арх. Борислав Борисов:
София чака нов архитект и нов план
Да се търси място за много небостъргачи в центъра на столицата е талибанско мислене, казва общинският съветник от БСП
- Господин Борисов, ако човек се разходи из София, добива усещането, че столицата няма главен архитект. Застрояват се междублокови пространства, преплитат се стилове, градинки се превръщат в паркинги или бензиностанции... Има ли поне временно изпълняващ длъжността главен архитект?
Снимка Диана Милева
- Има изпълняващ длъжността. Но хаосът, за който споменахте, зависи не само
от главния архитект, а и от правилата и нормите на застрояване, които са национални.
А и от благоустройствените планове, които се приемат от общинският съвет или
пък се одобряват от главният архитект на София. Така че трябва да търсим причината
за днешното състояние не само в стила на управление на главния архитект, но
и в комплекс от други проблеми.
- Кога столицата ще има нов главен архитект?
- В момента тече конкурс, крайният срок за подаване на документи е 12 декември.
Комисия ще разгледа представените концепции за развитието на града, ще има събеседвания.
Нормално е да се очаква, че процедурата ще бъде завършена около края на годината
или в началото на 2006-а.
- Какви са реалните права на главният архитект? Усещането в публичното пространство
е, че той е подложен на сериозен корупционен натиск, защото може например да
разреши превръщането на кварталната градинка в бензиностанция...
- Главният архитект на София наблюдава и ръководи работата на три специализирани
дирекции - за архитектура и благоустройство, "Контрол на строителството"
и Дирекцията за софийски кадастър. Има, разбира се, и други отдели и дейности,
ръководени от него. Всъщност той се явява и методически ръководител на всички
главни архитекти на райони. Що се отнася до корупционния натиск, той наистина
е към всички длъжности в общината, които пряко или косвено са свързани с някакъв
разрешителен режим - в това число и към главният архитект на всеки район. Важно
е да се създаде прозрачност и ред в този разрешителен режим и тогава корупционният
натиск няма да е толкова осезаем.
- Знаем, че вероятно ще сте сред претендентите за поста. Кажете първите неща,
които ще направите, ако спечелите.
- Без да искам, изредих някои от тях. Едно от първите неща, които трябва
да направи всеки главен архитект е да създаде предпоставки за прозрачност в
работата на специализираната публична администрация, която обслужва гражданите
и работи във връзка с разрешителния режим за благоустройствено планиране, за
строителство и проектиране.
Другото е неотложното приемане от парламента на общия устройствен план на София.
Той беше внесен в предишното народно събрание, но не бе приет. Така че 2006-а
ще бъде година, в която вероятно ще се предприемат действия по неговото преработване,
актуализиране и приемане. В някои аспекти планът е силно критикуван или дискутиран
от гражданските сдружения в София и техните забележки би трябвало да намерят
отговор. Не бива да пропускаме и опазването на културно-историческото наследство
в столицата, тъй като за последните 10-15 години се случиха много недопустими
и нежелани неща във връзка с опазването му. Включването на България след 2007
г. в голямото европейско семейство е предизвикателство и по приемането на стила
на работа в ЕС. В това направление ни предстои да синхронизираме нашата работа
с тази в европейските столици както по отношение на културно-историческото наследство,
така и по отношение на цялостното градоустройствено планиране на Столичната
община.
- ДУМА вече писа, че сте сред привържениците да има закон за София.
Работи ли някой по такъв проект?
- Категорично. Работи се обаче от различни колективи, няма създадена координация
между различните гледни точки за този законопроект. Дори такъв вариант беше
внесен в предишния парламент от Диана Грозданова. Той не беше разглеждан и не
искам да го коментирам. Читателите на ДУМА трябва да знаят, че закони за София
е имало и преди 9 септември. И то няколко в различните исторически моменти.
По същество този закон за София би трябвало да бъде специфичен закон за местно
самоуправление и местна администрация в рамките на Столичната община, който
да урежда сложната палитра от взаимоотношения, свързани с това, че градът е
столица на цяла България. От друга страна, има пълно припокриване между Столичната
община и област София като територия и население, така че можем да кажем, че
ние сме също и област. Другата специфика е, че има 24 района, някои от които
са с население, надвишаващо това на повечето областни центрове. До момента тези
райони нямат своята самостоятелност не само като пряк избор на районен кмет
и евентуално избор на районен съвет, но и като самостоятелност по отношение
на разпределяне и планиране на финансите.
- Ние сме държава, в която се казва, че законът е врата в полето. Какво
би променил един закон за София в Софийското равно поле?
- При тази децентрализация чрез подобен закон управлението на Столичната община
ще се приближи до хората. Те по-пряко ще могат да контролират в рамките на районите
как се изразходват средствата, как се управлява общинската собственост, как
се решават въпроси, свързани с жилищната политика. Все пак при население на
града от 1,5 млн. души само един кмет и един общински съвет не са в състояние
да решат всички проблеми.
- Архитектите вече чертаят софийските небостъргачи, а гражданите никой
не ги е попитал дали им трябват, дали искат такива неща. Какво става всъщност?
- Всъщност небостъргачите никъде по света не се строят по желание, да речем,
на гражданите. Те се строят по желание на бизнеса. В центъра на американските
градове, където земята е свръхскъпа и е съсредоточен деловият живот на общността,
наистина в началото на миналия век е започнало строителството на небостъргачи.
Няма нищо лошо да се търсят подходящи места и решения за небостъргачи по български,
защото едва ли ние бихме могли да построим 100-етажни сгради в София. Биха могли
да се намерят подходящи места там, където населението ги приема без възражение
и без негодувание и където самият бизнес смята, че е наистина подходящо да се
развиват такива делови функции. Но да се търсят решения на високи и много високи
сгради в историческия център на София, това е нецелесъобразно, вредно и дори
е талибанско като начин на мислене.
- Ще се появят ли икономически интереси, ако се приеме новият градоустройствен
план за София? Някои наблюдатели казват, че с плана огромни земеделски площи
ще влязат в регулация, което ще направи собствениците им милионери...
- Устройственият план на София все още не е приет. Предстои неговото разглеждане
и е вярно, че голяма част от разширението на строителните граници на града е
върху територии, които са били земеделски земи. Това е много сериозна тема за
София и за нейното бъдещо развитие, защото би трябвало внимателно да се подхожда
към усвояването на земеделските земи за строителни цели. Вярно е, че София е
много привлекателен център и натискът за преобразуване на земеделските земи
в строителни и регулирани имоти ще бъде винаги голям, но именно в това направление
е ролята на местното самоуправление, на общинския съвет, който да създаде ясни
правила.
- Улиците на София напоследък приличат на паркинги, по които колите
се прегрупират със скоростта на файтони. Има ли решение проблемът със задръстванията?
И как се отнасяте към идеята за платено преминаване през центъра?
- Столичната община все още не е намерила формулата за по-ефективна организация
на движението, при което да се сведе до минимум спирането по тротоарите и безразборното
паркиране в центъра. Организацията на движението е свързана не само с приемане
на съответен план, но и със стриктни правила за съблюдаването й, включително
и със санкции за недобросъвестните. Вярно е, че в Лондон се е стигнало до плащане
за преминаване през определена зона. И в тази най-тежка и престижна зона в центъра
на Лондон, където преминаването е заплатено, всичко се следи със специализирана
техника, с камери, и не е възможно да не се съблюдават правилата. Но все още
е рано в София да се въвеждат толкова стриктни и крайни ограничения.
- Преди десетилетие София имаше славата на зелен град. Само че от десетките
декари гора край бул. "Вапцаров" например, днес са останали единични
дървета между кортовете на г-жа Берберян и "София ленд". Застроява
се и Южния парк... Необратим ли е този процес на обезлесяване или градът може
да има своите нови паркове?
- Обратим е, тъй като наистина зелените площи на София и образът на столицата
като добре озеленен град трябва да бъдат съхранени и развити. София има невероятното
богатство на Витоша, прекрасното положение да притежава големи паркови зони
като Борисова градина, Западен парк, Южен парк, Северен парк, възможността да
се ползват пространствата край река Искър като хидропаркове - имам предвид зоната
около Панчарево, около язовир "Искър", както и поречието на реката
през цялата територия на общината.
Всички тези паркове в градски райони с национално значение е задължително да
бъдат съхранени. Същото се отнася и за озеленяването в междублоковите пространства.
И в това отношение ние - Столичният общински съвет, ще предприемем онези управленски
решения, които ще гарантират на софиянци съхраняването на зеленото богатство
на града. Възможни са дори екзотични, но напълно реалистични решения, при които
най-замърсените територии да бъдат спечелени като паркови зони. Например сметището
в Суходол е напълно реално да стане нов парк на Столичната община, търсен от
всички посетители и жители на града - с атрактивни функции - примерно с етнографски
забележителности, каквито има в Етъра. Това не е никак скъпо и може да стане
още в близките няколко години. Струва си да се поработи върху тази идея. Вероятно
знаете, че СОС възприе и идеята ми за създаването на нов парк в район "Възраждане".
09.12.2005
Мнения по темата: