Разговор

Иван Цветков:
Сантиментално за Русия и за руската революция...

Русия и България са били и ще бъдат една душевност, една славянска душевност, казва известният русист, историк на литературата и писател пред Методи Георгиев

Иван Цветков

- Професор Цветков, нима има още неща, които в допълнение могат да се кажат за "Великата октомврийска социалистическа революция"?
- Ако кавичките, които слагате на понятието "Велика октомврийска..." са, за да иронизирате най-големия, световнозначим факт на ХХ век, по-добре е да не говорим.
- В никакъв случай, проф. Цветков. Но ние с вас преживяхме толкова други събития на земетръсния ХХ век, а в края на краищата видяхме какво объркване на понятията стана. Светът и хората станаха разногледи. И къде е мястото на Втората световна война сред няколкото най-едри панели в историята на двайстото столетие?
- На 1 септември 1939 г. капиталистическа Германия нападна побратимата й Полша. Капиталистическа Англия тутакси застана на нейна страна, капиталистическа Франция не закъсня да се намеси. След 9 месеца обаче Западна Европа се свлече пред Хитлер. Вцепенена от ужас Англия чакаше Хитлер да стовари железния си юмрук върху нея. Знамето на пречупения кръст се развяваше от Норвегия до Егея и от Атлантическия океан до Висла, Карпатите и Бесарабия. Какво повече можеше да иска като плячка водачът на всесилната капиталистическа Германия?
На Изток обаче стоеше - тайнствена и загадъчна след революцията от 1917 г. - Русия. И не просто Русия, а Съветска Русия. И не просто Съветска Русия, а създадения от нея Съюз на съветските социалистически републики. Подчертавам думата социалистически, защото вече от 20 години социалистическият експеримент на Русия бе станал обаяние за милиони хора по света. Световни и европейски интелектуалци посещаваха Русия и отзивите им - писмени и устни, бяха пълни с похвали към новия свят, който се раждаше в родината на Максим Горки. Бърнард Шоу целия бликаше от ентусиазъм, а най-изтъкнатият европейски политик Едуард Ерио с едри букви написа: "Ние се намираме пред една система от сложен стил, чиито резултати са пример за всички страни."
Заедно с това Съветска Русия хвърляше в ужас капиталистическите правителства по земното кълбо. Добре си давам сметка, че тези мои думи днес звучат с една отминала давност, но как да обясним войната, която Хитлер в пълно помрачение започна на 22 юни 1941 г.? Тази война не беше срещу някого, а срещу нещо. И това "нещо" бе заразителният руски опит за нова, невиждана дотогава, социалистическа организация на обществото и света.
- Излиза, че Хитлер нападна Русия, за да унищожи създадената там от революцията некапиталистическа и дори антикапиталистическа обществена система?
- Точно така. И Хитлер, и Гьобелс прокламираха в началото на войната, че целта им е да унищожат с огън и меч бацила на болшевизма. Да избавят работниците от "робството" на комисарите, да им дадат право "свободно" да продават своя труд, да разтурят колхозите и да дадат свобода на селяните всеки да обработва собствената бразда, па било то с рало и мотика. Много добре си спомням какво пишеха през 1941 г. софийските вестници: "Хитлер освобождава Русия от комунизма." Каква зла ирония! Нали и Желю Желев освободи преди 15 години българските селяни като разтури кооперативните стопанства...
- Проф. Цветков, като съвременник на Втората световна война напълно споделям вашите разсъждения. Но как да обясним на днешните хора обичта, въжделенията и сантименталността, която храним - поне ние с вас, към Русия?
- Какво има тук за обяснение? Спомнете си мига, когато вратите на класната стая в първо отделение се отвориха и ние с разтуптени сърчица седнахме на чиновете и ласкавата учителка ни посочи окачените на стената портрети. От тях ни гледаха Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Петко Рачов Славейков. Първите стихотворения, които научихме, бяха на дядо Вазов: "Отечество любезно, как хубаво си ти, как чудно се синее небето ти безкрайно..."; второто: "Българио, майко мила, земя пълна с добрини, земя що си ме кърмила, моя поклон приеми", а третото - "Русия! Колко ни плени/туй име свято, родно, мило!"
Днес в читанките дядо Вазов е дискриминиран, като е махнато стихотворението за Русия. Защо? А махнете "Под игото" да ви видим! Макар че като министър на просветата Веселин Методиев заяви, че четенето на Вазовия роман "Под игото" не подпомагало приятелските ни отношения със съседна Турция. Какво обществено падение! Но и във Вазово време нещата не ще да са били по-различни. Че кой прокуди от България русофилите Иван Вазов и Константин Величков? Кой? Стефан Стамболов! Който не само гонеше, но и разстрелваше онези, които скланяха погледи и добри чувства към цар Освободител и братята освободители. Не можем да избягаме, а и няма да избягаме от Русия. Русия и България са били и ще бъдат една душевност, една славянска душевност, ако щете! От нине и до века.
- За нас е така, проф. Цветков. Русия е сантимент, и ние сме сантиментални към нея.
- Добре, но защо влагаш в понятието сантименталност, сантиментално ирония, снизхождение дори? Човек има сантиментално отношение към майка си, към родното си място, към бащиния дом, към любовта си, към младостта си, към всички най-скъпи нему неща. В този смисъл признавам - сантиментален съм към Русия. Извън всичко друго там получих висшето си образование, бях пълни пет години студент в Ленинград.
- Искате да кажете в Петербург?
- Никакъв Петербург! Ленинград! Завърших в Ленинградския държавен университет. Така е написано в дипломата ми: "Ленинградский..." и прочие. Бях с първата група български студенти, които заминахме през 1946 г. за Съветския съюз. То беше радост, то бяха мечти, то беше шемет. В групата влизаха Блага Димитрова, Свобода Бъчварова, Азаря Поликаров, Георги Джагаров, Петър Ташев - по-късно главен архитект на София, Радосвета Бояджиева - известната през годините видна българска диригентка, Димитър Станишев - бащата на днешния министър-председател, и още много други. Да казвам ли колко хиляди млади българи след това учиха, завършиха и специализираха там, в Съветския съюз? И как само ни приемаха руснаците - като истински братя. Ако някой отрече това - земята ще се отвори и ще го погълне.
Ние, в България, бяхме щастливи с мисълта за Русия, с мисълта за нейното съществуване. И не само ние в България, а и милиони хора по света живееха с надеждата Русия. През 1931 г. война водеха китайци и японци, фашистка Италия опожаряваше Абисиния през 1935 г., във френските и английските колонии кипеше от вражди и борба за освобождение. Латинска Америка клокочеше като вулкан и само от Съветска Русия идваха възхитителни новини: Днепрострой, Днепрогес, Ферганския канал, Кузбас, Донбас, новата славна работна класа начело с Алексей Стаханов, научните експедиции към Северния полюс, подвигът на челюскинци, всеобщото развитие на спорта, култа към здравото тяло и здравия дух, шеметните първомайски паради в Москва. Всичко това правеше Русия въжделенна в искрящите ни младежки погледи.
През 1940 г. правителството на цар Борис III внезапно се усмихна на съветската страна и оттам долетяха книги, вестници и филми. Тези пратки бяха ново огниво за младежкия ни ентусиазъм. Филмите "Чапаев", "Цирк", "На границата", "Тринайсетте", "Момъкът от нашия град" препълваха салона на кино "Пикадили" в Пловдив и предизвикваха възторг и ръкопляскания, макар българската цензура да бе написала накрая на филма "Ръкопляскането забранено". Прекрасно го е казал и Валери Петров в поемата си за онова време: "Ах тези филми! Колко нови хора/в строя ни навлизаха след тях съветски песни и съветски смях!
- Не е ли с всичко това вече свършено? Не потъва ли всичко това в забрава? Вече са нови, европейски времена.
- Нищо подобно не може да се случи. Твърде много история съм чел, а и преживял. Русия и Руската революция от 1917 г. нито могат, нито ще бъдат забравени. Руската революция създаде нов топъл климат на света. Нейните социални манифести, осъществени не само в Русия, но и в социалистическите страни - всеобщо, задължително и безплатно образование; всеобщо, задължително и безплатно медицинско обслужване; всеобщо и пълно социално осигуряване; право на труд, според което не можеш сутрин да започваш да блъскаш глава накъде да поемеш, за да изкараш насъщния; децата - привилегирована класа в обществото; право на свободно време на личността, за да се вгледа тази личност в себе си и да разбере, че няма по-голяма длъжност от тази - да бъдеш човек на земята. Тези неща, повтарям, не могат да бъдат забравени. И ако те вече са влезли в тъканта на световната цивилизация, то заслугата е на Руската революция, в чието начало стоят думите на Маркс и Ленин: "С началото на социалистическата революция завършва предисторията на човешкото общество!"

07.11.2005