Велики Преслав - Престолнината

Тайна галерия имал Симеон Велики
в дворцовия комплекс през Х век,
а след превземането му от Византия
в него са кипели занаяти и производства

 

 

 

 


Велиана Христова

Велики Преслав става столица през 893 г., когато Симеон заема престола и превръща столнината си в най-величествения град на Европа. Но много сгради са строени първоначално още по времето на Борис, когато Преслав е вторият град на държавата след Плиска.
Във вътрешния град на столицата са били най-важните постройки - всичко, свързано с властта и с висшето духовенство. Той е бил силно укрепен. Както го е описал Йоан Екзарх в Х век - белокаменен град, с бляскави високи палати и с църкви, украсени с камък, дърво и краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато. Между високите сгради се е минавало по тесни улици. Отвъд крепостната стена е бил външният град, от юг е разположена известната Кръгла църква на цар Петър, сина на Симеон. Само укрепеният град е заемал 3,5 кв. км. Наоколо е имало много църкви и манастири като Патлейна.
От вътрешната страна на крепостната стена е имало верижни помещения за войниците, отвън - пазарище с магазини. В укрепения град се е влизало през две порти - от юг и от север, улици са водели към дворцовия център. Ако се мине през южната порта, от дясно на пътя към двореца е имало фонтан-огледало, запазен сега под укрепително съоръжение, а до него - малка църква. Територията е била разделена на площади и дворове, оградени със стени. От един сектор се е влизало в друг, а улиците между сградите на много места са били защитени с преградни входове.
В края на улицата откъм северната порта се е намирала Тронната палата, построена на укрепена с блокова зидария тераса под планинския склон. Дълга е 44 м и според изчисленията на учените е била висока 21 м. Имало е дълъг добре укрепен дворец, изолиран от останалите части на комплекса. През три надлъжни помещения е имало анфилада и от Тронната палата на запад се е минавало към двореца, където е живеел владетелят, изолиран от останалата част на комплекса. Във византийски писмени източници е описан церемониалът - царят е минавал през галерията и невероятната колонада на горния етаж и се е появявал величествено, целият в злато и сърма, в екседрата с трона. При оформянето на подовете са използвани бял мрамор, зелен и червен порфир. Редом е имало висяща градина - грамадна тераса върху големи стълбове.
От юг на двореца се е намирала архиепископията, по-късно - партиаршията, а до нея - архиепископската базилика. От Тронната палата през новооткритата това лято сграда се е минавало в огромната и бляскава Владетелска църква. Между двете сгради е бил централният площад. Главната църква на владетелите е трикорабна, с разноцветни стъкла, била е на два етажа, на горния е имало два параклиса, установиха археолозите. Подът е бил украсен с бял мрамор и с плетеници от разноцветни мозайки, в средата на централния кораб е имало бял мраморен кръст, а в центъра му върху колони е стоял амвонът. Апсидата на църквата е огромна, отзад е обширният синтрон, където е седял клирът.
Архитектите на това монументално строителство вероятно са били от Константинопол. Голямата част от вътрешния град все още не е проучена, разкопките ще продължат вероятно много десетилетия.

Васил показва трофеите си

Васил стига до опърпания фургон и победоносно показва трофеите си - в едната ръка торбичка с домати, в другата чувалче с грижливо прибрани кости от току що проучения пореден гроб на некропола в дворцовия комплекс на Велики Преслав. Странната картинка, която представлява студентът, прави впечатление само на двама туристи, отбили се от пътя и любопитно надзъртащи в насипа. За археолозите работният ден е започнал в 6 часа заранта и е време за кратката почивка с чаша кафе в 10 часа. Всекидневие.

