Легенди

Пърси Биш Шели и демонът на любовта

Поетът, чието сърце като по чудо оцелява, за да разнася славата и величието на неговия обаятелен гений и талант

Йордан Костурков

В Уестминистерското абатство, в "Ъгъла на поетите", където са погребани повечето от великите творци на английската литература, англиканската църква не е разрешила да бъде положен прахът на трима поети, свързани с една от най-славните глави на световната литературна история - Английския Романтизъм: Байрон, Шели и Кийтс. Но и Шекспир не е намерил покой тука.
За Байрон, с когото го свързва сърдечно приятелство, се знае със сигурност, че е демон на любовта. Дали обаче Шели е херувимът от популярните портрети? В "Итън" го били нарекли "Лудия Шели". И той в живота си остава запомнен почти така - радикал-левичар, изхвърлен от Оксфорд, защото се опитва да проповядва атеизъм, привърженик на свободата - в това число и на свободната любов, проповедник на вегетарианството, шпиониран и преследван заради революционните си изстъпления, автор на бойния химн на английската комунистическа партия "Мъже на Англия".
Една загадъчна госпожица Гроув се появява в живота му на 17-18-годишна възраст, но баща й й забранява да общува с него след изгонването от Оксфорд на наследника на аристократичната фамилия, която води началото си поне от ХІІ век, от времето на Вилхелм Завоевателя. За сметка на това Шели среща Хариет Уестбрук, дъщеря на лондонски кръчмар, която е приятелка на 12-годишната му сестра Хелън, и избягва с нея в Шотландия. Тя е на 16, той на 19 и сключеният брак е нелегитимен. Баща му го лишава от финансова подкрепа, но вуйчо му, капитан Пилфорд, един от съратниците на адмирал Нелсън, подпомага младото семейство. Животът им през следващите няколко години е смесица от щастие, лудост и трагедия - двамата пътуват из Англия, Ирландия и Уелс, Шели се запознава със Сади, Уърдсуърт, Де Куинси, Пийкок, разпространява с балони и в бутилки по море памфлета си в подкрепа на независимостта на Ирландия. Три години след брака им и след раждането на децата - Аянти, която по-късно се омъжва и живее дълго, и Чарлс, който наскоро след това почива, двамата се отчуждават един от друг и нито повторното сключване на брак, за да узаконят връзката си, нито присъствието на петнадесет години по-старата сестра на Хариет - Елайза, нито странните им взаимоотношения с десет години по-възрастната от Шели, лудо влюбена в него учителка Елизабет Хичънър, към която Хариет не храни лоши чувства, не могат да променят нищо.
Промяната внася внезапно появилата се нова жена в живота на двадесет и една годишния Шели - шестнадесетгодишната Мери, дъщерята на радикалния философ-анархист и романист Уилям Годуин и на още по-радикалната феминистка Мери Улстънкрафт, която почива при раждането на дъщеря си. Мери се учи да чете от надписа на гроба на майка си. Шели и Мери се влюбват, признават любовта си на гроба на Мери Улстънкрафт, зарязват Хариет с децата и заминават за шест седмици в Европа.

Мери Улстънкрафт

Когато се връщат в Англия, Мери е бременна, а по същото време Хариет ражда Чарлс, но въпреки молбите й, той отказва да се върне при нея. Хариет се впуска в многобройни любовни връзки и се отдава на проституция. Следват две самоубийства: на извънбрачната сестра на Мери - Фани Имлей, безнадеждно влюбена в Шели, и на Хариет, която се удавя в Серпентината в Хайд Парк на 21 години. Шели и Мери се женят няколко седмици по-късно, макар че и двамата не са въодушевени от идеята за брака ("узаконена проституция"). Шели и лишен от бащински права над Аянти и Чарлс, но Мери ражда първо дъщеря, която умира на две седмици, след това първия им син - любимият му Уилям, който почива през 1819 г. и е погребан в Рим. Прахът на Шели ще бъде погребан редом с Уилям три години по-късно. През 1816 година те пак отиват в Женева, придружавани от сестрата на Хариет от втория брак на баща й - Джейн (Клер, Клара) Клермонт. На Женевското езеро се срещат с Байрон, който започва любовна връзка с Клер. Там Мери Шели написва "Франкенщайн", едва деветнадесетгодишна. През 1818 г. умира родената след Уилям Клара. Мери се чувства обградена отвсякъде с трупове.
Същата година двамата напускат Англия завинаги и се установяват в Италия при Байрон - в Рим и след това в Пиза. Шели се скарва с приятеля си, като го обвинява за смъртта на дъщеря му от Клер Клермонт - Алегра, изпратена от баща си в манастир. През фаталната 1822 година се установяват във вила край залива на Ла Специя на брега на Лигурийско море. С тях са приятелите им - Едуард Уилямс и неговата "съпруга" Джейн, както и романтичната млада Емилия Вивиани и други жени и мъже, сред тях Едуард Джон Трелони, не особено благонадежден хроникьор на събитията. През 1819 година им се е родил втори син - Пърси Флорънс, който наследява титлата на баронет и живее до 1889 година. След смъртта на Клара и Уилям обаче двамата се отчуждават, това сигурно се засилва от възгледите му за свободната любов - връзките с Джейн Уилямс и Емилия Вивиани не са доказани, както не е доказано и заболяването му от сифилис, но са несъмнени, а Мери е травмирана и потисната от настояванията му да спи с техните гости.
Шели и Едуард Уилямс тръгват с яхтата на Шели "Ариел" за Ливорно, на осем километра от Ла Специя, където се срещат с лондонския му приятел Лий Хънт, един от школата "Кокни", към която причисляват и починалия година по-рано Кийтс. Шели не умее нито да плува, нито да управлява яхтата. На 8 юли 1822 година тръгват обратно, но не пристигат в Ла Специя, а две тела, оглозгани от рибите, са намерени - едното на брега край Виареджо, другото при Леричи. В единия джоб на сакото на трупа от Виареджо е намерена прегъната книжка със стихове на Кийтс, в другия - томче на Софокъл. Не се знае със сигурност какво е станало - но един стар италиански моряк се изповядва преди смъртта си, че тяхната лодка умишлено е блъснала "Ариел" с намерението да ограбят англичаните. Предполага се и конфликт между Едуард Уилямс и Шели заради Джейн Уилямс. Байрон и Лий Хънт са сред присъстващите на кремацията на телата. Наред с остатъци от кости сърцето на поета остава непокътнато. Трелони го дава на Мери Шели и тя го носи навсякъде със себе си до края на живота си, увито в копринен саван.
Мери остава сама, на 24 години, безпарична, с двегодишния им син и надживява Шели с близо 30 години. Освен "Франкенщайн" тя написва още няколко романа, но без такъв успех. Едва през 1959 година е издаден силно автобиографичният "Матилда". На четиридесет и осем години остава инвалид и умира през 1851 от тумор в мозъка във Викторианска Англия. Отказва да се омъжи повторно, включително и за Трелони, защото иска на гроба й да пише "Мери Шели". Преди това, през 1839 година, нарушава последната воля и забрана на Шели и издава в два тома есетата, писмата, преводите и фрагментите на поета, заедно с четири тома поезия: "Кралица Маб", "Химн на интелектуалната красота", "Освободеният Прометей", "Облаците", "Ченчи", "Чучулигата", "Ода на западния вятър" - цялото безценно творчество на един от най-великите лирически поети, красив, макар и не ангел, изтерзан от демона на идеалната любов, невъзможна в материалния свят.

08.10.2005

 

Мнения по темата: