Личности

Габриел Гарсия Маркес:

Самотата е моята главна тема

Прочутият колумбийски писател отрича авторство на приписваното му "прощалното писмо с човечеството", появило се в интернет

През есента на миналата година в Латинска Америка, в Западна Европа и в Съединените щати излезе от печат новият роман на знаменития колумбийски писател, лауреата на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес "Спомени за моите тъжни проститутки". Романът предизвика бурна полемика относно "късния Маркес" и за кой ли път привлече вниманието към личността на великия писател. Руският вестник "Версия" взе изключително интервю от Габриел Гарсия Маркес.
"Когато се покатерих на върха, казва Маркес, се огледах и се ужасих. Наоколо нямаше никой. Много е страшно да си изолиран, при това, когато почти 24 часа в денонощието си пред погледа на всички. Ето какво е истинската самота, която толкова силно ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта са главните теми на моите романи, разкази и повести. Съдбата ми изигра лоша шега в залеза на живота и самият аз се оказах в плен на самотата.

С кубинския писател Елисео Диего

През 1992 г. Маркес публикува сборник "Дванайсет разказа - странници". Четири години по-късно излиза романът му "Съобщение за отвличане".

Следват шест години мълчание.

Силно песимистичните мотиви в творчеството му от това време са свързани преди всичко с тежко заболяване и с душевна криза, преживявана от Гарсия Маркес. През 1989-а лекарите поставят страшна диагноза на най-успешния латиноамерикански литератор - рак на белите дробове. В някаква степен ракът бил предизвикан от дългогодишното пристрастие на писателя към пушенето. По време на работа той изпушвал три кутии цигари на ден. През 1992 г. го оперират и болестта отшумява, ала Маркес продължава да има проблеми със здравето. През есента на 1999 г. медицинско изследване показва, че 72-годишният Гарсия Маркес страда от друга форма на рака - лимфома. Той претърпява две много сложни операции и преминава курс на лечение в клиники в Лос Анджелис и Мексико.
През декември 2000 г. в интернет се появява "Прощално писмо към човечеството", което е представено като писано от него. В интервюто пред "Версия" Маркес казва: "Изпитвам срам и огорчение, че обичаните от мен и обичащите ме мои почитатели приемат за мое съчинение такава банална пошлост!" Оказало се, че писмото било занесено в голям перуански вестник от посланика на Аржентина в Перу. По такъв начин той бил реши да покаже писателския си "талант" пред широка аудитория.
На няколко пъти средствата за масова информация разпространяват лъжливи съобщения за смъртта на Маркес. Във вестниците и списанията той често намира статии, които разказват за негови участия в случки, за които няма понятие, и интервюта, които никога не е давал. От печата Маркес научава, че е чел лекции в разни краища на света, че е присъствал на конференции, премиери и приеми. Най-фрапантните от всички измислици за неговия живот той събрал в статия, озаглавена "Моето второ Аз".
Почти десет години

душата ми е обхваната от безпокойство и тревога,

признава Габриел Гарсия Маркес. "Твърде бързо светът ни се променя към по-лошо и тези пагубни промени се отразяват на всеки от нас. До неотдавна доста ясно си представях това, което ставаше на нашата многострадална планета. Сега обаче не се заемам да анализирам случвашите се метаморфози. Понякога ми се струва, че нищо не разбирам. Възможно е да съм романтик и мечтател, но не ми е безразлично какъв ще бъде светът утре и вдругиден."
Голям удар за Маркес били събитията в Русия от началото на 90-те години. Писателят се придържа към леви убеждения и в Латинска Америка минава за революционер и за "нарушител на общественото спокойствие". Това е било причина в средата на 80-те години замалко да попадне в затвора в Колумбия. Нобеловият лауреат е трябвало да се крие в посолството на Мексико в Богота, а след това задълго да напусне родината си. Неведнъж той е казвал: "Вярвам, че светът ще стане социалистически".
През 90-те години Габриел Гарсия Маркес се заема, по-точно - връща се към журналистиката. Както е известно, в края на 40-те и началото на 50-те години

младият Габриел е работил като репортер

в различни колумбийски периодични издания. Бил е кореспондент на вестник "Ел Еспектадор". Наричат го най-добрия колумбийски журналист. Макар да получава световно признание като писател, Маркес не изостава публицистиката. Той смята себе си първо за журналист и после за писател. През целия си живот силно желае да има собствено списание. През 1999 г. мечтата му се сбъдва. Той става собственик на издаваното в Колумбия и Мексико списание "Камбио". През юни същата година Гарсия Маркес се среща с поп звездата Шакира. Той пише статия, в която обсипва 22-годишната знаменитост с комплименти и по този начин съдейства за нейния успех. През август 2002 г.

