Човек какъвто всеки иска да има до себе си

За исполина в българската медицина и любящия баща разказват пред ДУМА арх. Адриана и д-р Парашкев Начеви

Аида Паникян

Снимкa Личен архив на акад. д-р Чудомир Начев

"Когато преди години имаше режим на тока - два часа имаше, два - нямаше, ние бяхме деца и естествено много се страхувахме от тъмнината. Тогава татко палеше свещ, сядаше на пианото и свиреше, а ние се събирахме около него. Не знам какво свиреше, но винаги беше нещо много бурно... Започна да ни харесва и дори вече с нетърпение чакахме да спре тока, за да ни свири...", спомня си арх. Адриана Начева, два дни, след като баща й, един от най-големите лекари и учени на нашето време, си отиде завинаги.
"Времето, което е отделял за нас? Аз смятам, че идеята за време е твърде относителна. Човек може да е физически с теб по 24 часа всеки Божи ден и пак всъщност да не е с теб", сякаш продължава мисълта на сестра си д-р Парашкев Начев. Той е категоричен, че съществено е влиянието, което един човек има над друг, примерът, който дава, а това зависи много от душевната му стойност.
П.Н. Това, което винаги ще бъде с мен в живота ми и което ни беше ясно още когато със сестра ми бяхме малки, е че той беше един съвсем необикновен човек. Баща ни винаги беше много зает. Обикновено заспивахме със звука на неговата пишеща машина в кабинета.
А.Н. ... И винаги музика. Най-често - Бах...
П.Н. Няма никакво съмнение, че той беше много-много зает, защото целият си живот бе отдал на медицината - на хората, които лекуваше и на науката, но мога да кажа, че той беше най-добрият баща, който човек може да си пожелае. Като душевна стойност.
А.Н. За какво го търсехме ли? За всичко, за което човек може да се обърне към най-близкия си приятел.
П.Н. Трудно е да се каже. Ако един човек ти е баща, ти просто нямаш избор - не може да избираш баща си. Има абсолютност на връзката - аз не бих могъл да си представя, че не мога да уважавам баща си. Но за сметка на това имаш избор дали един човек да ти е приятел или не. С нашия баща обаче беше нещо различно. Той бе такъв човек, че ние със сестра ми не можехме да не го питаме за всичко. Той имаше ясна представа какво е правилно в живота и какво не е. Не само като морални ценности, той имаше ... дълбочина на разбиране на живота, имаше мнение за всичко, макар да ни казваше "Ти имаш пълна свобода на действие!"
А.Н. А като ти дадат свобода и имат доверие в теб, не можеш да сбъркаш, защото знаеш, че трябва да оправдаеш това доверие.
П.Н. Какво обичаше да прави извън работата ли? ...Именно това беше едното от нещата, които го правеха необикновен. Той никога не разбираше как е възможно да се разделя животът на работа и "извън работата", хоби. За него животът бе всичко онова, което правеше. А то беше да е не само лекар, а и учен и човек. Неговите интереси бяха изключително всестранни. На всяко нещо, което правеше, отдаваше цялото си сърце и ум... И все пак дълбоко в себе си беше преди всичко лекар.
А.Н. ... Но винаги твореше - дали ще е в разговор с някого, дали ще напише лекция, дали ще направи нова библиотека - всичко беше творчество.
Този стремеж към

Творчество

са наследили и децата на акад. Начев. Философията му е била, че само когато човек, който твори, живее в хармония със себе си и хората около себе си и получава така нужното му спокойсктвие. Арх. Начева е убедена, тази философия на баща й й е помогнала да успее в живота.
А.Н. И това е точно така. Поне за себе си съм го разбрала. Татко ми даваше силата и вярата в себе си, че с творчество мога да постигна много.
Адриана е наследила професията на чичо си, братът на акад. Начев - арх. Здравко Начев. Парашкев е тръгнал по пътя на баща си - лекар е, невролог, занимава се и с научноизследователска работа в Лондон.
П.Н. Към неврологията тръгнах от една страна по стечение на обстоятелствата. А и с кардиология не бих се занимавал - преди всичко не бих и помислил да се меря с баща си, а и винаги бих работил в сянката на Чудомир Начев... Бих се радвал, ако съм наследил една мъничка частица от онова, което характеризираше неговия метод като учен - способността да има необичайни творчески решения и на най-сложните проблеми.
В Англия професорите в университетската болница "Сейт Джорджис", основана преди повече от 250 години, и сега помнят Чудомир Начев, с когото са работили преди повече от 30 години. След един от изпитите на д-р Начев-младши, му се обадил по телефона един професор, за да го попита дали има нещо общо с д-р Чудомир Начев, с когото били работили преди години.

Изследователят

... В началото на 70-те години Чудомир Начев отива на едногодишна специализация в "Сейт Джорджис". Всеизвестна истина е, че за една година за изследователска работа не може да се постигне кой знае какво. Все пак, когато българският медик пристига в Лондон, местните му колеги вече от няколко години работят по важен проблем - как да се измери съпротивлението в повърхностната венозна система. Отговорът на въпроса би хврлил светлина върху произхода и лечението на много заболявания. В онези години за света България е "една от провинциите на Съветския съюз". Все пак лондонските лекари проявяват необходимото увожение към българския си колега и го питат за мнението му, а той отговаря "Ами и аз ще помисля". На следващия ден Чудомир Начев отива на работа и заявява

"Аз съм решил проблема!

Дайте ми един дисектиращ микроскоп"... Очевидно изненаданите му колеги смятат, че той нещо не е разбрал - все пак може би не знае добре езика, още повече, че във времето на началото на техническата революция българинът иска обикновен микроскоп!!! Решението, което Начев предлага обаче се оказва наистина просто, но изключително точно и ефикасно. На вената на ръката се слага точка с мастило, фокусира се с микроскопа върху тази точка. Когато вената се раздуе, точката се измества нагоре, тогава микроскопът се рефокусира и измерва. Разликата между фокуса в милиметри е онова, което години наред английските медици са търсили като решение на проблема. Всички техники, които до този момент те са използвали, били свързани с допир до кожата. А венозната система е с много ниско напрежение и ако нещо докосне вената, въпросното измерване не може да се направи... В наше време това би станало много просто с използването на лазер... Вече повече от 30 години тази статия на акад. Начев се цитира.
П.Н. Преди няколко месеца търсех нещо из медицинската литература и видях, че наскоро медици са се позовали пак на тази статия. Средният живот на една изследователска работа, след като излезе в публичното пространство е няколко години. В науката една статия може да се цитира до 3-5 години, или 10-ина години, ако е фундаментална. След това тя престава да е новост...
Като учен Чудомир Начев имаше

особен тип на мислене - много далеч в бъдещето.

През 1968 г. например, заедно с колеги от тогавашния Институт по кибернетика, прави нещо, което сега го има във всяка болница по света, до всяко едно легло в кардиологичните отделения. Уред, който автоматично следи сърдечният ритъм и алармира, ако той се промени. Това е и първият негов патент (1971 г.)...

"Когато четеше лекции, сякаш разказваше приказка",

е краткият коментар на 40-годишен мъж, лекар.
А.Н. При едно от връщанията ми от Англия, отидох при татко в кабинета му в Окръжна болница. Преглеждаше документацията на болните, както обикновено бе затрупан с работа и заобколен от младите си колеги. Но и в такива моменти обичаше ние да сме около него... Изведнъж в кабинета с втурна един мъж, преследван от охраната. Каза, че е шофьорът на една тежко болна от Перник, която прехвърляли от отделение в отделение и не искали да я приемат. "Как така няма места?", учудено почти изкрещя татко, нареди незабавно да се намери легло и да бъде приета жената и се обърна към колегите си с думите "Правилно се е ориентирало момчето!". А на пациентката каза: "Хайде моето момиче, стегни се и си направи прическата, защото ще мина да те прегледам..." Не знам какво се случи след това с болната, но помня, че в този момент погледът й се проясни и сякаш надеждата, че ще оздравее се върна...
П.Н. Първите 5 минути от срещата с лекаря са от изключително значение за пациента. Контактът, връзката между двамата се осъщестява тогава и това е единственото време, в което лекарят може да спечели или да загуби доверието на пациента. В тези 5 минути може да стане ясно дали болестта ще бъде победена със съдействието на пациента. Минавал съм на визитации с татко - той го умееше. При съвременните лекари, това важи и за Англия, такъв контакт се осъществява все по-рядко...
Не само човечността, но и абсолютното отсъствие на злопаментост и дълбоката вяра в доброто у всеки човек са нещата, които всеки от нас, дори само веднъж да се срещал Чудомир Начев ще помни.

"Неработническият" произход

е преследвал големия български лекар и учен през целия му живот до 1989 г. Едва 16-годишен, (последните две години в гимназията Чудомир Начев взема за една), той издържа с отличие изпитите за медицинския университет. Макар първи по успех, той не е приет - дядо му по майчина линия е бил свещеник, вуйчо му - Георги Христов Иванов е бил лекар и офицер, министър на здравеопазването през 1934 г., а баща му преди 9 септември е имал успяващ собствен бизнес с кожи и кожени палта в София. Как младежът е приел единия от множеството несправедливи шамари в живота си - не знаем. Все пак съдбата му дал шанс. Случайно срещнал кварталния бръснар, който го попитал защо е унил, а Чудомир доверил болката си. "Абе ти си добро момче, знам те аз теб...", казал бръснарят, който се оказало, че бил виден партиен деятел в квартала. Очевидно където трябва е казал това, което е необходимо и момчето било прието в университета. Нещата обаче не приключили с това. На всяка стъпка в професионалната му кариера Чудомир Начев е спъван с множество нечестности по една-единствена причина - произхода му. Но лекарят-учен не се е отчаял нито за момент и е следвал призванието си. "Мисля, че аз никога не бих се справил с това", категоричен е д-р Начев-младши. Но сестра му си спомня, че баща им винаги вярвал в доброто начало у всеки човек и е казвал

"Щом има човек насреща ти, ще се справиш.

Това не е машина, а човек..." Независимо от тези неща, той винаги приемаше с усмивка и добро сърце дори хората, които са се опитвали да му навредят, допълва д-р Парашкев Начев.
... И ни веднъж в живота си Чудомир Начев дори не е и помислил да напусне България. Децата му помнят колко настойчиво е бил канен баща им на работа в Англия и как упорито е отзвал с аргумента, че смисълът на един живот не може да бъде изолиран от обстановката, в която се е появил, от мястото, историята, традициите и заобикалящите хора. Чудомир Начев е бил дълбоко убеден, че всеки отделен човек е пряко свързан със своя род, семейство и минало и извън тях не може да постигне нещо съществено в живота си и няма бъдеще...

30.08.2005