Археологическо лято

Лютица Мраморният град

Гробница на светец откриха вчера в средновековната крепост край Ивайловград, която се оказа свързана с трима български царе

Велиана Христова

Когато се каже Ивайловрад, най-често споменаваният културно-исторически паметник е римската вила Армира до с. Свирачи. Проучена основно отдавна и оставена под защитно съоръжение за реставрация в по-добри времена. Странно е обаче, че едва от две години се правят проучвания на голямата средновековна крепост Лютица, която е съвсем наблизо - до с. Рогозово, на най-високия хълм в местността.

Тази най-запазена крепост у нас (подобно на Баба Вида, която обаче е на равното до самия бряг на Дунава) през 2002 г. буквално е била "извадена" от вековната гора. След откритията сега през юли, за които ДУМА съобщи миналата седмица, археолозите знаят много повече за историята на това невероятно място. Последното откритие е, че в църквата на крепостта започна да излиза мартирий - гробница на светец, съобщи вчера ръководителката на разкопките н.с. I ст. Бони Петрунова от Археологическия институт с музей при БАН. Оказва се, че крепостта е свързана с трима български царе. Преди дни тук бе открита поредна безценна и много рядка находка -

монета на Иван Асен II

с неговия лик и надпис. А той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети.
Мраморите, с които се прочу Армира, тук са просто строителен материал - цялото укрепление е градено от мрамор, който навремето е добиван вероятно направо на място. Затова Лютица вече получи името Мраморния град. Уникалността на обекта и огромният му потенциал за културен туризъм обаче не впечатли Министерството на културата и заради липса на пари проучването бе спряно през 2003 г. След това разкопките бяха спасени със спонсорството на НИМ.

Бони Петрунова (в средата) с проучвателния си екип

Името Лютица е мъжко, славянско, подобно на Добротица и Иваница, казва Бони Петрунова. Когато за пръв път започнали работа тук, самата тя била впечатлена от

грандиозната цитадела.

Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Зидът е имал 14 кули, днес може да се видяат 10, едната стърчи на 10 м височина. Някога от осмоъгълната кула (другите са правоъгълни) са се виждали чак минаретата на Султан Селим джамия в Одрин.
Както на много места в България, средновековната крепост тук е издигната върху древно тракийско селище. Според Бони Петрунова хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр., когато тук е имало богато тракийско поселение. Учените са стигнали в разкопките до 5 м дълбочина, надолу има още пластове. На мястото, където много по-късно е бил комплексът от средновековни църкви, намерихме красива и богата, бих казала елитарна, тракийска керамика от късната бронзова епоха, посочва археоложката. През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV век е издигната първата крепост, а в IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. Учените откриха, че през IХ век в средата на цитаделата е издигната

голяма трикорабна базилика

с великолепна мраморна украса. Екипът намери преди дни дори част от нейния кръст, както и големи керамични плочки от пода с глиненочервен цвят. Базиликата е била използвана вероятно до края на ХIV век, когато е била разрушена от турците, обяснява Петрунова. След това върху апсидата била вдигната нова, по-малка църквичка, продължила да съществува до ХVII век. Археолозите много се чудеха как през турско време, когато християнските храмове по принуда са били ниски и незабележими, тук на най-високото е стърчал храм с обширен некропол около него. През този месец Бони Петрунова намери вероятно обяснение - под самата крепост бяха открити останките на изоставен манастир и вероятно заради него е била запазена и църквата.
В руините на манастира бе извадена и една от уникалните находки на това лято - бронзов медалион с диаметър 3,8 см и с изображение на двуглав орел с корона. Това е "гербът" на Палеолозите, който след падането на Византия и образуването на Латинската империя става символ на Цариградската патриаршия. Очевидно медалионът е принадлежал на човек от клира.
В експедиция 2005 екипът си постави целта да намери къде е била жилищната кула на цитаделата - донжона, както са я наричали латинските рицари, дошли с Четвъртия кръстоносен поход. И е успял. Открити са основите на правоъгълната кула. Тя е била огромна, с 60 кв. м площ, опирала е в Южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, през който владетелят на крепостта - вероятно местен болярин, е наблюдавал околностите, обяснява Бони Петрунова. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този мощен български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин. Един от рицарите - Жофруа дьо Вилардуен, описва как

Калоян напуснал Димотики,

прибрал се в своята крепост, латините се опитали да атакуват цитаделата му и дори донжона, но се отказали. Вероятно Калоян е използвал Лютица като примамка, за да привлече латините в неудобни за тях плинински места и това се е случило около 1207 г., преди гибелта му край Солун, смята Бони Петрунова.
Около 100 са до момента находките в крепостта - пръстени, обеци, накити, битови материали, латински монети. Особено ценни според археолозите са откритите сребърно-златни монети (дублети) - т.нар. византийски грошове, които дават информация за историята на крепостта през ХIV в. Не сме установили още дали са сечени в Гърция или в местни родопски монетарници, казва ръководителката на екипа. И още едно особено ценна находка - монета, наричана от нумизматите

"половин базилеус"

или "половин василикон". Една такава са намерили и миналото лято. Тези монети са изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през ХIV в. с целта да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, разказва Бони Петрунова и посочва написаното в писмени източници: "...за да представи той на византийския император подвластни нему български крепости". С емисията монети византиецът си купил подкрепата на Иван Александър в борбите за Константинополския престол, а една от споменатите крепости е Лютица, в която отишли уникалните "базилеуси".
Още една старина по българските земи разкрива постепенно историята, която е опазила през вековете. А колко малко (за да не кажем никакви) грижи полага за нея държавата. Археолозите продължават да издирват вечно липсващите средства за разкопки и проучване. Много е жалко на фона на онези 2,5 млн. лева, които кабинетът в оставка си гласува за свои разходи през същата седмица, в която учените преоткриваха Лютица за България. Важно е не само, че този паметник може да изпълни със съдържание модерното напоследък словосъчетание "културен туризъм". По-важното е, че в него е миналото на българската държава. А какво бъдеще имаме, ако миналото ни интересува по-малко от тапицерията в министерския кабинет?

27.07.2005