Полярници

Христо Пимпирев:

Заклинанието на моя професор ме владее цял живот!

Думите му, че учениците трябва да станат по-добри от учителите си, ме водят по пътя към разгадаване тайните на природата

...Море на 16 000 км от България, наречено на големия руски полярен изследовател Ф.Ф. Белингсхаузен. През 1987 г. младият геолог Христо Пимпирев е включен в проект за изследвания на Антарктида. През ноември 30-годишният учен тръгва с желанието да осъществи детската си мечта да бъде изследовател.

- Христо, зная те от времето, когато беше асистент на проф. Емил Белмустаков - изявен специалист-геолог, човек с широка обща култура и сърдечен характер. Какво усвои от неговия научен опит и от човеколюбието му?
- Проф. Белмустаков бе моят пръв гид в целенасоченото разкриване на необозримите тайни на природата. Благодарение на него доразвих у себе си стремежа към новото в науката. Думите му "Учениците трябва да станат по-добри от учителите си" на мен ми действаха като заклинание. От човека Белмустаков възприех толерантността като особено ценно качество на характера.
- Как стана така, че през 1987-а ти, геологът с насока към научна работа, тръгна към Антарктида?
- Изкачването на връх Еверест през 1984-а от нашите алпинисти подсили у мен момчешката вяра, че българите могат много, независимо от трудностите. Зароди се идеята за нещо еднакво значимо с изкачването на най-високия връх на Земята. По това време в Софийския университет аз бях председател на Движението за научно творчество на младежта (т.нар. ТНТМ). С колегите от движението започнахме да търсим географски обекти, равностойни на Еверест. Спряхме се на Антарктида. Идеята да посетим Ледения континент стана тема във всекидневните ни разговори. Когато се заговори за честването на 100-годишнината на Софийския университет, ние предложихме на ръководството да направим нещо по-различно от традицията в подобни случаи - сесии, доклади, речи, изложби. Заместник-ректорът, геологът проф. Тодор Николов, прие нашата идея за експедиция на Антарктида. Прие я и председателят на БАН акад. Благовест Сендов. И двамата ни подкрепиха и насърчиха да разработим подробен план.
- А как ти и твоите петима колеги попаднахте в проектите на британските и съветските учени-полярници?
- За да осъществим плановете си, ние потърсихме помощ отвън. В началото на 1987-а написахме писмо на известния английски учен-геолог проф. Майкъл Томпсън, в което развихме нашата идея. Информирахме го и за още нещо: по литературни данни посочихме, че геоложки формации от нашето Средногорие имат сходство с геоложки последователности от Западна Антарктида. Писмото ни заинтригува професора и той пристигна в София. Една седмица го запознавахме с подробно изработения наш план, водихме го в различни райони на Средногорието, представихме му вижданията си за широка изследователска работа. Като един от главните организатори на Третата международна геофизична година, той ни включи в проекта на Британската антарктическа служба. Аз и още един колега заедно с английски полярници дебаркирахме на остров Александър I в акваторията на морето Белингсхаузен.
Междувременно ние бяхме влезли във връзка и с ръководството на Института за Антарктика и Арктика на Академията на науките на тогавашния СССР. Те също поеха определени ангажименти. Четирима наши колеги със съветския кораб "Александър Сомов" отплаваха за остров Ливингстън също в акваторията на морето Белингсхаузен.
- Как се устроихте на о. Александър I в съвсем непозната и негостоприемна земя?
- Започнахме с опъването на две големи палатки - едната за нощувка и работа, другата за вещеви склад. На едната палатка вдигнахме нашия трибагреник и обявихме, че това е българска антарктическа територия. За седмица влязохме във форма и работата тръгна по график.
- Какви задачи ви поставиха английските колеги?
- Първите бяха свързани с теренните проучвания. Започнахме със съгласуването на методите на изследване. Предложените от нас методи се оказаха близки до техните, а някои и по-добри. С удовлетворение мога да заявя, че в онези първи месеци както ние се учехме от тях, така и те "купуваха" по нещо от нас. На второ място, за мен бе особено важно да набера опит в организирането на наблюденията върху земния магнетизъм, сеизмологията, геоморфологията, картографията, метеорологията, глациологията - все теми, включени в нашата програма.
- Как стана прехвърлянето ви на о. Ливингстън?
- В самото начало нашата база трябваше да се устрои на о. Александър I. Там трябваше да бъдат докарани двете дървени къщички от съветските полярници. Техният кораб обаче, пресрещнат от силни морски бури и плаващи ледени блокове в Антарктика, не можа да се доближи до нас. През април 1988-а корабът акостира на о. Ливингстън с докараните дървени къщички и ние се прехвърлихме там. С помощта на съветските полярници построихме къщичките - едната с площ 12 кв.м, другата с 22. Част от острова стана наша територия. Във втората ни експедиция - 1993-а, базата ни бе разширена и сега обитаваме 4 помещения с общо 115 кв.м. Тогава обявихме и името "Българска антарктическа база "Св. Климент Охридски". С това име тя влезе в регистъра на изследователските бази, разположени на Антарктида.
- Какво стана с англичаните?
- Ние сме им безкрайно благодарни и продължаваме да поддържаме връзки с тях, но сътрудничеството ни с испанските полярници, също разположени на о. Ливингстън - базата им "Крал Хуан Карлос I" се намира на 5 км по вода от нас - е значително по-голямо и по-всеобхватно.
- Христо, нека да се върнем малко назад. Ти си ръководител и, доколкото знам, душата на всичките 13 експедиции досега. Отиването ти на Антарктида и развитието ти като полярен изследовател е плод на осъществената ти детска мечта или на избуялата по-късно изследователска страст?
- И двете. От дете обичам природата и започнах по детски да я изследвам - правех сбирки от насекоми и камъни. Най-много се радвах на петрографските си сбирки и на сбирката от разноформени кристали. Захласвах се от симетричността на кристалите, от чудновато оформените кристални друзи. Постепенно у мен назря мисълта да се впусна в разгадаването на природните тайни. И затова се насочих към геологията.
- Какво там, на Ледения континент, е най-голямото твое постижение като учен?
- Не бих казал мое, а постижение и на колегите ми геолози. В скалните пластове на о. Ливингстън при теренна работа открихме фосили (вкаменелости) от главоноги. По техния вид определихме възрастта на скалите, които се оказаха не от края на палеозоя, а от края на мезозоя. Т.е. с около 100 млн. години по-млади. Доказателствата ни - главоноги от клас амонити - бяха приети от специалистите по исторична геология и заключението ни влезе в науката като откритие на българските геолози.
- През досегашните ти пребивавания в Антарктида при тамошните сурови условия ти боледувал ли си? Какво върши лекарят на всяка експедиция?
- Климатът е суров, но въздухът е лишен от бактерии и техните спори. Само студът е изпитание за нас. Най-ниската температура, отбелязана при моите пребивавания, е била минус 25 градуса...
- А най-бурен вятър?
- Скорост, да кажем, до 120 км/час. А лекарят на експедицията прави изследвания върху приспособеността на човешкия организъм към екстремните условия и влиянието им при различна степен на натоварване на организма...
- Тези наблюдения и изводи, безспорно, са важни за науката. Но това не можете ли да правите и вие?
- Лекарят във всички случаи е необходим - простуди, травми, евентуално хранителни алергии, бъбречни кризи и пр. В една от експедициите ни се наложи нашият лекар да лекува един от полярниците в испанската база.
- Най-тежкото ти преживяване на Ливингстън?
- Една цяла седмица бяхме в напрежение от налетяла ни страхотна снежна буря с много ниски температури на въздуха. Вятърът успя да отнесе покрива на една от дървените къщички. Цялата седмица не излизахме от помещението. Бяха поставени на изпитание психиката ни, съвместната работа в екип, другарството.
- Приятелите ти, колегите, вече те смятат за "печен" полярник. За мен е интересен въпросът със семейството ти - съпругата, дъщерята.
- Какво със семейството ми?
- Как съпругата и дъщерята посрещат всяко твое отсъствие по за пет месеца в годината и то все по Коледа и Нова година? Не се ли сърдят, че предпочиташ науката пред тях?
- Съпругата ми Жени ме подкрепи още когато развивах идеята за експедиция на Антарктида. Подкрепя ме и сега. При всяко мое изпращане към Ледения континент най-голямата загриженост за здравето ми и най-сърдечните пожелания за успех са от съпругата ми и от дъщеря ми Теодора.
- Предстои провеждането през 2007-2008 г. на Четвъртата международна геофизична година. Ти като ръководител на Българския антарктически институт имаш ли вече план за нашето участие в научните изследвания на Антарктида?
- Имам: разширяване на сътрудничеството с учени от цял свят, по-мащабно изследване на биоразнообразието на Южния океан, разширяване на геоложките проучвания на Антарктическия полуостров в съседство с о. Ливингстън и най-важното - изграждане и максимално оборудване на научна лаборатория в самата ни база.
- Това споделихте ли го с нашия президент, който ви гостува през януари т.г.?
- Посещението на президента Георги Първанов бе забележително преживяване за нас. Той е първият наш държавен глава, който на място се запозна с изследователската ни работа. Той бе впечатлен от атмосферата в колектива, от постигнатите резултати. Нашето българско присъствие на Антарктида - заяви той - показва, че България е съпричастна към световните научни проблеми. Обеща и финансова подкрепа за бъдещото развитие на базата "Св. Климент Охридски".
- Кога тръгва 14-та експедиция?
- След няколко дни.
- Какви да бъдат пожеланията на читателите към вас: "Щастливо антарктическо лято", "Ползотворна работа" или "Високи постижения в изследванията"?
- Във всяко пожелание ние ще чувстваме любовта на българите към нас. Искам да ги убедя, че и в тази експедиция ще се представим като амбициозни и способни учени.

Щурм към леденото царство

В недалечната 1987 г. под егидата на ООН на 1 юли започва Третата международна геофизична година. В решаването на многото задачи е предвидено участието на около 50 000 учени и специалисти от 66 страни. Това е най-големият щурм за по-пълното изясняване на съвременните геофизични проблеми на нашата планета. Набелязани са комплексни проучвания на Южния полярен кръг с нови наземни технически средства и изкуствени спътници на Земята. Голям брой от научноизследователските станции са разположени на Антарктида.

Учени от цял свят на Шестия континент

Руските мореплаватели адмирал Ф.Ф. Белингсхаузен и И.П. Лазарев през 1820 г. успяват да се проврат през обвитите в мъгла гигантски ледени планини, стигайки до 69 градуса южна ширина. През януари-февруари, плавайки по на юг, почти се доближават плътно до ледените масиви на непозната суша. И обявяват откриването на Шестия континент.
До края на ХIХ и първата половина на ХХ век към новооткрития континент се насочват десетки експедиции - едни с научни интереси, други за завладяване на нови земи. В щурма за разкриване тайните на Антарктида дават своя принос Джон Биско, Джеймс Рос, Руал Амундсен, Робърт Скот, Дуглас Моусън, Робърт Бърд, Вивиян Фукс и десетки сърцати учени и специалисти, мореплаватели и полярници.

Днес 38 антарктически станции работят целогодишно

и 30 са сезонни. Най-голям брой са станциите на Аржентина и Великобритания (по 6), на Русия (4), на САЩ и Австралия (по 3), на Чили и Япония (по 2). На шестия континент се развява и българският трибагреник. Базата ни "Св. Климент Охридски" е разположена на о. Ливингстън (кътче от Антарктида с площ около 1000 кв.км). Досега в осъществените 13 експедиции са участвали над 100 учени и специалисти - някои от тях по няколко пъти. Всяка група се отправя по дългия път към Антарктика през ноември и се прибира в родината през март следващата година.

Планина Тангра на остров Ливингстън

От откриването на Антарктида (1820 г.) върху географската й карта са отбелязани стотици обекти, именувани на исторически личности, на учени и полярни изследователи, на местности и природни забележителности от родината на изследователите. В списъка се откриват о. Петър I, Земя кралица Мод, Ледник Рос, Земя принцеса Елизабет, Земя Мери Бърд, п-ов Едуард VIII. Списъкът е доста дълъг. Само една от експедициите - втората, водена от Дуглас Моусън през 1929-1931-а, с участието на британски, австралийски и новозеландски полярници - нанася на картата над 200 нови географски обекта.
Нашите антарктици се присъединяват към утвърдената традиция с високо патриотично и емоционално съзнание. На о. Ливингстън има вече планина Тангра, върхове Тервел, Свети Кирил, Свети Методий, Левски, Стамболов, нос Ботев. Заедно с имената на петте върха на планината Тангра - Лясковец, Зограф, Мелник, Мизия и Крушова могила - върху географската карта на острова са отбелязани общо 63 имена, свързани с България.

Двата лъча започват да бледнеят

В края на 50-те години на миналия век за хората, милеещи за нашия дом - планетата Земя, блеснаха два лъча на разума. През 1958 г. бе подписано Споразумение за мирно използване територията на Антарктида, а в края на 1959-а - Договор за установяване на Антарктида като неутрална и демилитаризирана територия. Основното и в двата документа, подписани от 12 държави (САЩ, СССР, Великобритания, Белгия, Франция, Норвегия, Чили, Аржентина, Япония, Австралийския съюз, Нова Зеландия, ЮАР), беше декларацията, че Антарктида принадлежи на цялото човечество. В договора бе категорично посочено тя да се използва само за мирни цели - без изграждането на военни бази и укрепления, без извършването на военни маневри и изпитания на оръжия. Цялата територия на континента представлява неутрална и демилитаризирана зона както в мирно, така и във военно време. Всички научни станции и научноизследователски площадки са открити за непрекъсната инспекция за изпълнението на договора. За развитието на науката бе отбелязано: свобода на научните изследвания и постоянен обмен на научна информация.
В следващите години към договора се присъединиха 49 страни. С право на вето като консултанти са 29 страни, вкл. и България (от 1998 г.). Изграденият към ООН Институт за висши изследвания продължава да напомня да бъдат пресечени търговските апетити към Антарктида. За жалост Ледения континент бавно се превръща в туристически обект в ущърб на съществуващото от милиони години екологично равновесие. От началото на 60-те години на миналия век туристически агенции организират екскурзии и всяка година крайбрежните части на Антарктида се посещават от хиляди туристи. Туризъм, от който се печелят около 1,5 млрд. долара годишно, като само през 2004-а континентът е посетен от 28 000 любители на силните усещания...

Страницата подготви Кирил Танев

05.11.2005