Световно наследство
Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм...
Боянската черква, осветена през 1259 г., е единственият цялостно запазен средновековен архитектурно-художествен ансамбъл в България
"Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българско царство при благоверния, богочестив и христолюбив цар Константин-Асен."
Това гласи на новобългарски ктиторският надпис до образите на Калоян и Десислава в Боянската черква. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, са отбелязани с надписи: Калоян - севастократор и ктитор, Десислава - севастократорица и ктиторица, Константин - цар, Ирина - царица.
Боянската черква се намира в полите на Витоша, на 8 км от София. Малката кръстокуполна постройка, чиито стени са били покрити със стенописи, според учените вероятно е строена през Х-ХI в. През XI в. там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. Към XII в. черквата е обновена и отново изписана, но от това време са останали само фрагменти. През XIII в. черквата, свързана с крепостта, е разширена и обновена по поръка на местния владетел севастократор Калоян и севастократорица Десислава. Достроен е притвор (преддверие), а над него - семеен параклис. Известни зографи изписват всички стени, като закриват фреските от XII век. Запечатани са първото изображение на свети Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина - владетели от Второто българско царство. Надписите са на българския черковнославянски език. След завършването черквата е посветена на свети Никола и свети Пантелеймон и е осветена през 1259 г. Тя е единственият цялостно запазен средновековен архитектурно-художествен ансамбъл у нас. По-късните наслоявания от XIV, XV-XVII и XIX в. имат епизодичен характер.
Онова, което придава голяма стойност и значение на този паметник на културата, са цветните изображения от 1259 г. В тях блести големият талант на незнаен български художник - т. нар. Боянски майстор, който умело владее живописната техника и композиционното майсторство. В сцени или поотделно са изписани 240 фигури (втори живописен слой над оригиналния). Изключителни за епохата са портретите на цар Константин Асен и царица Ирина и на севастократор Калоян и жена му Десислава. В стенописа "Св. Никола спасява моряци" по облекло и жестове моряците напомнят тогавашните рибари. Детайли от народния бит се долавят и в композицията "Тайната вечеря". До XIX век Боянската черква не е претърпяла големи промени. Тогава се прави основен ремонт и към черквата се достроява преддверие. Преустроява се и се украсява семейният параклис.
Тежка дървена врата, обкована с железни гвоздеи, води към вътрешността на
черквата. Оригиналната фасада на черквата от средата на ХIII в. днес представлява
източна стена на късния притвор. Разработена е живописно с характерните за архитектурата
от това време глазирани керамични елементи - розети и т.нар. "панички".
Фрагменти от антични мраморни архитектурни елементи са вградени в средновековната
стена. В плитката аркирана ниша над вратата в черквата още личат следи от изображението
на св. Пантелеймон, патрона на храма. В тясната, висока и плитка ниша от север
на вратата се виждат следи от два или три живописни слоя. Последният е представлявал
сцената "Кръщение Христово". Нейното разполагане тук може да се обясни
с ритуала кръщение, който през Средновековието се е извършвал в притвора на
храма.
Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото
на ХХ в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Народният музей в
София възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала.
По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите
от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация,
която е възложена на проф. Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства
отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения -
в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт
за паметниците на културата. През 1999 г. Боянската черква отново бе отворена
за посещения, след 20-годишна работа по възстановяването на сградата и стенописите,
благодарение на екипи от квалифицирани реставратори под ръководството на Лозинка
Койнова-Арнаудова, работили в черквата през последните близо две десетилетия.
Направена е покривна конструкция с изолация за пресичане на влагата, изградени
са и противоземетръсните съоръжения. Архитектурните работи и реставрацията на
стенописите са в последния си етап.
Средствата за реставрацията най-напред се отпускат от Министерството на културата,
после се включва и фондация "Бояна". Така реставрацията на стенописите
е ускорена. Вече са готови изображенията на св. Никола (ХV-ХVII в.), стенописи
от 1882 г. Свалените от стените на черквата стенописи след реставриране се експонират
в Националния музей "Боянска черква". Постоянна изложба отразява процесите
на консервация и реставрация на стенописите. Със средства на фондация "Бояна"
е извършена и цялостна реставрация на гроба на царица Елеонора, който е в двора
на черквата. Реставрацията пресъздава Боянската черква в най-близкия до оригинала
архитектурен вид, с орнаментика, близка до Търновската и Несебърската. Сега
музеят работи за посетители всеки ден от 9 до 17 ч., при специален режим на
разглеждане и престой в черквата.
Като паметник на културата от национално и световно значение,
Боянската черква е вписана в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО
през 1979 г. под номер 42.
И гледах сенките от миналото време
в благоговеен страх, с прехласнати очи.
И те ме гледаха... Изгасналото племе
възкръсваше пред мен под бледните лучи.
И чувствувах се аз назад във вековете,
попаднал в други мир, незнаен и любим,
и като живи там стояха ликовете
свети, издраскани, опушени със дим.
Иван Вазов
Из "Боянската черква"
03.12.2005
Мнения по темата: