Ян Енглерт:

В България имам много приятели

Глобализацията и компютризацията ни правят все по-инфантилни, смята известният полски актьор и режисьор

Разговаря Пенка Калинкова

Познатият на българската публика от ролята на отец Ередия във филма на Въло Радев "Осъдени души" полски актьор Ян Енглерт има повече от 80 филма и сериали, участия в много театрални постановки и в телевизионни продукции. Три мандата е бил ректор на Театралната академия във Варшава (1987-1990, 1990-1993, 1996-2001). Автор е на сценарии, между които и на филмите с негово участие "Голямата издънка" и "Плъх", показани в Пловдив, режисьор е на телевизионни постановки, сред тях е "Иванов" (1997) по пиесата на А. П. Чехов, която видяхме на "Златната ракла", както и на 15 театрални спектакли. В момента за телевизията поставя "Юлий Цезар" от Шекспир. От 2003 г. е директор на Народния театър във Варшава. Когато му казвам, че е "универсален творец", той се смее: "Да, да, направо Леонардо". Има много добро чувство за хумор и себеирония. Говори български. Преди години Въло Радев казвал за него, че Ян Енглерт е много рядко съчетание на висок интелект и чувствителност, стигаща до страст.

- Изненадана съм как успявате да играете в театъра и в киното, да преподавате, да пишете, да поставяте?
- Да, аз горещо живея, но аз така живея вече 40 години. Привикнал съм. Но остарях... Преди 20 години, ако имах две седмици отдих, вече да съм се хвърлил в работата, а сега три месеца почивам, още бих почивал, макар че няма такава възможност. Добра организация на живот трябва да имаш и всичко можеш да поемеш.
- А на кое все пак отдавате предпочитание - на театъра, киното или...?
- Всичко е важно, но големият ми успех е в театъра...
- Там играете такива големи роли - крал Лир, Ричард III...
- Е, крал Лир беше без успех, но Ричард III - с голям успех...
- Възнаградени са усилията за Ричард III с два големи приза...
- Аз мисля, че най-важна е професурата ми в театралната академия. Защото, както аз казвам, оставаш безсмъртен чрез своите ученици. Физически деца - това е нормално, това е генетика. Но ако говорим за духа, за душата, за трансценденталното в нашия живот, да имаш духовни деца, ученици - това е много важно. Защото аз преподавам и предавам по-нататък това, което съм научил от моите учители. Отдал съм моите мисли и чувства и това остава. Но това е двоен вампиризъм, както обичам да казвам. Те взимат от мен, но и аз взимам от тях. От тях взимам младите мисли, енергия, нови пътища, нови веяния. Това е много важно. Колкото до театъра, само там има непосредствен контакт със зрителя, само там има мигновена проверка на това, което казваш и правиш. Колкото повече се компютризира светът, толкова по-голям е шансът на театъра. В театъра актьорът е субект, а в киното много често актьорът е обект. В киното наистина всичко е в ръцете на режисьора и на оператора. Разбира се, актьорът ги допълва...
- Но все пак актьорът също е творец...
- Актьорът в киното е професия, която изисква изключително много занаят.
- Кажете какво място заема отец Ередия сред вашите роли?
- Това беше преди 30 години, а ние все още говорим за филма и ролята. Тук този филм е много популярен. Имам много приятели тук - и познати, и непознати. В Полша знам кои са ми враговете, а България е прекалено далеко, за да знам кои са те, затова тук имам само приятели. За мен това е едно сантиментално пътуване. Аз наистина съм един посланик на българската култура в Полша, имам изключителен сантимент към България. Никога не съм получавал толкова писма в Полша, колкото бяха те от България след филма "Осъдени души". Мисля, че заслугата за изпълнението ми е на Въло Радев, който ме държеше както добър ездач сдържа коня. И не ми позволяваше да се отклонявам, не ми позволяваше много да играя. Сдържаност, сдържаност - помня тези негови думи.
- А кои са важните ви екранни герои, които бележат етапи във вашето развитие?
- Това е "Колумб", първият филм за Варшавското въстание, пет части, вървя по телевизията, още през 1971 г., преди отец Ередия. А след това играх в много популярни сериали, истински, не ситком. "Залог, по-голям от живота", "Тази любов трябва да умре", "Перла в короната", "Солта на черната земя"...
- Разкажете ми за този сериал "Дом", който сте снимали повече от 10 години? Там играете режисьор-документалист.
- Цензурата го спираше. Това е филм за полската история след Втората световна война. Героят ми снима автентично, без вътрешна цензура. Филмът е на моя приятел, вече покойник, Ян Ломницки, брат на актьора Тадеуш Ломницки. Заедно сме направили повече от 10 филма. Тук на фестивала в Пловдив показаха последните ми два филма с Ян Ломницки и те са по мой сценарий.
- Каква е ситуацията сега в полското кино?
- В момента има пари за кино. Тази година ще бъдат произведени 50 филма. Полските филмови дейци престанаха да се съревновават с Холивуд. В продължение на няколко години се опитахме да правим американско кино много ниска проба - екшъни с гангстери, но те са по-добри в това. Трябва да правим това, което нас ни интересува. И по начин, който нас ни засяга. В нашите страни винаги сме смятали, че изкуството трябва да има послание, да каже нещо за човека, за света, в който живеем, да бъде ангажирано. В САЩ киното е индустрия и трябва ясно да се каже, че благодарение на глобализацията и на компютъризацията на света, все по-инфантилни ставаме. Всъщност, гледаме едни приказки, четем приказки, само че за възрастни. Всичките "Батман"-и дори "Междузвездни войни" - това са приказки. Инфантилизираме се. Дали това ни харесва или не - такава е истината. Това е влиянието на компютризацията. Младото поколение, което в този момент започва своя живот, използва съвсем друг език, не казвам дали по-добър или по-лош, но е друг.
- А каква е тази фейлетонна рубрика, на която вие сте били автор в изданието "Жеч посполита"?
- Пишех в продължение на година фейлетони за моя живот, но това се посрещна лошо от журналистите (имитира): "Освен всичко друго и пише". Много дини съм взел под мишница - и сценарист, и директор, и професор, и режисьор, и актьор, и отгоре на всичко - и журналист, пише фейлетони. Аз написах 44 и се отказах, формата е трудна, сложна. Наскоро ги препрочетох. Може би 5-6 струват, 39 - не (смее се).
- Сега сте директор на Народния театър, а толкова много години сте посветили на Театър Полски, малко време сте били и в Театър Вспулчесни. Как стана?
- Някога казах, че никога няма да бъда театрален директор, но може би ще направя изключение за националния театър - първата сцена в Полша. Говореха, че не може да се направи добър театър в Националния, а аз обичам такива предизвикателства, опитвам се да направя неизпълнимите неща. И когато министърът на културата ми предложи, три дена мислих, но, както казват моите врагове: "Победи себе си". И сега ме атестират - всяка година журналистите препитват 10-те най-известни актьори за ситуацията в театъра. Както казва един мой приятел: "Да останеш в историята е лесно, но да се върнеш е много трудно".

03.11.2005