Светини

Спирка между земното и небесното

Стотици оздравяват след поклонение при мощите на светец-изцелител в Самоковския манастир, попзвезди, милионери и учени намират покой за душите си в обителта

Силвия Николова

"Когато Бог обича някого, и легион дяволи не могат да го сгромолясат в ада", твърди стара източна поговорка. Днес тя с пълно основание важи за едно място в България, познало през вековете бедност, но и охолство, ласкателствата на светските люде, но и хулитествата на същите тези комформисти, когато това им осигурява да са в крак със силните на деня. Място, познало добро и зло, залегнало трайно в учебниците по история, но и в доносите на доброволци на бившата Държавна сигурност. Но никога не познало нищетата на духа. Става дума за Самоковския девически манастир "Покров на Света Богородица" - любимата обител за отмора от делника и на бивши величия, сред които дори Людмила Живкова, и на бизнесмени и учени днес, като Августин Пейчинов и проф. Аксиния Джурова, и дори на премиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита Гомес Асебо.
Старите кондики разказват, че девическият манастир е основан около 1772 г. като малко монашеско общежитие. За негова основателка се смята баба Фота - легендарна личност, за която сестрите от обителта дори разказват, че е майка на първия български журналист Константин Фотинов. Историческата справка обаче показва, че баба Фота и видният българин нямат никаква пряка роднинска връзка. Пак предание, тачещо достолепната Фота, твърди, че бабата не си спестила риска да пътува сама на магаре и пеша чак до Петербург и се върнала оттам с богати дарове от императорския двор за благоустрояването на манастира и изписването на неговия храм.
Първото монашеско общежитие в обителта всъщност е къщата на въпросната старица, в която тя приютява няколко девици, решили да посветят живота си на Бога. Останалите свои имоти - ниви, лозя и градина, харизала на Рилската света обител. Така основаният от нея девически манастир в Самоков става метох (по-малък манастир на методическо подчинение и под духовното ръководство на по-голяма обител, б.а.) на Рилската света обител.
В средата на ХтХ век в него живеят повече от сто монахини и послушнички, настанени по две-три, а понякога и повече в отделни къщи, наподобяващи своеобразен квартал в центъра на града и заграден с висока три човешки боя ограда. Еднофамилните обиталища в метоха строели бащите или братята на девойките, избрали черното расо пред сватбената премяна, със средствата, заделени за техни зестри. Чеизът им пък предоставяли за всекидневна употреба.
Всички сестри се събирали заедно само на служба в черквата и на обяд в трапезарията към магерницата (кухня, старославянски, б.а.) Тази традиция е запазена и до днес с едно малко изменение, че монахините вече не спазват така строго устава, като своите предшественички и си гостуват на чаша чай или кафе, но най-вече на сладка раздумка след обяд и по празници.
Още от създаването си в края на ХVттт век женският метох става средище на духовност и просветителство. Преди повече от век и половина калугерките отварят в него първото в страната килийно училище за момичета. Освен четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, те обучавали девойчетата в насъщните домакински дейности, за да ги подготвят за семейния живот. Учели ги още на тъкачество, шиене и везане. Впрочем тъкането на шаяци бил основният занаят, от който монахините се препитавали в миналото, тъй като пари за обучението на самоковските момичета не взимали, освен някой и друг дребен "хонорар" под формата на десетина яйца, крина или торба зоб за манастирския кон. Стари разписки, запазени в църковните архиви свидетелстват за голяма поръчка, от която метохът се прехранвал охолно в продължение на цели три години. Става дума за огромно количество шаяк, поръчан им от софийския мютесарафин (управител, турски, б.а.) за направата на униформи на гарнизона на заптиетата. Съхранената традиция на шивачеството в недалечното минало е осигурила на по-възрастните монахините днес скромни, но гарантирани от държавата пенсии. По време на социализма те работеха на трудови договори, като надомни шивачки, в градската потребителска кооперация. Майсторлъкът им, оттогава до сега, не са забравили много някогашни техни клиентки не само от Самоков - едни идват да им шият всекидневни костюми, други - официални рокли, трети водят внучките си за абитуриентски тоалети.
"В 1871 г. Васил Левски е избрал Самоковската обител и основал в нея първия женски революционен комитет, като за негова ръководителка сложил сестра Евдокия, разказва с голяма охота и трудно прикрита гордост от избора на мястото за този родолюбив акт монахиня Евдокия, съименничка на революционерката в расо от преди век и половина. - Горда съм, че при подстрижението ми в монашество ми дадоха името на тази достойна българка", добавя с искрен и неподправен патос тя и намества под калугерското покривало кичур коса, измъкнал се издайнически навън, сякаш да подскаже за годините й. Тях, впрочем, никой не може да й даде, като гледа гладкото й и спокойно лице. Монахините и до днес поддържат скривалището, в което се е укривал Дякона и не пропускат да го покажат на големи български дати на посетилите ги ученици. То е гордостта на обителта, за която не пропуска да спомене и игуменката майка Гавраила. Настоятелката обаче не желае да разказва нито за себе си, нито за манастира.

"Стара съм вече, нека по-младите от мен монахини да разказват, да ги опознават хората, да знаят българите, че Самоковската обител още помни и тачи паметта на нашите възрожденци и революционери", казва тя.
Истинска находка е сладкодумницата, а и най-възрастната монахиня в обителта, сестра Херувима. Осемдесет и петгодишната старица знае всички предания и легенди за обителта, защото живее в нея от петгодишна. Баба Херувима, шестото дете в не особено заможно семейство, била прибрана и отгледана от леля си - монахиня в Самоковската обител. Завършила местната гимназия - образование, което на времето за момиче се смятало за особено престижно. Девойката обаче не пожелала да се задоми и избрала пътя на своята любима леля. От нея след смъртта й наследила и сребърната рака (сандъче на църковно-славянски, б.а.) с частица от мощите на светеца изцелител свети Пантелеймон. Мнозина поклонници днес посещават килията на монахиня Херувима, за да се поклонят на нетленните останки от светеца и измолят молитвеното му застъпничество за излекуване от болести. Не малко от тях се връщат след това да благодарят за внезапното си подобрение, за попадане на добър лекар след поклонението или за успешна операция.
Сред приятелите и щедрите дарители на обителта днес са звездата Лили Иванова, дарила средства за изписване на фреска на една от стените на манастирския храм, семейството на Лафчис, за чиято щедрост свидетелстват няколко стенописа, от надписите, под които става ясно, че са осъществени с личните му или на лица от фамилията му спомоществувания. Покойният бизнесмен Илия Павлов не само е оставил името си в книгата на дарителите на обителта, но за щедростта му свидетелства зография на свети пророк Илия на една от стените в черквата, направена от монахините в знак на признателност за помощта му.
Самата черква, най-масивната сграда в целия манастирски комплекс, съградена за две години от камък, от 1837 до 1839 г., по архитектура е типичен трикорабен храм, разделен от два реда колони, свързани с арки. Олтарът със своите три абсиди в чест на Светата Троица, е рядкост, която заради сложността на изпълнението, във Възраждането са си позволявали само много добрите и уверени в себе си майстори. В архитектурно отношение черквата напомня стила на тревненската и дряновската школа и никак не прилича на самоковската. Заради анонимността, целяща смирение пред Бога, в която творели майсторите в онази епоха, те не са оставили имената си. По начина на изработките обаче, изследователите предполагат, че храмът е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса и балдахина над Светия Престол ясно говорят, че са излезли изпод ръката на самоковлия. Предполага се, че иконите на иконостаса са работа на местния зограф Христо Димитров. За неговото дело и това на незнайни негови колеги подсказва рисунъкът на изображенията на свети Никола, свети Йоан Златоуст и Трисветителите - свети Василий Велики, свети Григорий Палама и свети Йоан Златоуст.

29.10.2005