Имена

Дебют под акомпанимента на бомбите

В средата на ХХ век Райна Михайлова бе една от примадоните на Софийската опера

Александър Абаджиев

Утре вечер от 19 ч. софиянци и гостите на столицата ще могат да посетят спектакъла на "Мадам Бътерфлай" от Пучини. В новата постановка на режисьора Пламен Карталов, художника Любомир Йорданов и диригента Борислав Иванов ще излязат Цветана Бандаловска - Чо Чо Сан, и Орлин Горанов - Пинкертон. Представлението има един по-особен акцент - то е посветено на 90-годишнината на една от звездите на българския оперен театър в близкото минало Райна Михайлова. И не случайно - Чо Чо Сан бе една от най-добрите нейни роли в доста богатия репертоар.
Имам чисто емоционална причина да "каня" за този спектакъл - като дете съм присъствал на дебюта на певицата в Софийската опера на 23 декември 1943 г. Даже и 60-годишните са "млади", за да знаят какво ставаше в онези дни: над София падаха първите бомби от американски и британски самолети - като наказателна акция за обявената "символична" война от България. Макар да имаше време до страшния 10 януари 1944 г., когато и през деня, и през нощта центърът на София бе разрушаван и подпалван на стотици места, все пак беше страшничко - от воя на сирените, от боботенето на стотиците самолети, свистенето на бомбите и оглушаващите експлозии.
Но въпреки това животът не спираше. Три-четири пъти в сградата на Народния театър изнасяше спектакли оперната трупа. На 23 декември 1943 г. беше премиерата на "Продадена невеста" от Сметана.

Това беше едно от десетината мои първи посещения на опера и затова съм запомнил доста неща. Няма да крия - не дебютантката Райна Михайлова в ролята на Марженка и не Йеник - Любен Минчев, спечелиха тогава симпатиите ми. Повече ми допаднаха нещастното влюбено мамино синче Вашек на Коста Гецов (едва преди дни научих, че е брат на Райна Михайлова, Гецова по баща!) и сватовникът Кецал на Михаил Попов. След три дни гледах "Кармен" с Илка Попова, Христо Бръмбаров и Любен Минчев, последва евакуацията, а когато се върнахме след месеци в София сградата на Народния театър бе сериозно пострадала и представленията се играеха в модерния кинотеатър "Балкан", по-късно Младежки театър. И вече там имах възможността да гледам и слушам как една след друга се раждат ролите на Райна Михайлова. Най-малко 5-6 пъти месечно името й беше в афишите - тя бързо се наложи като една от безспорните примадони в оперната трупа. Неслучайно името й беше в списъка и на първите, удостоени със званието "народен артист", сред първите лауреати на Димитровска награда през 1950 г. Сред запомнящите й роли са Мими, Виолета, Микаела, Неда в "Палячи", Графинята в "Сватбата на Фигаро", Памина във "Вълшебната флейта", няколко ярки образа в руски опери - Антонида в "Иван Сусанин", Оксана в "Черевички" на Чайковски, Марфа в "Царска годеница" на Римски-Корсаков.

Ако трябва да разкажа накратко за годините преди дебюта, то животът на певицата е едно стремително изкачване нагоре по стълбицата на музикалното изкуство. Родена е в Русе на 20 септември 1915 г. От малка проявява интерес към музиката - свири на виола, пее в ученически представления и самодейни концерти. По-късно учи пеене в Държавната музикална академия при голямата българска певица Христина Морфова и изтъкнатата педагожка Людмила Прокопова. Завършва висшето си образование през 1939 г. Като студентка е солистка на новосъздадения хор "Христина Морфова", а освен това през сезоните 1937-1939 участва в спектакли на театър "Одеон", а по-късно и в други оперетни трупи.
Райна Михайлова на сцената печели признанието на публиката с красивия си висок лиричен сопран, впечатляващата музикалност (даже един особено взискателен диригент като Асен Димитров рядко имаше забележки към нея!) и ярката артистична игра. Пяла е с редица от най-изтъкнатите наши оперни артисти като Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Любен Минчев, Димитър Узунов... Дирижирали са я прочути майстори на пулта като Херман Абендрот, Ежицио Масини, Фителберг, Едмондо де Веки, Асен Найденов, изнасяла е концерти заедно с Мстислав Ростропович и Леонид Коган. Има многобройни гастроли в чужбина - сама и с оперния колектив.
Райна Михайлова бе широко известна и с активната си обществена дейност - особено сред военните поделения. Награждавана е с почетния медал на Световния съвет на мира, почетна гражданка е на София.
След преждевременното си пенсиониране от Софийската опера тя активно се занимава с педагогическа дейност в Държавната музикална академия от 1971 до 1997 г., а след това е професор в Нов български университет.
За повечето от присъстващите в салона 90 години е преклонна възраст изобщо в живота, но нашата славна юбилярка е пример, че и на тези години човек може да бъде полезен на младите оперни певци. Буквално преди дни при нея подготвяше своята поредна главна роля една от нейните най-изявени ученички Соня Златкова, която пее на престижни сцени. А още десетки са певците, които с гордост могат да кажат: "Аз съм възпитаник на професор Райна Михайлова, продължител на школата на Христина Морфова и Людмила Прокопова!"
Честит юбилей, маестра! Здраве, щастие и... нови творчески успехи: чрез вашите ученици!

16.09.2005