Легенди

Асен Дяковски започва с бокс

Най-острата сабя на България от средата на миналия век сега е представител на италиански холдинг у нас

АСЕН МИНЧЕВ

Годината е 1896-а. Италианецът Дел Санте е назначен на новооткрития щат за преподавател по фехтовка във Военното училище в София. Няколко години преди него сънародникът му, също специалист по фехтовка, поручик Бриньоли е "прикомандирован на занятие към Щаб-офицерския курс във Военното училище". Към тях могат да се прибавят инж. Безанзаника, Доменико Джовани Сбриша и още имена от Италия. А нейната световноизвестна школа, успоредно с водещата роля на руската, след Освобождението допринася съществено за началното развитие на фехтовката у нас. Всичко това е официално документирано от един от най-големите авторитети в спортната ни историография, проф. д.п.н. Райна Бърдарева в луксозното издание на БФФ "Фехтовката в България" по повод 75-годишния юбилей на този спорт у нас.
1980 г. На олимпийските игри в Москва Италианската федерация по фехтовка официално предлага за треньор на Националния младежки център по фехтовка в град Фоджа да бъде назначен един от най-големите български фехтувачи Асен Дяковски! Тогава той бе треньор в нашия отбор, член на оргкомитета на игрите (от страна на Съветската федерация по фехтовка) и

международен съдия,

ръководил финала на сабя.
Докато италианци са сред родоначалниците на българската фахтовка, след по-малко от век българин ще учи на фехтовка младите италиански национали! Тук всеки сам трябва да прецени каква точно е стойността на подобно признание.
Огромния си международен авторитет Асен Дяковски натрупа най-вече на престижните турнири във Франция, Италия, Полша, Унгария, като някои от тях в спортно техническо отнешение са по-стойностни от световно първенство. Защото, за разлика от официалните първенства и олимпиадите, на тези турнири няма ограничителни квоти и участват всичките най-добри 10 от споменатите страни, плюс от другите силни: СССР, Германия (тогава ГДР и ФРГ) Румъния и др. Отделно страната домакин участва с 25 души! Например турнирите "Пан Володйовски" във Варшава, "Луксардо" в Италия или за Купата на Унгария в Будапеща за световната фехтовка са това, което е Уимбълдън за световния тенис. А в тези турнири на сабя Дяковски достига до финал с трикратния световен шампион Рилски (СССР), побеждава във финала най-известния не само в Полша Павловски, успешно мери сили със световно утвърдени имена, като италианците Менделени и Каларези, унгарците Геревич и Карпати и др.
Тук е добре да се припомни, че на Павловски например му трябваше само още 1 златен медал от голямо състезание, за да бъде официално обявен от Международната федерация по фехтовка за "Сабльор на всички времена". Специално отбелязване заслужават победите на Асен Дяковски на турнирите в Берлин-63, Загреб-65 и в Истанбул-70, както и достигането до финала в Будапеща-63.
Сред

най-значимите отборни изяви

с негово участие Дяковски поставя 4-ото място на универсиадата в Торино-59 заедно с Жеко Спиридонов, Георги Стоилов и Никола Генов, където той е финалист. А най-големият му отборен успех е на следващата универсиада в София-61, когато Асен Дяковски и съотборниците му Борис Ставрев, Жеко Спиридонов, Георги Стоилов, Никола Генов и Иван Греченлиев стават носители на бронзовите медали. С най-съществен дял за успеха бе голямата ни тройка сабльори Дяковски, Ставрев и Спиридонов, които постигнаха по 8 победи! Напълно заслужено десетилетието след 1953 година любителите на този спорт у нас наричаха "годините на Асен Дяковски", като най-ярък представител на изключително бързо създалата се българска сабльорска школа.
В неговата игра на пътеката проличаваха всичките най-характерни черти: виртуозна техника с богат арсенал от сложни ответи, повторна атака, директна атака и най-типичното в българската сабя - промяната на ритъма. А стилът на Асен Дяковски имаше и още едно рядко срещано лично негово преимущество, което затрудняваше съперниците му - той играеше с лявата ръка.
Името му е свързано и с подновеното олимпийско участие на България в Рим-60, където достигна до полуфинал. Едновременно със сабята, Асен Дяковски бе и отличен рапирист - с 6 републикански титли.
Първият спорт на 15-годишния ученик в 11-о столично училище (днешната Испанска гимназия) е бокс и то не при кой и да е треньор, а

при самия Константин Николов-Замората!

