да става шестнайсета съветска република. Тази "идея" подхвърли при една от срещите с Хрушчов не Живков, а друг виден член на неговата делегация. Хрушчов се засмя с пълен глас, после сви вежди и почти намръщено каза:
- Нито вие, нито ние ще имаме полза от това! - каза го с такава интонация в гласа, с която намекна недвусмислено, че подобен разговор, дори и в рамките на шегата, не му е приятен.
Тъкмо този човек искаха да премахнат с таен заговор. А защо тъкмо него? Блъскахме си главите, а до отговор така и не стигнахме. Не знаехме какво става на пленума, но знаехме, че превратът е в ход.
Към 22 часа от радиото позвъни жена ми. Съобщи ми, че "важната новина" се е получила. Но с ембарго да не се излъчва в ефир преди полунощ. Изпратила я по телекса до Радио София заедно с ембарговия текст. А там вечно припреният тогавашен главен редактор на информацията Лупо Розенщайн, лека му пръст, побързал незабавно да я пусне в ефир, без да се съобразява с каквото и да било ембарго. Така че нашето радио излъчи новината първо в света, изпреварвайки дори и московското, което впоследствие донесе немалко неприятности на съпругата ми.

Под сянката на вожда Йосиф Сталин

Послеслов

Месец по-късно на малка московска уличка, близо до библиотека "Ленин", се разминах с обикновения гражданин Никита Сергеевич в момент, когато бе извел кучето си на разходка. Живееше тук някъде. Толкова близо и вече толкова далеч от бившите си кремълски покои.
И неговият приемник Леонид Брежнев ми беше "съсед", живееше през няколко сгради на същия "Кутузовски проспект". Виждах го сутрин, устремен с блиндираната си лимузина към Кремъл. Обичаше сам да шофира. В такива случаи беше най-опасно да се пресича широкият проспект, дори и при разрешаваща зелена светлина.
Впрочем и зелената светлина, която Хрушчов с развенчаването на Сталин беше дал по посока на демокрацията, също бе обречена на бавно и мъчително гаснене. Кормилото на властта вече държеше в ръцете си друг вожд - самовлюбеният Брежнев...

23.07.2005