БЗНС в безвремието на самотата

Обединението на земеделците, ако въобще го има, ще мине през няколко политически трупа и ще завърши с борба за имоти. А после?

Мариела Балева

Безенесетата пак ще се обединяват. Мине не мине година, и рефренът се запява отново от т.нар. десни аграрници. Там нещата са доста активни, поради което и животът в десните земеделски среди е изпълнен с по-голямо напрежение. Солото на вечния им рефрен се изпълнява все от едни и същи хора. Популярната песничка обаче доста поомръзна на слушатели и зрители, а някои въобще се чудят има ли "такова животно".

Георги Пинчев (вляво) и младият Яне Янев сега играят заедно и няма как: по-възрастният земеделец държи здраво името на БЗНС. А Янев едва ли ще изпусне възможността да спечели от подобна комбина Снимкa: Иван Стоименов

БЗНС иначе беше сериозна партия. Дори в най-новата ни демократична история от последните 16 години имаше идея оранжевите да играят водеща роля в общественото развитие. Но, не би. Крамолите и разцепленията довършиха земеделската мечта, превърнаха селската партия само в някакъв придатък на политическия живот и нищо повече.

Ще освободи ли поста си на оранжев лидер Анастасия Мозер и ще седне ли на горещия й стол Борислав Китов - това са "актуалните" въпроси Снимкa: Иван Стоименов

До края на годината предстоят конгреси на аграрниците с различни имена. Това се налага по простата причина, че безенесетата са много, а заветното четирибуквие на организацията го владее само един човек - Георги Пинчев. Другите водачи, ако искат да останат в политиката, трябва

да сменят наименованията на формациите си,

които оглавяват. Налага се заради новия закон за политическите партии, който не разрешава да има повторение в имената.
Не това обаче е интересно. По-любопитно е какво ще стане с лидери като Анастасия Мозер и Яне Янев - ще си подадат ли ръка, ще направят ли прословутото земеделско единение, което е отдавнашна несбъдната мечта за мнозина верни на оранжевата кауза? Баш следовниците на Никола Петков и на Александър Стамболийски май вече нямат друг шанс да останат в историята с нещо по-голямо.
Повече от десетина години земеделците стават само за коалиции, но не и за правене на политика. Те са желан партньор от всички - това важи и за леви, и за десни. По-интересни са последните, защото другите просто не се знае има ли ги, или ги няма. Коалициите пък стават от мерак, който обаче е за пустата власт и безметежното живуркане на баш водачите в политическото ни безвремие. Досущ като в книга на Маркес. Липсата на исканото обединение е и причината за коалиционните действия на дузината безенесета.
И представяте ли си сега - няма лъжа, няма измама, земеделците обединени до края на годината?!

Всякакви разпилени аграрни орди се събират

например през декември, удрят по масата с юмрук - и всичко е о'кей. Отколешната мечта е факт, а оранжевите стават героите на деня. Моментът е исторически. Щрак!
Прекалено е хубаво, за да е истина.
Та според думи на Яне Янев, който най-често говори за единението, то щяло да бъде изненадата на сезона. Много и от лидерите вече го искали. Ами то в оранжевите редици освен лидери друго не остана. Всяко БЗНС носи името на водача си и толкоз. След него има още по няколко, които обикновено са му опозиция, и през месец се чува, че този или онзи от нея щял да оглави еди кое си безенесе.
Така е и сега. Интригата е кой ще наследи първата дама на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер. За поста й драпат няколко души - Борислав Китов, Венцислав Върбанов, че и дори появяващият се само покрай оранжеви конгреси вечен кандидат за поста Стефан Личев. Между другото на миналия конгрес той едва не седна на стола й, и то заради някакви си десетина гласа.
Борбеният Яне, едно време дясна ръка на Госпожата, сега неин противник, непрекъснато намеква, че щял да каже какво, кога, къде и как ще направи, за да свърши разправията. Често той може да бъде видян в парламентарното кафене на една маса и на сладка приказка с "хората" на Мозер. Става дума за съпартийците й, които сега открито говорят, че ще й вземат главата.

Свърши ли времето на дъщерята на Гемето,

питат се обикновени и пък и не толкова обикновени съидейници. Липсата й по време на патакламите около съставянето на последното българско правителство, дългото й присъствие зад океана (по уважителни причини, разбира се) се оказа достатъчна причина нейните депутати от БНС да си направят сметката и да решат, че техният час е дошъл. Правенето на тези сметки започна веднага и всеки ще разчита на играта "немци в тил". И Китов, и Върбанов са хора, които разбират от политика, а на Личев по-приляга да си гледа бизнеса и хотелите по големите курорти, отколкото да разчиства земеделските авгиеви обори.
Иначе оранжевите правиха няколко механични обединения, които не доведоха до нищо друго освен до още по-големи разцепления. Самата Мозер се появи на хоризонта след подобно действие, подхванато от "обединителите" Петко Илиев, Георги Пинчев и Руси Карапетков. Те припознаха в началото на 90-те именно дъщерята на Гемето като знакова фигура за възстановителка на погромите в съюза. И последваха след още няколко години такива едни роенета, след които Мозер, Пинчев и Илиев се сваляха един други, а бедното безенесе продължаваше нерадата си съдба. А беловласите идеалисти - повечето от членовете му са такива, само кършеха ръце и припознаваха по някой от тях за свой водач.
И тези разпилени орди сега искали да ги обединяват. Останали ли са обаче хора в редиците им? И най-важното - има ли сила и вяра у тях? Това никой не знае. Даже и т.нар. лидери.
Властта е сладко нещо и всеки ще драпа за нея. А колкото и да е парадоксално, в БЗНС все още има нещо, което може да носи печалба. Осведомени казват, че желаещите да се гмурнат в поредното обединение имат и друга причина да направят това - не е само каузата. Идеята минавала през връщането на национализираните имоти на БЗНС, които само в София са над 5000 кв. м застроена площ. Цифрата е сериозна и твърдят, че си заслужава. Заветните букви сега са в ръцете на Пинчев, който пък е депутат от ОДС. Колега в парламентарната група му е Янето и те

двамата са замислили "пъкления" план.

Ясно е, че доста по-старият Пинчев няма кой знае каква членска маса зад гърба си, нито пък има потенциал да стори нещо голямо. Яне Янев обаче е млад, образован, със солидни връзки със сродни партии в чужбина. Има и най-важното: несекващата мечта да се види обединител и, разбира се, оранжев лидер. Зад него има и хора, които са доста повече от тези на колегата му. А казват, че май задминавали по брой дори и тези на Мозер, които пък след правителствената криза през лятото започнали да я напускат и да преминават при младока. Той вече твърди, че зад него стоят хиляди, маса, народ. Но едва ли познаващите отвътре оранжевата линия си правят някакви илюзии.
Но Янев има и един проблем, който го съпътства от години - и това е лежерното му стоене в политиката. Той често се явява унесен във видения, вижда се едва ли не като месия и непрекъснато създава разни конспирации. Това му лепна и етикета "аграрконспиратор". Сега, откакто е в една група в парламента с Надежда Михайлова и Петър Стоянов, той доста напредна в действията си и пооправи имиджа си. Активността му е положителна, а енергията му изглежда безгранична. Достатъчно ли ще е това за Янето, може да стане ясно поне след месец и половина.
В същото време Анастасия Мозер продължава да стои стабилно на оранжевия хоризонт и да вдъхва респект. Но това не важи за най-близкостоящите до нея в парламентарната група. Изолирането й от техните прояви, честите нападки срещу личността й и обясняването на проблемите главно с нейното ЕГН, говорят най-малкото за неджентълменско отношение към особата й.
"В БЗНС-Народен съюз настъпиха много дълбоки и сериозни трансформации и може би са останали само онези, които се надяват това политическо ръководство да ги вкара в сегашната управляваща коалиция, за да могат да седнат на голямата маса на клиентализма." Такава е позицията на Яне Янев, изразена пред ДУМА, който освен това твърди, че там реални структури и реален електорален потенциал почти няма. Той е категоричен, че поколението, което превърна земеделския съюз в третостепенна и

беззъба политическа организация,

носи вина за хала на оранжевите. И освен това нарече сегашното ръководство на БЗНС-НС ликвидационен съвет. Янев даже прогнозира, че Мозер де факто вече е паднала от поста си, предстои да видим де юре това в близките месеци.
Ежбите сред оранжевите нямат край. Котерийните им интереси не са тайна за никого. Тях може да ги скара единствено ламтежа за власт, който никога не е секвал през всичките тези години. Когато някой трябва нещо да спечели - за себе си, разбира се, винаги започва темата за прословутото обединение. Иначе чистата мечта за най-истинските и стари аграрници.
В началото на декември (на трети са конгресите) чакаме отговора на рефрена "обединение на БЗНС". Ще бъде ли изпян той и кой ще бъде солистът, колко ще бъдат "труповете". Това са въпросите. А иначе невъзможните мисии, които са характерни за оранжевите мечтатели, ги знаем. Сега отново на ход са водачите и другите големи играчи покрай тях.

02.11.2005