Маргарита Ваклинова

Тези дни завършват разкопките на обекта. През 2003 г. групата на ст.н.с. Маргарита Ваклинова, зам.-директор на Археологическия институт с музей (АИМ) при БАН, поднесе голямата сензация - откри грамадната Владетелска църква на втората ни столица Велики Преслав, строена и използвана от трима български владетели: Борис, Симеон и Петър. Основните дворцови сгради в Преслав са разкопавани по 25 години и е истинско чудо, че екипът успя само за две лета да разкрие изцяло останките на главната базилика на престолния град (47,5 на 21 м), разкошно украсена с различни мрамори, мозайки, стенописи и цветни стъкла. Учените установиха също, че църквата е била посветена на Богородица, покровителка на династията. Тази година целта е да се проучи пространството наоколо, за да стане ясно каква е била връзката на храма с околните сгради, как са изглеждали най-важните владетелски строежи и какви са етапите в съществуването на селището през вековете, след като градът престава да бъде столица.


Амулетът с образа на Архангел Михаил на дъното

Разкопките на Велики Преслав, финансирани и тази година от БАН, ярко илюстрират факта, че археологията е наука, а не просто търсене и откриване на съкровища. Пред очите ми тук възстановяват историята на България по следите от нещо, което вече не съществува, по останали тук-там зидове, по отпечатъците на каменните блокове в стените на изкопа, по смяната в цвета на пръстта в профила на насипи по 2 метра, по стотиците парчета от керамични съдове, които излизат от изкопа. Многостранните познания и наблюдението на всичко, което се случва на терена до най-малката подробност, проверката на всяка хипотеза с факти, са в основата на археологическия успех. А Преслав е място, където великолепно построените грандиозни сгради след това са били много пъти разграждани и материалите са използвани за друго, димели са стотици пещи за мрамор, стъкло и метал, обяснява Маргарита Ваклинова. Първото откритие тук за тази година, за което ДУМА съобщи през август, бе свързано с разкриването на още една сграда в Дворцовия център. Археолозите установиха, че Владетелската църква е била свързана с Тронната палата чрез постройка, дълга 30 метра, издигната върху по-ранен градеж, съществувал преди Преслав да стане столица през 893 г. След това той е бил преустроен, за да свърже владетелския дворец с базиликата. Така се променя досегашната представа, че в Х век между двете сгради е имало само площад. Хипотезата на Ваклинова е, че през тази сграда като в закрита галерия владетелят е преминавал от Тронната палата към ложата си в централната църква, без да излиза на площада.

И журналистката на ДУМА усвои тънкости в разкриването на некрополи

Когато столични градове са нападани от нашественици, дворцовата част е най-ограбваната, казва археоложката. От византийски хроники и миниатюри на византийски хронисти като Лъв Дякон или Скилица и Кедрин е известно например, че когато през 971 г. император Йоан Цимисхи превзема Преслав, той отнася на колесницата си сакралната икона, покровителка на града, вероятно ограбена от Владетелската църква - Богородица с младенеца Христос. Смята се, че и известното Преславско съкровище е било събрано тук, но този, който го е укрил, вероятно е бил убит от византийците. В насипите освен многото керамика се намират и малки лични вещи или скъпи предмети и украси, показва Ваклинова. След разрушаването на дворците градът продължава да съществува, а на свещеното място на базиликата, която в бурните исторически събития постепенно губи блясъка си и се руши, в ХI-ХIII век възниква обширен некропол. В него сега се разкриват стотици гробове. Студентът от СУ Васил Тенекеджиев вече е усвоил всички етапи от разкриването и описването на гробните съоръжения и археоложката Снежана Горянова му е отстъпила "завеждането" на некропола. В екипа всеки има свои задачи. В професионален фотограф и топограф се е превърнал археологът Петър Димитров, носещ почетното звание Петърчо, понеже е най-млад. Неговата орис е незавидна, защото след тежката работа на терена двамата с втората ръководителка на екипа ст.н.с. Ирина Щерева до късно правят компютърна обработка на находките и на свършеното през деня. Не знам колко хора са така отдадени на делото си, та в негово име са готови на всичко - дори без колебание да полетят с мото-делтапланер към висините, без да са си го помисляли никога преди. Археологът Петър Димитров го направи и без колебание увисна високо над руините на Велики Преслав, за да заснеме от въздуха внушителната територия на втората българска столица. И да видим като на длан реалния вид на руините от огромния град, сътворен от толкова блестящи владетели.
Ако се върнем на земята, при разкопките, ще видим нещо много по-прозаично - 21 боклучени ями, в които обитателите на по-късното селище са изхвърляли счупени съдове, боклук, негодни за ползване предмети. Три са с диаметър над 3 м, едната е дълбока 3,5 м. В тях обаче се откриват предмети, които дават много възможности за тълкуване на бита и религиозните обреди на средновековните българи, на хронологията на живота на това място. От насипите, където е имало части от корнизи и украси от прозорците, изскочи златна монетка от ХI век с образите на императорите Роман II и Константин и от другата страна - Христос. На територията на града са намирани множество печати, сред които един с гравиран камък и златен обков, за който се предполага, че е принадлежал на Симеон. Видях изящно изработеното сребърно амулетче (филактерий) с ръчна украса, на което попаднаха археолозите. Имало е много мироточиви мощи на светци и се е смятало, че мирото от тях, носено на врата в такова съдче, е предпазвало притежателя си от беди, разказва Ваклинова. На елипсовидното дъно на амулета има позлатен образ на Архангел Михаил, а това означава, че притежателят е бил човек, стоящ високо в социалната йерархия (обикновеното население е носело украшения от бронз или олово). Можем да си спомним, че при покръстването си владетелят Борис е получил името Михаил...
След падането на столицата животът в града не е спрял и в централната си част той се е превърнал в производствен център. Екипът открива множество оръдия на труда. Събрал е вече цял комплект инструменти за обработка на дърво, длета за мрамор и камък. Още при строителството в Х век огромните блокове, донасяни от кариерите, са били обработвани и рязани на място за изграждане на дебелите стени на високите над 20 м сгради, извайвани са корнизите за украса, обясняват учените. След печенежките нашествия в Хт век, след големите византийски походи и много нападения градът е пострадал силно, но хората са намерили поминък в стария си майсторлък - керамиката, който тук е бил прочут още от ранното Средновековие, разказва Ирина Щерева. Човек изпитва удоволствие да й покаже поредното намерено парче от някой украсен съд, за да види как тя се радва на глазурното покритие. След разрушаването на сградите великолепните мрамори, мозайки и стъкла са били претопявани на място и използвани за вар, за накити, за прозоречни стъкла. Добре запазена пещ за керамика бе открита през август - с горивна камера, с градени сводчета и елегантен трапецовиден праг над отвора, със скара отгоре. В много от ямите се откриват отпадъци и от желязна шлака. Обичайно е било да се изработват предмети, дръжки, украси и рамчици за икони от кост, в една от ямите имаше дори голямо струпване на рога, очевидно подготвени за обработка. Целият екип се радва много на добре запазената цедка за вино, употребявана в литургиката на Владетелската църква. Тя е от плътна медна ламарина, намерена е заедно с метални закопчалки за корици на книги и части от напрестолни кръстове.
С всяко пристъпване в историята се убеждавам колко важни са обстоятелствата, при които се открива даден предмет, мястото на откриването и наблюдението на детайлите в него. Археологията не е сбор от изкопаване на скъпи находки и безотговорно "създаване" на исторически извори, казва Ваклинова. На керамиката например някои посвещават цялата си професионална дейност, защото това е азбуката на археолога - керамичното производство датира с много голяма точност времето, в което е имало живот на дадена територия, и дава информация за социалния статус на населението, за търговските връзки и пр., обяснява тя. Затова науката археология се учи и овладява цял живот.

Снимки авторката

16.09.2005

 

Мнения по темата: