Андрей Райчев:
Върху нас се изсипа историята
Човечеството в зората си се е състояло от ядящи и ядени
Издателството "Изток-Запад" пусна на пазара неочаквана книга, от неочакван автор и с неочакван преводач. Неочаквана книга, защото заглавието "За началото на човешката история (проблеми на палеопсихологията)" изглежда странно за автор историк - видния руски учен проф. Борис Фьодорович Поршнев. Самият той е запомнен най-вече като нашумял навремето търсач на снежния човек Йети.
Снимка Иван Стоименов
Преводач на обширното съчинение пък е известният социолог и политолог Андрей Райчев, чиято съпричастност към изследване за нашия произход и за "началото на човечеството" също е неочаквана. Оказва се, че тройната изненада е привидна, а съчетанието е закономерно. Защо Поршнев, защо превод именно на този труд и защо Андрей Райчев?
- Андрей, бихте ли разказали кой е Поршнев и с какво ви заинтересува
той като автор, за да преведете обемния му труд от близо 800 страници?
- Има три случая в живота ми, когато съм изпитвал гордост, че съм човек, и съм
си казвал: Боже, колко сме умни хората! Първият случай е, когато разбрах Айнщайн,
когато вникнах в теорията на относителността и разбрах, че наистина е така -
ако човек много бързо се засили, ще се забави. Вторият случай е свързан с великия
грузински философ Мамардашвили, от когото разбрах защо битие и съзнание е едно
и също. Третият случай е Поршнев. Това е гений, гений от порядъка на Лобачевски
или Менделеев, който изпреварва времето си с много. Екзотичен е, самотен е,
странен е. Но той е нещо, което човечеството ще достигне по нормалните си пътечки
след много време.
- Как стана задочната ви среща с него?
- Бях млад преводач навремето, изкарвах с преводи някой лев. Имаше една великолепна
жена - Мария Бойкикева в издателство "Наука и изкуство", беше се посветила
на анонимното усилие да вкарва в България шедьоври. Тя беше намерила книгата
и ми предложи да я преведа. Тогава не знаехме, че книгата е кастрирана. Поршнев
я пише цял живот, това е трудът на живота му. През 60-те години я дописва, успява
да пробие в издателство "Мисъл", но три месеца преди да излезе книгата,
идва нов шеф на издателството. Той прави голямо обсъждане с много величия, мен
да питате - някакви дребни вредители по лозята, които доказват очевидното: че
Поршнев е създал нова теория, която не съответства на представите на Енгелс.
Не казвам нищо лошо, Енгелс е голяма личност, но е типичен учен на ХIХ век с
всички предразсъдъци и ограничения. Самият Поршнев е марксист, и то великолепен
марксист. "Величията" обаче доказват, че теорията му е неправоверна
и разбиват книгата, наборът е разпилян. Авторът рухва психически и след два
месеца умира. Като ви разкажа малко за теорията му, ще видите защо жена му казва:
"Уби го снежният човек". За щастие обаче в ЦК на КПСС се намира някой
умен и просветен, който прави комисия от политически светила и те издават книгата
след смъртта на автора. Обаче махат най-радикалните глави, особено идеите за
човекоядството. Когато преведох книгата, тя беше само 500 страници. Това беше
първият ми сериозен превод, много ми помогна баща ми, който беше редактор на
изданието. То излезе и много се хареса. А не така отдавна цитирах Поршнев в
една моя вестникарска дописка. Негов ученик - руският учен Олег Вите, попаднал
на цитата ми в интернет, намерил адреса ми и се обърна към мене, попита вярно
ли е, че книгата е преведена на български. След перестройката той намерил дъщерята
на Поршнев, взел ръкописите, възстановил книгата в пълния й обем и се готвеше
да я издава в Русия. Тогава му предложих да я издадем отново и в превод. Още
повече, че тази година се навършиха 100 години от рождението на Поршнев. Той
е известен учен, доста цитиран в света, но главно като историк, има Сталинска
държавна награда за историята на Франция в средните векове.
- Говорила съм с руски философи, които смятаха за несериозно историк
да изследва произхода на човека. А Поршнев пише, че няма ограничение за заниманията
на човека, освен едно - длъжен е да знае какво са правили другите преди него,
за да прецени къде е той самият.
- Тази огромна дебела книга е сбор от седем науки. Такова нещо никой освен Поршнев
не е правил. Само библиографията му е 300 страници. Нещо повече, той прави реформа
във всички тези науки - философия, социология, психология, физиология на висшата
нервна дейност, история, археология и лингвистика. Нали си представяте научната
съдба на човек, който посяга да реформира седем науки? От уважение към него
не го подиграват, но не го четат, не го продължават. А той е тип Циолковски,
човек, който е измислил ракета.
- В предговора си казвате, че истината за произхода ни е прекалено страшна.
Кое е страшното?
- Поршнев радикално скъсява историята на човека. Твърди, че ние не сме се появили
преди 1-2 милиона години, а че това, което разбираме под човек, произлиза преди
40 хиляди години и че историята на човечеството е къса. И се е случило това
във връзка с появата на езика. Той има ново разбиране за езика и оттук - ново
разбиране за човека. Ако по време на палеолита са минали да речем половин милион
години и 10 хиляди поколения, преди да започнат да обработват сечивото от двете
страни, то между появата на езиковата способност и това, което сме сега, са
минали две секунди от гледна точка на историята. Нещо се случва невероятно бързо.
Кое е то? Езикът. Поршнев смята, че езикът е способност, която са добили последните
човекоподобни маймуни (палеоантропите). И тя е започнала като тяхна способност
да парализират дейността на други маймуни (неоантропи) със звуци, които са нещо
като днешните "Стой! Стани!". Тези първи прояви на езика са възникнали
според него, за да могат едни маймуни да подчинят другите и да ги изядат след
това. Маймуните се разделят на два вида - едни които биват ядени, и други които
ги ядат. Не защото са по-силни, а заради способността за непосредствена интервенция
в мозъка чрез езика. Това Поршнев нарича сугестия.
- Т.е. езикът не като средство за общуване, както сме свикнали, а....
- Като власт. Като пряка власт и пряка агресия.
- Това означава, че агресията и стремежът към власт са първородна черта
на човека?
- Не бързайте, много по-страшно ще стане. Старата маймуна, която превръща по-малките
в стадо, подчинява ги, яде ги и ги експлоатира, става господар. Между другото,
това е бъдещият бог - лека-полека ядящият се превръща в бог. Но това е първата
фаза. Ядените постепенно започват да се опитват да избягат. Така човечеството
се разселва. Поршнев е първият, който дава някакво обяснение защо човечеството
се е разселило, при това от хубави места към по-лоши, към северния полюс почти,
към океаните. Представете си какъв ужас ги е гонил. Те са бягали от хора. А
когато вече не могат да бягат, започват да се съпротивляват и съпротивата се
оказва говор, контрасугестия. На непосредствената езикова агресия те се противопоставят
с друг език. На "Стани!" те казват "Защо?". Това е освобождение.
Те започват да се противопоставят на човекоядеца, на бога. Ядящите са добре
описани в митологията, те са великаните, които избиват хората. Те са споменът
за страшните палеоантропи, които един ден неоантропите избиват. Според Поршнев
снежният човек е последният палеоантроп, спасил се, бягайки в дълбоки гори и
в усойни планини.
- Йети?
- Поршнев смята, че Йети е реалност, че е палеоантроп и че е експерименталното
доказателство на неговата теория. И цял живот се занимава с експедиции да намери
палеоантроп. Не успява, за съжаление. Поршнев абсолютно радикално скъсва с главната
постановка на просветителството. Средновековните мислители смятат, че човекът
е виновен и нечестен по природа и смисълът на живота му е да се спаси от първородния
грях, от похот, алчност и т.н.. Сривайки Средновековието, просветителите, Жан
Жак Русо, казват: човек е добър, обществото е лошо. Всички буржоазни революции
и Великата октомврийска революция са направени с тази мисъл - обществото е много
гадно и ние ще направим така, че хората ще добият своето прекрасно естество
и ще живеят прекрасно. Поршнев решително посяга на това и казва обратното -
ако съберем в едно същество всички качества, които човекът мрази, ще получим
първия човек. Историята се развива бързо, защото ние бягаме от себе си, променяме
природата си. Това е историята на човечеството.
- По този начин можем да обясним всеки голям обрат - след Втората световна
война човекът бяга от злината и създава конвенции за сътрудничество,
ООН. Или 10 ноември - бягали сме от нещо, което не ни харесвало и сме
искали да го променим.
- Глобално погледнато, е така. Поршнев обръща всичко. Но вместо да прави философия,
той прави наука. Той надценява науката като всички марксисти. Аз самият съм
бил марксист и може би съм неомарксист, не знам. Поршнев е вършил цял живот
върху себе си подвига да превърне своето гениално хрумване в наука, вместо да
го направи философия и да го разкаже на хората. Това е базовото противоречие,
присъщо на марксизма. Маркс носи в себе си две противоположни начала. Това от
една страна е драмата на живота му, от друга то е възхитително. Марксизмът възниква
като патос за освобождаване на човека, но от друга страна носи в себе си една
изключителна научна претенция и стремежа да се правят не човешки неща, а да
се прави история. И Поршнев живее в тази хипотеза. Той иска да облагодетелства
хората. За него не е важно дали те самите разбират това. Поршнев се опитва да
покаже, че съдбата на човека е зададена исторически, всичко се случва независимо
от нас и ние се съобразяваме с него, защото то иначе ни помита като цунами.
Тук той е в рамките на втората страна на марксизма. Тя, мисля, е най-злощастното
обстоятелство на Маркс, което той наследява от Хегел и което го превръща в трагична
фигура в историята. Това са гении и свръхгении, а от друга страна вижте какви
страшни неща се образуваха от хората, които ги следваха.
- Такава теория иска мислене. Много ли са хората в днешно време, които
мислят?
- Мисленето е единственият възможен отговор на човека в криза, а ние сме в криза,
и то много всеобхватна. Всичко, което ни се случи в последните 15 години, е
продукт на мислене на някакви хора и на нас самите. Освен това, под мислене
се предполага отправен пункт от гледна точка на истината. А човек никога не
мисли от истината, той мисли от интереса.
- Ако следваме теорията на Поршнев, ще започнем да бягаме от това, което
ни ужасява и притиска, което е лошо. И какво ще се случи?
- В България не се случва нищо централно. Това, което се случва, е преминаването
от една периферия в друга. Ние бяхме в периферията на една империя, минахме
в периферията на друга ъгломерация. Процес със световно значение у нас не се
случва, тук процесът има значение само за нас. Затова ние много повече трябва
да разсъждаваме в категорията полза-вреда, отколкото в категорията правилно-неправилно.
Това което стана тук, не се случи в България, а се случи на България. Върху
нас се изсипа историята. От тази гледна точка положителна роля играеха тези,
които се опитваха да предложат някаква стратегия на оцеляване, а сбъркаха и
не причиниха нищо хубаво на нацията си тези, които се опитаха да покажат тук
битка на доброто и злото, светлини и тъмнини. Нищо подобно. Това не е процес,
изкипял от България.
- Накрая да попитам за руския език във вашето семейство, майка ви е
предавала руски.
- Това са обстоятелства. Дядо ми е от малкото българи, които са емигрирали от
Америка в Русия. Той като млад отива в Америка, забърква се в профсъюзни каши,
осъден е на 20 г. затвор през Първата световна война. Пращат го в Русия като
представител на профинтерна на САЩ, остава там. После - лагери, разстрелват
го след войната. Но там среща баба ми, тя е немкиня. Говорят помежду си на английски,
с децата вкъщи - на руски.
- Как ще коментирате, че в нашата демокрация руският стана език нон
грата?
- Това е чиста дивотия, тъй като руският е единственият масов език, който българите
могат да знаят. Но тук има още нещо. Русия пое според мен погрешен път. Тя вечно
се колебае между Европа и не-Европа, между това е ли европейска страна с европейския
порив на Петър I, или си седи на евразийството, на самораслото, с което се самоизолира.
Убеден съм че Европа не може да бъде разбрана без Русия, няма я без Русия. И
Русия рано или късно ще разбере че е европейска страна. Това е велика страна,
велика като Англия, като Франция, но не по-велика, а една от тях. Англия, Франция,
Германия се примириха с факта, че трябва дълго да изслушват Люксембург и Португалия,
за да се предприеме каквото и да било. Елитът в Русия не иска да приеме факта,
че са една от европейските страни. Мисълта за уникалност е нещо, което много
им пречи. Има нов свят и в този свят Русия е едно от нещата - адски важно нещо,
но не ръководно начало. Иначе за руската култура няма какво да се спори - това
е несъмнено едно от съкровищата на човечеството.
15.11.2005
Мнения по темата: