Лов и риболов

Любомир Бояджиев:
В лова комедията и трагедията си партнират

Любомир Бояджиев е роден на 12.02.1962 г. в Къджали. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" през 1986 г. Работил е в "Софстрой" до 1990 г. Преподавател в УНСС от 1990 г. до 1995 г. Управител на фирма "Експрес Консулт" от 1994 г. до 2001 г. Сега е управител на "Хидрострой". Семеен, с три деца. Ловец от 1996 г.

В първите години на демокрацията в частния бизнес работехме непрекъснато - и събота, и неделя. Търсех нещо силно, което да ме откъсне от работата, за да не експлоадирам. Приятели ме заведоха на един-два ловни излета. Беше нещо ново и интересно за мен. Реших, че е хубаво, щом излизам с дружинките, да съм и законен ловец.
Приятно изживяване беше първият ми лов за гургулици в Житарово. Такова гърмене падна! Свърших патроните и трябваше да отида да взема още два-три кашона.
Няма да забравя лова в Словакия. Видяхме 20 000 фазана в един волиер. 2 000 от тях ги пуснаха, за да ги отстреляме ние - общо 7 души. Толкова организиран лов не бях виждал, но тръпката я нямаше. Все едно бях на стрелбище на панаир. Заставахме до колче, движехме се около него в диаметър два метра. Отсреща имаше гора. 50-60 човека от горското подгонваха фазаните и като стигнеха края на гората, по-глупавите хвръкваха и намираха смъртта си, а по-умните тръгваха по земята. Естествено, тях не ги стреляхме. Фазаните, които не искаха нито да хвърчат, нито да вървят по земята, също оцеляваха. Те кацаха по клоните на дърветата. Всеки удари около 150 фазана.
Водиха ни и на глигани, но и там, както в България, не видяхме животно.
В лова се случва всичко - от комедия до трагедия. Понякога те си партнират. Като млад ловец бях на лов за пернати в Свищовското поле. За два часа видях само един кос. До мен имаше тръстика, пълна с патици. Реших да си пробвам късмета. Събух се бос, за да не си намокря обувките и влязох в шаварите. Нарязах си жестоко единия крак. Наду се и не можех да обуя обувка. В продължение на няколко седмици ходех на работа с костюм и превързан бос крак. Размина се да ми режат крака. Измеренията на тръпката нямат граници...
Бях виждал диво прасе само в зоопарка. На един излет в красива гора напече слънце, имаше малко снежец, стана ми приятно и седнах на камък. Чаках да видя прасетата. Чу се шум, но помислих, че е вятърът. Докато стана и вдигна пушката, прасетата се изнизаха. Успях да стрелям по последното. Имаше кръв. Тръгнахме по дирята и вървяхме 15 км. Отказахме се, защото раненият глиган се оказа по-жилав от нас.
На лов се отърсвам от ежедневието. Напоследък виждам малко животни. Последните излети дори отивам гонач без пушка. Приятно ми е. Това е единственото време, когато ходя пеша. Обичам района край Кърджали. Там има лопатари. В продължение на две години засичахме един бял лопатар. Три пъти му стрелях и не можах да го улуча. Изчезваше като видение. Някаква мистика. Може би беше изроден, но имаше разкошни рога.
Една зима вървях бавно през полето. Видях на 30 метра нещо като храст. Стори ми се, че е лопатар. Не можех да повярвам, че не ме е усетил. Дигнах пушката, доближих на 15 метра и реших, че животното е умряло и няма смисъл да стрелям. Срамота е. Да съм толкова добър ловец и толкова безшумен, просто е невероятно. Изведнъж лопатарът скочи, побягна и тогава стрелях. Още не мога да повярвам и да си обясня как така не ме усети и ме допусна до 15 метра.
Бях с приятели на Мургаш и за първи път срещнах якове. Решихме да се приближим. Някой гръмна. Животните не можаха да се ориентират откъде дойде изстрелът и хукнаха като обезумели към нас. Лавината от грамадни тела накара всички да се разбягат и скрият. В последния момент ни заобиколиха. Изпитах истински страх.
На язовир Цонево забелязахме отдалече прасета. С един приятел се опитахме да ги издебнем. Наближихме ги на стотина метра. Колегата вдигна карабината. В тоя момент изскочи едно циганче и се развика: "Чиче, чиче, виждам те. Немой стреля. Това мойто прасе..."

Архивите са живи

Жената на ловеца винаги е била част от слуката

Горска трапеза

Яхния от охлюви
Измиваме добре охлювите и ги варим във вода, в която сме разстворили торбичка с пепел. Варим ги докато почнат лесно да се изваждат от черупките. След това ги изваждаме, пускаме ги в студена вода, махаме черупките и изрязваме краищата на опашките. Изпържваме 2 глави ситно нарязан лук в 6 лъжички олио, прибавяме малко доматен сос, сол, черен пипер, 1 дафинов лист, 1 лъжица оцет, 1 лъжица размито брашно и заливаме с 2 чаши вода. След като поври сосът 10 минути, пускаме охлювите и оставяме ястието да ври още 15 минути.

Шаран с орехи
Измиваме и посоляваме шарана отвън и отъвтре. Отделно изпържваме 2 глави лук, прибавяме сол, черен и червен пипер и една чаша счукани орехи. С тая плънка пълним шарана, зашиваме го, поставяме го в съд върху няколко пръчици, поливаме с олио и печем в умерена фурна. Към ореховата плънка можем да сложим и малко полусварен ориз.

Страницата подготви Любо Николов

16.09.2005