Челен опит

Как кметът Иван Иванов превърна София в магнит за туристите

Една идея на знаменития столичен управник през 1935 г. прави от града мечтана атракция при големи финансови облекчения за гостите

Владимир Гаджев

Иван Иванов

Софийския кмет инж. Иван Иванов е добре познато име. Заслугите му за превръщането на столицата в модерен европейски град, при това само за десет години, са безспорни. Водоснабдяването на София (от Рилския водопровод) и Варна (от Камчия) също са известни като негово дело. И днес едва ли ще се намери сериозен човек, все едно дали е "ляв" или "десен", който да се усъмни в твърдението, че инж. Иван Иванов е най-добрия кмет на София от обявяването на града за столица до днес. Един забравен детайл от работата му, при това току-що назначен на този пост, е новото доказателство за това.

За периода 22-28 май 1935 г. общината обявява програмата "Гостоприемна София", която приканва българите от цялата страна да посетят тържествата за Деня на Св. Кирил и Методий. За целта се гарантират такива финансови облекчения, за каквито нито популистките ходове на нашите последни правителства, нито обещанията на опозицията имат въображение. Гостите на "Гостоприемна София"

пътуват със 70% намаление

по БДЖ от 21 до 29 май, а срещу показване на билета получават намаление и на следните места: 30% в градския транспорт, 30% в градската минерална баня, 30% в хотелите, 10-15% в ресторантите и питиепродавниците, 5-10% в манифактурните магазини, 30% в лекарските и зъболекарските кабинети, 30% в кината, намалени цени в Народния театър.
В програмата е сложен акцент върху тържественото отбелязване на Деня на Св. Кирил и Методий пред храма "Св.Александър Невски", но са прибавени и манифестациите из града до местата, свързани с българското просвещение и култура. Както подобава на такъв празник, кметството организира и серия от концерти: на 23 май във Военния клуб на Академичния симфоничен оркестър, дирижиран от проф. Саша Попов и със солист проф. Панка Пелишек; на 25 май в Градското казино (днес Софийска градска художествена галерия) с клавирно трио, артисти от Народната опера и хор "Гусла"; на 26 май в Народния театър Академическият оркестър с диригент проф. Цанко Цанков предлага изпълнение на Девета симфония от Бетовен с 80-членен оркестър и 200 души хор.
В празничния афиш на Народния театър, на чиято сцена се редуват представления на операта и драмата, са включени

произведения от Шилер, Молиер, Шекспир,

Т.Г.Влайков, Вагнер, Гуно и Бетовен. Сериозността на тази програма рязко контрастира с предложенията на двата оперетни театъра - "Одеон" и "Ангел Сладкаров" - и десетте кина: "Роял", "Култура", "Глория", "Модерен театър", "Пачев", "Капитол", "Славейков", "Солун", "Екселсиор" и "Уфа". В техните салони се приютяват по-леките, забавни и атрактивни за масовия вкус представления и прожекции. 30 процента намаление предвижда цирк "Роял", разпънал шатрите си на площад "Възраждане", а футболният мач между Германия и България (на игрището "АС-23" в Борисовата градина) е с 35% отстъпка от цената на билета. Изложбите и музеите също са с облекчения за гостите на столицата.
Преди седем десетилетия, когато туристическият бизнес в света е на ембрионална фаза на развитие, хората от екипа на инж. Иван Иванов осигуряват маршрутни обиколки, каквито днес няма, а и скоро едва ли ще има. На всеки два часа срещу десет лева се предлагат обиколни автобусни пътувания, а на 25 май и излети до мини "Перник", Княжево, Бояна (с разглеждане на гроба на Царица Елеонора), Горна Баня и Банкя. За по-добра ориентация са отбелязани маршрутите на трамваите и автобусите от градския транспорт, както и разписанието на напускащите София влакове.
Това подробно изброяване на стореното по 24 май от общинарите в София показва колко то е

изненадващо и дори авангардно за своето време.

И ни препраща към една древна форма за субсидиране и поощряване на културата - т.нар. "Чек за култура". В древна Атина подобен "теоретичен фонд" плащал на бедните да отидат на театър. Главното предимство на модела е, че се субсидира зрителят-слушател, а не културната институция. И още - че дава възможност на потребителя сам да избере формата и стила на изкуството, което му допада.
По този начин, ако ползваме съвременната терминология, се провежда своеобразно маркетингово проучване, което позволява на различните администрации в културата - национални, регионални, местни и т.н. - да реагират своевременно и гъвкаво. Самата система поощрява предприемчивите и находчиви продуценти да намерят нова публика. Нещо повече - използването на модела "чек за култура" може много бързо и леко да отбележи приоритетите в една културна реалност и да облекчи създаването на национални стратегически и по-краткотрайни програми.
В края на 70-те години отделни общини на Токио и Ню Йорк успешно експериментираха древната програма и по този начин бе доказана нейната актуалност, независимо от

няколкото хилядолетия, от създаването й.

Навлизането на човечеството в епохата на комуникациите подсказва, че досегашната практика да се влагат средства в създаването на култура и изкуство положително ще бъде разнообразена от нови възможности. Една от тях е програмата "чек за култура". Единственото опасение и съмнение, което засенчва великолепните социални възможности на тази древна, но експериментирана и в съвремието форма, произтича от ... съпротивата на администрацията и културната бюрокрация. В средите на икономистите привържениците на "чек за култура" са не малко на брой. Точно за тях, както и за политиците е важно да познават българския - представете си! - опит. Защото "Гостоприемна София" е много добър пример и вероятно първа крачка за частично прилагане на социалната политика "чек за култура". Четири десетилетия преди Токио и Ню Йорк! Нека Тодор Колев да гони американците! За останалите е по-добре да проучат, усвоят и приложат опита на бащите и дедите ни, който, както в случая "Гостоприемна София,35", далеч изпреварва уж по-напредналите и авторитетни администрации.

27.08.2005