Шакира разказва:

"Никога в живота си не съм помисляла, че може да ме интервюира самият Маркес. Той е не само гениален писател, но и много галантен мъж. Отначало се чувствах много скована, но обаянието на Габриел ми помогна бързо да се съвзема". Във видеоклипа на Шакира "Whenever, Wherever", заснет през 2004 г. се виждат кадри от срещата й с Габо (така латиноамериканците наричат писателя).
През януари 1998 г., като специален кореспондент, Маркес прави репортажи за колумбийските средства за масова информация, в които отразява историческото посещение на папа Йоан Павел Втори в Куба. "Кубинската съдба" на Маркес е отделна тема, изтъква "Версия". През 1960 г. той работи на Острова на свободата в информационната агенция Пренса Латина. В Куба има къща, подарена му от Фидел Кастро, чийто личен приятел е колумбийският писател.
В края на 2002 г. Габриел Гарсия Маркес публикува първия том на мемоарната трилогия "Да живееш, за да разказваш за живота". "Всичките 579 страници на тази книга са чистата истина за Габриел Гарсия Маркес", казва авторът. Всъщност книгата повече прилича на роман, облечен във формата на автобиография, отколкото на спомени, отбелязва "Версия". Мемоарите си дон Габриел написва в любимия си жанр

магически реализъм.

В годината на отпечатването на мемоарите му Маркес преживява лична мъка. На 97 години умира майка му Луиса Сантяго Маркес. Тя има 11 деца, 67 внуци, 73 правнуци и 5 праправнуци.
През август 2004 г. Габо продава правата за екранизация на романа си "Любов по време на холера" на холивудската компания "Стоун вилидж пикчърс". Преди това е давал съгласие да филмират негови книги на латиноамерикански, на испански и на италиански режисьори, но никога на северноамерикански. По думите на Габриел към изгодно в материално отношение сътрудничество с Холивуд го подтиква липсата на увереност в бъдещото благосъстояние на неговото семейство - на съпругата му Мерседес и на синовете му Родриго и Гонсало.
През октомври 2004 г. "Рандъм хаус Мондадори и Групо едиториали Норма" издават романа на Маркес "Спомени за моите тъжни проститутки". Месец преди официалното представяне на романа "пирати" открадват ръкописа и пускат книгата за продажба на по-ниска цена. В отговор на кражбата Габо променя края на романа, който излиза в милионен тираж и се разпродава веднага. Произведението в 109 страници разказва за 90-годишен старец, който се влюбва в

14-годишна девойка.

Чрез нея старецът възкресява в спомените си своите жени - всичките проститутки. Заради непреодолима природна стеснителност главният герой никога не е познавал истинската любов, защото е имал само сексуални връзки с леки жени и винаги срещу заплащане.
Сега Габриел Гарсия Маркес работи над продължението на мемоарите си и над сборник от четири разказа със заглавие "Ще се срещнем през август". "Личните ми планове са да продължа да пиша. Не мога да живея и ден без работата си. Ето защо се утешавам с надеждата, че Всевишният ще ми даде сили да осъществя замислите си. През последните 6 години забелязвам, че постоянно бързам. Бързам да живея. Бързам да завърша мемоарите си. Бързам да направя най-различни неща. Но в същото време се старая да живея така, както съм живял винаги. Както преди, имам много желания и не една мечта".

1701 - С Фидел Кастро, с когото са големи приятели
1702 -
1703 и 1704 - Шарж
1705 - С Пабло Неруда
1706-1708 - Габриел Гарсия Маркес
1710-1718 - Книгите на Маркес имат издания на десетки езици по целия свят

25.07.2005