Но, както често се случва, счупват носа на младия боксьор и той оставя ръкавиците. През 1949, вече 17-годишен, съвсем случайно на улица "Солунска" дочува звън от метални оръжия. Влиза и попада на занимание на фехтувачи под ръководството на най-известния ни тогава състезател и треньор, запасния полковник Асен Лекарски. И сега, след толкова години, Дяковски с трогателно умиление си спомня краткия, но решителен за неговото бъдеще разговор между двамата:
- Харесва ли ти?
- Да.
- Тогава от утре идваш да тренираш!
Още повече, когато Лекарски научава от по-младия си съименик, че е син на бившия комендант на Софийския гарнизон и началник на Военното на Негово Величество училище полковник Дяковски. Който излежава 9 от 20-те години присъда от Народния съд...
И се започва тежка тренировъчна работа, която поглъща изцяло вниманието на бъдещия голям сабльор. Първият успех идва само година след началото, когато става републикански шампион за мъже и това му открива пътя към националния отбор, в който е от 1950 година. След 5 години започва работата си у нас един от най-авторитетните и световно признати специалисти по фехтовка, унгарецът Ференц Магяр. Към него Асен Дяковски е запазил най-чист спомен на признателност и благодарност за всички тънкости, усвоени под ръководството на големия майстор.
Умението му расте, у нас той печели победа след победа и е водеща фигура, заедно с Жорж Саев, в националния отбор на първата ни международна проява - двустранната среща с Румъния в столичната зала "Сливница" (1954), завършила с 5:3 победи за гостите.
В чужбина обаче Дяковски не може да покаже майсторството си, защото от България

просто не може да излезе.

Като воденичен камък му тежи "тъмното минало" на баща му. Все пак шансът му помага, когато лично главният спортен ръководител Лъчезар Аврамов (по-късно кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП) се застъпва за него. И още първото му участие в чужбина е впечатляващо. Той стига до финала в традиционно силния европейски турнир на рапира в Белград-56, където се представени 64 състезатели, включително от световните сили Франция, Италия, Унгария, ФРГ и други.
След три години Дяковски е в отбора ни на сабя за първото българско участие на световно първенство в Будапеща заедно с Б. Ставрев, Ж. Спиридонов, Е. Атанасов, Х. Генчев и Г. Стоилов. Следва ново премеждие, когато през 1961 г. от всякаква дейност в българската фехтовка са отстранени едни от най-заслужилите за нейното развитие: Димитър Василев (най-голямото ни име между двете войни), Е. Атанасов, Николай Свечников, Ференц Магяр, Кристина Туча, Огнян Църноречки, Евстати Евстатиев, Ж. Саев, Б. Ставрев, Ж. Спиридонов, И. Греченлиев, А. Дяковски - естествено и други, защото: "...не отговарят на условията".
За следващия световен шампионат в Гданск-63 някои от наказаните състезатели са възстановени, но няма пълен отбор и участват само Дяковски, Спиридонов и Генов. По-добро е представянето на сабя в третото ни участие на световно, в Париж-65, където България е на 7-о място с Дяковски, Спиридонов, Ставрев и Атанасов. Последното си, четвърто участие на световно първенство, Дяковски отбеляза в Москва-66, когато прекрати активната си състезателна дейност.
Междувременно той завърши висшето си икономическо образование по специалността "Външна търговия". Завърши и ВИФ, като още в гимназията бе с три чужди езика: немски, френски и италиански и започна треньорската си и съдийска кариера. От 1971 година е помощник-треньор на Ференц Магяр в националния отбор за олимпиадата в Мюнхен, където имаше и високата чест да съдийства на финала. След игрите стана треньор в Гренобъл и успешно завърши Спортната

академия на френската армия

(катедра Фехтовка) във Фонтенбло. Големият международен авторитет му осигури заслужено място сред арбитрите на всички световни първенства и олимпиади до 1980 г.
След Москва-80 започна 14-годишният треньорски период на Асен Дяковски в Италия. Но заминаването му за там отново срещна българска забрана, та се наложи от федерацията по фехтовка на СССР да разубеждават нашето спортно ръководство и забраната бе отменена. Освен в Националния младежки център по фехтовка във Фоджа, той бе треньор и на един от най-силните италиански клубове "Скерма" (Торино). Там подготви трима италиански шампиони, най-известният от които е Андреа Джелна. Синът му също носи името Асен и завърши в Италия бащината специалност икономика и търговия, а сега е директор на голяма фирма в Милано. Разбира се, че се занимава със спорт - има IV дан в карате - фул контакт. Дъщерята Деница е успешен фотомодел, също в Италия.
А той, най-острата сабя на България от средата на миналия век, Асен Дяковски, е представител в София на италианската фирма "Салини кострутори" от Рим, строителен холдинг в съвместна дейност с нашия "Техноекспортстрой".

24.10.2005

 

Мнения по темата: