Археологическо лято

Татул - загадката на изчезналите цивилизации

Николай Овчаров катери Перперикон с кобилата Таня заради травма в коляното

Радка Петрова

Снимки: Младен Савов

Какво прави един археолог, който в разгара на експедиция получава тежка травма на коляното и медицинско предписание да не катери временно никакви височини? Подчинява се на лекарите и си остава за известно време вкъщи. Да, ако не се казва Николай Овчаров. В края на миналата седмица стара травма в коляното му създаде усложнения, лекари му направиха пункция, сложиха му стегната превръзка и изрично го предупредиха да пази покой. Вместо това Овчаров намери нестандартно решение на проблема, за да започне от понеделник планираните разкопки на култовия комплекс Перперикон край Кърджали. Археологът от АИМ при БАН нае от с. Горна крепост кобилата Таня, плати за месец на стопанина й и сега всяка сутрин добичето ще го качва по стръмната пътека към върха на Свещения град на траките, а привечер по същия начин ще го смъква обратно. С две думи - ако искаш да откриеш нещо, няма кой да те спре. Отгоре на всичко кобилата си има жребче, което се бута за компания нагоре по хълма.

За ст.н.с. Николай Овчаров това археологическо лято е много успешно. За осем седмици разкопки на светилището Татул край Момчилград екипът му направи сензационни открития. Новините за тях обиколиха Европа. Заместници на Овчаров, който е начело на научния екип, са археоложката Даниела Коджаманова от регионалния исторически музей в Кърджали и д-р Здравко Димитров от АИМ при БАН. Консултанти са доц. Красимир Лещаков от СУ "Климент Охридски" и ст.н.с. Милена Тонкова от АИМ при БАН. В екипа са още опитната реставраторка Мирослава Замова и специалистката Кичка Симеонова, която прави пълно заснемане на археологическото проучване. И двете са от регионалния исторически музей в Кърджали.

Татул крие големи тайни, можем да го наречем загадката на изчезналите цивилизации. Последните находки разкриват, че култовото място е на 4000 години. Доказателство за това са намерените през юли 30 глинени олтара за жертвоприношения, датирани от ХIХ-ХVIII век пр.н.е.
Смята се, че за първи път от 25 години насам на Балканите са открити керамични образци от среднобронзовата епоха. За тях учените досега знаеха, че съществуват, но не бяха попадали на доказателства. Доц. Красимир Лещаков вероятно ще се окаже откривателят им - трябват му още няколко седмици, за да бъде категоричен за находките. Те са от Татул и са от най- долния достигнат досега културен пласт, запазен тук. Дебелината му е 2.5 метра, което говори за интензивен живот на светилището в продължение на векове.
Николай Овчаров е категоричен, че Татул е бил изключителен култов център за цялото Средиземноморие. Поклонническото място бележи най- големия си разцвет през римския период. Подобни светилища има на остров Крит. Мрежа от подходи в скалите, наподобяващи улички, свързва отделните култови части и води към свещения кладенец. Божественото място се пази от каменна стена, наречена крепида.
Татул е единственият запазен наземен храм на траките. В северната му част бе открит вход за мавзолей и Овчаров очакваше там да бъде намерена мощна фасада. Тя обаче липсваше, а мавзолеят се оказа празен. Една от хипотезите е, че е бил ограбен още в древността. Мавзолеят е бил направен за древен тракийски цар, бил е поклонническо място за обожествен владетел. Кой е той учените тепърва ще изяснят.
Освен невероятната керамика, намерена при разкопките това лято, на Татул бяха открити три колела за " небесната колесница", връх на жезъл, глинен идол на гол мъж от Х-VI в. пр.н.е., прешлени на вретено за гадаене на бъдещето, макети на съдове за тежести на стан. Без съмнение една от сензационните находки бе уникалната бронзова пластика на Орфей с лира. Тя според Овчаров е открита в подстъпите към култовото място и е безспорно доказателство, че Татул е светилището на легендарния певец. Тази хипотеза пръв преди 35 години изрича проф. Иван Венедиков. Намерената сега фигурка е на 2000 години и е единствена в света. Тя конкурира прочутото изображение на Орфей, пазено в Палермо. То обаче е във вид на мозайка. Показва характерен момент - митичният певец с лира, омагьосвал с музика дори дивите животни в природата.
Екипът откри на Татул безспорни данни за две апокалиптични земетресения в древността. Първото е от ХIII-ХII в. пр.н.е. и след него се появява култ към нов идол - Орфей, твърди археолоът. Втората мегаземетръсна буря се стоварва през IV век. Този катаклизъм кара древните траки да потърсят закрила в нов бог и така те приемат християнството, е хипотезата на Овчаров.
След покръстването Татул става имение с жилищно- отбранителни съоръжения. Точно тук през ХI-ХII век живее областният началник на Ахридос Севаст Георги Палеолог. Археолозите намериха шест печата, които са били негово лично притежание. Георги Палеолог е родоначалникът на едноименната династия, която по-късно управлява Византия в продължение на 250 години. Родовото имение на прочутата фамилия на Палеолозите е именно на Татул. Тази сензационна идея, оформила се преди дни в края на разкопките на Татул, показва ролята на култовото място във възникването на владетелските династии на няколко европейски двора.
Заради изключителните находки това лято на Николай Овчаров може би ще му се наложи да допълни текста на луксозната кратка история на археологическите паметници на България, която написа в началото на годината. Илюстрованото издание беше подарено на делегациите на страните членки на ЕС на 25 април в Люксембург, когато страната ни подписа присъединителния договор за членството в съюза. И докато в Европа четат за българските национални реликви, загадката Татул продължава да ни изненадва.

02.08.2005