"Царицата на чардаша" за царицата на пулта

Росица Баталова - 50 творчески години, празнува Националният музикален театър днес

С "Царицата на чардаша" от Имре Калман - оперета номер едно за всички времена, Националният музикален театър ще почете тази вечер 50-годишния творчески труд на Росица Баталова. Дамата на българския диригентски пулт ще поведе оркестъра на НМТ в юбилейния спектакъл. Участват Добрина Икономова (Силва), Марио Николов (Едвин), Богомил Спиров (Бони), Катерина Тупарова (Щаси), Донка Шишманова (Цецилия), Арон Аронов (Фери Бачи), Стоян Димитров (Мишка), Драгомир Стойков (Ген. Ронсдорф), Стефан Костов (Княз Леополд), Румен Григоров (Нотариус Киш). Режисьор е Динко Чомаков. Сценография и костюми - Мария Трендафилова. Хореограф - Светлин Ивелинов, хормайстор - Людмил Горчев.

Росица Баталова е родена в Стара Загора. Родителите й Георги и Ничка Баталови са едни от основателите и първи солисти на Старозагорската опера. В ролите на Никола и Гергана от операта на маестро Георги Атанасов - "Гергана", заедно с плеяда ентусиасти, както ДУМА писа, поставят началото на първата извънстолична опера.
Росица Баталова започва да свири на пиано петгодишна, напредва бързо и вече на 11 акомпанира на родителите си в изпълнението на оперни арии и песни. През 1941 г. семейство Баталови се премества в София, където видният старозагорски адвокат и тенор Георги Баталов, отказал се от оперна кариера, се отдава на юристпруденцията. А съпругата му започва активна писателска дейност. Пише за деца и юноши разкази, романи, театрални пиеси и пиеси за куклен театър, ръководи библиотеката и музея на Народния театър "Иван Вазов". В София семейство Баталови бързо са приобщени към кръговете на наши видни литературни дейци като Добри Немиров, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Константин Гълъбов, Евгения Марс, Николай Лилиев, Люба Касърова и др. Покрай родителите си и Росица Баталова контактува с тях. Така тя започва да оформя пиетет към литературата и изкуствата, изграждайки интелигентност и мироглед. Учейки в прочутата класическа Втора девическа гимназия, Росица Баталова е забелязана от преподавателката по музика Веселина Андреева-Дучева, която й предоставя да дирижира гимназиалния хор през 1945 г. В този хор, на една репетиция тя среща двама, тогава млади музиканти, дошли да помогнат в художествената работа на хора. Това са бъдещите големи диригенти - Илия Темков и Добрин Петков.
Едновременно с класическата гимназия Росица Баталова учи като извънредна ученичка по пиано в средния отдел на тогавашната музикална академия при видните клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. Постъпва в теоретичния отдел на ДМА, в който преподават изключителни личности като проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев, проф. Веселин Стоянов, проф. Веселин Стоянов, проф. Джуджев, проф. Камен Попдимитров и др. Насърчена от проф. М. Големинов, заедно с група студенти влиза в кръжока по композиция на Големинов. След трети курс Росица Баталова е приета в композиторския отдел в класа на проф. Големинов. Не след дълго професорът по дирижиране при една среща уговаря бащата на Баталова и тя се явява и за диригентския клас, ръководен от проф. Асен Димитров. Наскоро неин професор по дирижиране става новодошлият в музикалната академия виден диригент и педагог проф. Влади Симеонов. След отличното си дипломиране Росица Баталова решава да се отдаде на диригентската професия. Постъпва като асистент диригент в прочутата детско-юношеска филхармония "Пионер" при Двореца на пионерите, ръководена от Влади Симеонов.
На 2 ноември 1955 г. Росица Баталова, поканена от ръководителя на Пловдивската филхармония - диригента Руслан Райчев, вдига палката за своя първи самостоятелен концерт. Следват покани за нови симфонични концерти с Видинската филхармония, Бургаската филхармония, Шуменската филхармония.
После Росица Баталова се явява на първия обявен конкурс за диригент - в Държавния музикален театър "Ст. Македонски". От 11 кандидати мъже избират нея. Първата голяма творба, която й е възложено да дирижира, е "Бялата акация" от Дунаевски. В ДМТ "Ст. Македонски" палката на Р. Баталова дава живот на много наши и чуждестранни оперети като "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Орфей в Ада", "Прилепът", "Принцесата на цирка", "Графиня Марица", "Роз Мари", "Граф фон Люксембург", "Теменужката от Монмартр", "Бокачо", "Хубавата Галатея", "Бал в операта", мюзикълите "Лека нощ, Бетина", "Андалусия", балета "Щраусиана" и др. Особена е нейната заслуга за дългогодишното поддържане на високото изпълнителско равнище на прочутата творба на Калман "Царицата на чардаша", дирижирана от Баталова в много български театри, както и в прочутия виенски Раймунд театър. Тези спектакли са вече над 2000, а Баталова продължава да дава живот на "Чардаша". Чрез нейната палка живот са видели произведения на Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Виктор Райчев, Георги Златев-Черкин, Димитър Вълчев и др.
Росица Баталова дирижира и балетни постановки на видния български балетмайстор Богдан Ковачев. Често гостува на оперните театри във Варна, Стара Загора, Русе, Плевен, Благоевград, на симфоничния оркестър на БНР, на оркестъра на Старозагорската опера, Варненската филхармония, филхармониите на Видин, Враца, Бургас, Пазарджик и др. Със създадения от нея дамски камерен оркестър "София", с който концертира вече 36 години.
За фонда на БНР Баталова е записвала и продължава да записва със Симфоничния оркестър на БНР, с оркестъра на Музикалния театър, с Дамския камерен оркестър "София" творби на български и чуждестранни композитори. Има издадени осем плочи с нейни записи, един диск с оркестъра на радиото и един диск с цялата оперета "Веселата вдовица" с хор, оркестър и солисти на Музикалния театър. Авторка на три книги - "Автобиографични разкази", "Спомени за хора и събития", "Размисли и спомени за диригентското изкуство", издадени от издателствата "Христо Ботев" и "Захарий Стоянов".
Дирижирала във Франция, Германия, Италия, Русия, Украйна, Полша, Испания, Австрия, Чехословакия, Турция, Израел, Алжир, Куба, Сирия, Сицилия, Сардниия, Република Малта, Република Кипър, Гърция и др. Почетен гражданин e на Стара Загора, носителка на "Златна лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци. Специализирала е при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.

Споделено от маестрата:

Красотата на нашия занаят не е в палката и фрака

Няма мъж или жена, има можещи или неможещи. Това се отнася за всички сфери на живота. Вярно е, че за жената е малко по-трудно, но завладяването на позициите става постепенно. Жената е много емоционална, много прецизна както в домакинството, така и в работата си. Ако е дарена с по-силна воля и упоритост, всеотдайност, успява. Когато човек има вътрешна сила и желание, постига това, което иска.

Диригент не се става за ден. Даже няма хора, родени за тази роля, а има родени музиканти. Първо трябва да си добър инструменталист, после да натрупаш много знания практически и теоретически. Красотата на нашия занаят не е нито в палката, нито във фрака. Диригентът е като генерал, а както знаете, генералът не може без армия, но и армията не може без генерал.

Колегите

Тя е част от историята на нашия театър

Проф. Светозар Донев:

Росица Баталова е диригентка, която се е проявила във всички музикални жанрове - опера, симфонична, камерна, балетна музика... Тя е била 50 години на пулта на Музикалния театър и затова е органично свързана с театъра. Работила е с всички поколения оперетни артисти - златното на Мими Балканска, Тинка Краева, Коста Райнов, през сребърното на Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Петрана Ламбринова, и се стигне до най-младите сега. Затова тя има много сериозен принос в развитието на националния музикален театър. Затова и безкрайно я уважаваме. Тя е част от историята на този театър. Лично аз съм много свързан с нея, защото когато дойдох в театъра като съвсем млад режисьор - 23-24-годишен, направихме заедно първата ми постановка - "Принцесата на цирка". Три месеца работихме упорито, задълбочено, сериозно и тя много ми помагаше. Хубаво е, когато режисьорът и диригентът имат една идея, една естетика, една мисъл за произведението. Получи се много хубав спектакъл и се игра всеки ден цял месец при страхотен успех. Росица е популярна, хората я обичат. Жена диригент и жена режисьор са редки професии, смятат се за мъжки. Когато бяхме например в Гърция преди много години, 20 дни играехме в центъра на Атина, като излезеше Росица да дирижира, гърците ставаха прави и се чудеха. У нас преди нея само Радосвета Бояджиева е била.

Людмила Чешмеджиева:

За Росица Баталова човек не може да не говори с възхищение. Първо, защото е избрала мъжка професия, навлезе в една типично мъжка територия, но по-важното е, че се задържа 50 години на тази територия. Когато постъпих в театъра тя веднага ми направи впечатление, защото тогава беше и красива, и крехка. Но и възпитанието й от семейството, в което е отрасла - на музиканти, и най-вече нейната взискателност и артистичност. Искам да подчертая атристичност, защото тя наред с музиката следеше действието на сцената и така се получаваше тази магия, този преход между текст и музика. С музиката правеше и образите, подсказваше ни образите, както навремето Богдан Ковачев го правеше чрез пластиката. Сега си давам сметка, че когато Росица беше на пулта, се чувстваше нейното присъствие със съпричастието й с действието на сцената. Искам да й пожелая много здраве и да напише още книги. Защото има талант на разказвач, освен другите й дарби.

Арон Аронов:

Роси Баталова - това е една епоха в оперетата, една велика страница в нашия театър. Никога не й казвам Росица Баталова, винаги й казвам мадам Оперета. Много роли, много спектакли сме пели с нея, никога не ме е хокала. С много уважение и любов се прекланям пред нея. Винаги е знаела, че тенорът е специален глас и затова е имала специално отношение към мен. Много я обичам, да бъде жива и здрава толкова, колкото я обичам!

Страницата подготви Вилиана Семерджиева

29.10.2005