Когато гръм удари... как ехото заглъхва

Убийство за няколко милиона евро...?

Месо, лекарства или нещо друго е косвената причина за смъртта на митничарката Шинка Манова, се питат спецорганите

Виктория Христова

Минута след като митническата служителка Шинка Манова се качва в луксозния джип "Тойота" ландкруизър проехтява изстрел. Куршумът се оказва смъртоносен. Шофьорът на директорката на дирекция "Последващ контрол" 25-годишният Йордан Герговски пък издъхва на път към "Пирогов". За първи път в България се прави показен разстрел на митнически служител на толкова високо равнище в йерархията на системата.

Шинка Манова

Няколко часа след огледа, криминалистите не даваха никакви официални версии. Медиите обаче извадиха наяве връзките на Манова с бившата силова групировка ВИС. Според непотвърдени данни тя била любовница на един от босовете на ВИС-2 Димитър Димитров, по-известен като Маймуняка. Той умря на 35 години, след бомбен атентат срещу него. Усилено се говори, че митничарката била близка до бившия шеф на РМД - София по времето на Иван Коство Петко Петков. Той я лансирал за поста шеф на митница Горубляне. Обществена тайна е, че оттам минава половината от контрабандата за София на турско, китайко и дубайско карго, както и на акцизни стоки. Подобни данни изнесе пред медиите бившият шеф на Агенция "Митници" Емил Димитров пред БТВ.
Ревизоро влезе в системата през 2001 г. Някои дори казват, че това станало с гръм и трясък, защото направил сериозна чистка сред служителите. Още тогава той уволнява Манова, но наследникът му я вкарва директно в Централното управление.
Контратезата на сегашния шеф на агенцията Асен Асенов е, че не разполага с данни за връзки на убитата с крими контингента. Тя не се занимавала с тежки разследвания, коментира Асенов пред БНР. Това е напълно вярно, но в правомощията й като шеф на "Последващ контрол" влиза проконтролирането на всички стоки.

Пътят към върха

Шинка Манова беше дългогодишен служител в системата. Постъпва на работа през 1990 г. като инспектор на митница Аерогара София. Две години по-късно е преместена в митница Горубляне отново на същата длъжност. През 1997 г. Манова е повишена в директор на направление "Внос" на бюрото, а след няколко месеца оглавява митница Горубляне. До 2001 г. тя командва работата на митничарите там, докато не я преместват в Централното управление като старши експерт в дирекция "Митнически режими и процедури". През 2003 г. убитата работи вече като държавен експерт в дирекция "Последващ контрол", като по-късно същата година е назначена за шеф на звеното. По неофициални данни името на Шинка Манова фигурирало в оперативни разработки на НСБОП редом с това на разстреляния в Амстердам Константин Димитров - Самоковеца. Предполага се, че по време на разработването на доклада (1997 - 2001 г.) са били информирани инкогнито и шефовете на митниците. Въпросът е защо те не са реагирали своевременно.
Справка в "Апис" сочи, че митничарката е била в управителното тяло на сдружение "Футболен клуб Искър". Като съдружник е посочено и името на Асен Димитров, който е член на Съвета на директорите на ПФК "Локомотив", Пловдив. Сериозна собственост в клуба (32 %) притежаваше и убитият показно през лятото в Слънчев бряг Георги Илиев, шеф на ВАИ Холдинг. Холдингът се води за модерния наследник на ВИС-2. Колеги на Манова я определят като противоречива личност. Държала се много властно с подчинените си. Като професионалист обаче всички я признавали.
Въпреки всички предположения, полицията още не е излязла с официална версия на показното убийство. Няма и доказани връзки на Манова с престъпния свят, а само слухове за оперативни разработки, които вероятно няма да видят бял свят.
По-важното е подобни случаи да останат изолирани. Основният сигнал, който експертите разчетоха в доклада на Европейската комисия е, че е време за радикална промяна и сериозна работа по пресичането на корупцията в митниците.

Версиите досега

Официално все още никой не се наема да коментира кой и защо е убил Шинка Манова. А и това е работа на специализираните органи. Упорито името на митничарката се спряга в две хипотези.
Първата версия е, че тя е била убита заради афера с лекарства. Преди повече от година дирекция "Последващ контрол" изготви сериозни актове по скандала "Магинед", описван многократно в медиите. Втората е, че тя пречела на

крупни интереси в сферата на месопроизводството.

Според източници на ДУМА митническата служителка била взела голяма сума пари, за да си "затвори" очите за нарушения на бизнесмени от бранша с месо. Друг е въпросът дали изобщо нормален човек би рискувал да заложи главата си при несвършена работа. Обикновено, ако не свършиш работата, връщаш парите. По-правдоподобно би изглеждало, ако шефката на "Последващ контрол" направи проверка на дадена стока и изнудва собственика за определена сума. Ако той откаже, започват да валят актове със солени глоби.
Дирекция "Последващ контрол" има една много важна задача, колкото и да се опитват да я омаловажат някои. Тя упражнява последващ контрол след обмитяването на всички видове стоки и то за цяла България.

Директорът на звеното пък преценява по кой случай да се правят проверки

в зависимост от данните и степента на риска, изготвени и предоставени от Митническо разследване и разузнаване (МРР). Практиката в европейските държави е такава, че служителите от МРР дават списък с рисковите обекти и препоръчват къде да се направи изненадваща проверка. Въпросът вече опира до моралните качества на директора. Ако на поста е спуснат човек с качества, но без морал - лошо. Ако е спуснат моралист, но без опит - още по-лошо. Остава оптималният вариант - професионалист с етични и морални ценности. Шефският пост в дирекция "Последващ контрол" е сладък, няма спор.

Андрей Пантев:

Завист и безпомощност

Най-угнетяващата съпровождаща черта от ставащите публични убийства е, че никой не изпитва капка жал и капка човечност при научаването за тези драми. Даже най-елементарната хуманитарна реакция в случая: че виждаш млади хора по на 25 години да загиват, показва колко дълбоко в нашето общество е нагнетено презрението към съвременната бизнес-класа. Това е много тревожно, защото далеч не всеки от тях е станал богаташ чрез престъпления.
В този смисъл намирам, че най-напред търсят генераторите на едно състояние, а след това изкореняване на неговите проблеми. Политиката не решава проблемите, тя ги предотвратява. Така и тези органи трябва да вършат т.нар. превенция или превантивна мярка, а не след това да си кършат пръстите и да гледат сурово при поредния труп.
Не може обаче в едно общество, където се знае, че значителна част от съвременните богати хора, станали по съмнителен, да не кажа криминален начин такива фактори в нашия стопански живот, да не се предприемат такива действия, още повече, че от екрана и романчетата се култивира непрекъснато преклонение към силата, независимо къде е насочена тя. И в това отношение след тези показни убийства хората не случайно изпитват една античовешка, но не и неоснователна злорада утеха: "Ето, поне малко от тях да се изчистят, ето пада им се, и пр."
Това наистина е реакция, смесена със завист и безпомощност, но в нея има и известна доза основание.
Не виждам защо обаче, когато се гръмват две гангстерски групи, непременно за това да трябва да е виновен министърът на вътрешните работи или да речем министърът на правосъдието. Това е втората угнетяваща черта на подобни явления. Естествено, че би трябвало да се предотвратяват тези неща, но не може един министър, който е станал преди два месеца такъв, да бъде отговорен, че се води улична гангстерска война. Корените на това зло бяха заложени още в първите години на демокрацията, където всичко, което е свързано с пари, се възвисяваше на пиедестал. Като висше благородство и висша благодат, като висша добродетел и спасителна за българския народ пазарна икономика.
Не може обаче да не бъде притеснително, че са убивани държавни служители, защото респектът към тях, независимо в каква страна живееш, е една от основните индикации за зрелостта на обществото. Няколко още са такива - армията, възрастните хора, пенсионерите и онези истински, а не самообявили се за интелектуалци, които живеят от мисловна дейност, а не правят нещо с пари или с тарикатлък.

13.10.2005