Михал Котман

Позитивният ефект от ЕС идва по-късно

Много е важно малките предприятия да се подготвяттака, че да устоят на конкурентния натиск на европейския пазар, каза посланикът на Словашката Република Михал Котман пред ДУМА

- Ваше превъзходителство, какви впечатления имате от страната ни?
- Моите впечатления от България са наистина прекрасни. Много се радвам, че имам възможността да работя във вашата страна във време, когато тя преживява такива значителни промени. За един дипломат е изключително важно и полезно да може да бъде свидетел на тези явления. Естествено, много ме радва фактът, че отношенията между нашите две държави продължават да се развиват така интензивно. Времето винаги е релативно понятие. Вече съм тук достатъчно дълго, за да мога да имам утвърдени впечатления от България. Същевременно съм и достатъчно кратко, за да се срещам все още с нови неща, които ме изненадват. Много ми е приятно, че дейността ми е в страна, чийто език е така сходен с моя роден и не чувствам никаква езикова бариера. Това ми дава възможност много интензивно да възприемам страната и хората и да ги опознавам.

Снимка Диана Милева

- Словакия вече повече от година и половина е член на Европейския съюз. Какво бихте препоръчали на България във връзка с предстоящото членство, особено като се има предвид негативния доклад на Европейската комисия и последвалото предупредително писмо?
- Мониторинговият доклад и ако използвам по-обширното понятие мониторинговият процес все още не е приключил. Това е много важен инструмент, чиято цел е да помогне да се идентифицират тези области, където продължава да има слаби места. Целта на това проучване е да се създаде възможност да бъдат съсредоточени внимание и усилия, за да бъдат отстранени критичните области. В този смисъл аз оценявам мониторинговия доклад преди всичко като много обективен и достатъчно подробен документ, който оценява състоянието на страната такова, каквото е. Смятам, че това е един балансиран документ. Не мисля, че е нужно да се подчертава критичната част на документа, защото когато всъщност човек го прочете внимателно, установява, че има много области, където нивото ви на подготовка за членство в Европейския съюз е достатъчно добро.
Що се отнася до членството на България в Европейския съюз, не мога да ви дам някакъв много оригинален съвет. Трябва да подчертая обаче, че наистина е необходимо максимално отговорно да използвате времето, което имате. Смятам, че проблемните области са много ясно и изразително посочени. От всички тях ще спомена един проблем, чието решаване самият аз възприемам като най-голямо предизвикателство - необходимостта да се изградят инструменти за ефективна борба с организираната престъпност, с престъпността като цяло, с корупцията... Това са задачи за политиците. Същевременно си мисля, че всички граждани трябва ефективно да използват малкото оставащо време, защото условията за влизане в Европейския съюз са ясно идентифицирани и дефинирани и е нужно всеки един гражданин да може да се подготви за бъдещото членство на страната колкото се може по-добре. Да се подготви за условията, които ще възникнат, когато България стане член на Евросъюза.
- Словакия беше първата държава, която ратифицира договора за присъединяване на България към ЕС. Означава ли това според вас, че сме наистина способни през малкото оставащо време до 1 януари 2007 г. да преодолеем трудностите, които еврокомисарите ни показаха?
- Действително парламентът в Словакия беше първият, който ратифицира присъединителния договор. Лично аз възприемам този факт като израз на подкрепа и поощрение. Това, разбира се, беше политическо решение, но в Словакия то се радва на широката подкрепа на обществото. Що се отнася до възможностите на държавата да завърши успешно подготовката за присъединяване към Евросъюза, аз мисля, че процесът на самоусъвършенстване на държавата и справяне с вътрешните проблеми трябва да продължава и след присъединяването. Убеден съм, че недостатъците, които посочва Европейската комисия, както и държавите-членки на ЕС, са решими. Разбира се, единствено при условие, че бъдат положени значителни усилия.
Когато говорим за процеса на подготовка на една държава за членство в Европейския съюз, аз бих засегнал не само процеса на предварителна подготовка, а и времето след като държавата вече е станала член на този съюз. Защото нашият опит показва, че за да може държавата пълноценно и ефективно да действа в ЕС, е необходимо непрекъснато да се подобрява нещо. Никога не е достатъчно да се задоволяваш със съществуващото положение и с това, което си постигнал, а винаги трябва да се стараеш все повече и повече да се подобряваш. Само по този начин могат да бъдат употребени всички възможности, които предоставя членството в Европейския съюз.
- С какви проблеми трябваше да се справи Словакия и какви трудности трябваше да преодолее преди присъединяването си към Евросъюза?
- Затрудненията и предизвикателствата, пред които беше поставена Словакия преди влизането в Европейския съюз в някои аспекти бяха подобни на тези, които стоят пред България. Само за илюстрация ще спомена факта, че мониторинговият доклад, който оценяваше степента на подготовка на Словакия за членство в Евросъюза беше публикуван приблизително половин година преди датата на присъединяването на страната към Европейския съюз. Един от основните проблеми, посочените в него, беше областта на селското стопанство, нуждата от създаване на разплащателна агенция, на интегрирана система за администрация и контрол, необходимостта от подобряване на ситуацията в хранително-вкусовата промишленост, необходимостта от предприемане на мерки в областта на защитата на потребителите от гледна точка на сигурността на храните. Това е едно такова свързващо звено между предприсъединителната ситуация в България и в Словакия. Също така Словакия беше предупредена, че е необходимо до създаде достатъчен административен капацитет, за да могат ефективно да се използват парите, отпускани по различните програми на Европейския съюз. И ние инвестирахме много средства, за да можем да създадем такива капацитети.
Друго предизвикателство, което стоеше пред нас, беше да подготвим максимално добре предприемаческата среда, преди всичко малките предприятия така, че да успеят да устоят на конкурентния натиск на европейския пазар, който се създава при присъединяването на една държава към Европейския съюз. Това са нещата, които приемам, че стоят като предизвикателство и пред България.
- По какъв начин членството в Евросъюза се отрази на обикновените хора?
- Отговорът на този въпрос е доста сложен. Защото преди това би трябвало да дефинираме "целевата група" на жителите и когато искаме да направим някакви заключения се налага да обобщаваме. Ясно е, че присъединяването на държавата към Евросъюза е допринесло за някои повече, за други по-малко. Като цяло тази част от населението, която свързваше позитивните си очаквания за бъдещето с членството на Словакия в Европейския съюз, беше по-голяма. Въпросът за присъединяването и членството на държавата в Евросъюза имаше широка подкрепа сред населението. С течение на времето тази поддръжка умерено намаля. Аз лично възприемам това не като израз на разочарование от събитията, последвали присъединяването на страната към ЕС, а по-скоро като израз на това, че успяхме да изпълним целта си. Смятам, че най-явна полза от членството на Словакия в Евросъюза получиха младите хора. Пред тях сега широко са се отворили най-различни възможности.
Един от безспорно позитивните факти след присъединяването, беше това, че членството на Словакия в Европейския съюз беше позитивен сигнал за чуждестранните инвестиции. А за икономиката на Словакия, така както и за българската икономика, те са много важни. Бих искал да отбележа още един момент - облагите за една страна от членство в ЕС имат по-далечен хоризонт. Моментът на влизането на държавата в ЕС не е този преломен момент, когато се извършват драматични промени. Процесът на подготовка за членство започва много години преди самото членство. През времето на процеса на подготовка на страната за присъединяване, тя се нагажда към условията, които съществуват в рамките на членството. Освен това, имайте предвид, че много неща носят позитивния си ефект доста по-късно, а не непосредствено след датата на присъединяването. Така че в този смисъл аз нямах чувството, че гражданите на Словакия са фиксирани в своите очаквания върху момента на актуалното присъединяване на страната към Европейския съюз.
- Все пак има ли социални групи, на които присъединяването на държавата към Евросъюза не се е отразило позитивно?
- Разбира се, сигурно бихме могли да дефинираме определени групи, които не са усетили до момента някаква значителна промяна. Но като цяло оценката ми относно присъединяването на страната ни към ЕС и промените, настъпили след това, е позитивна. Разбира се има групи от населението, чиито доходи не зависят пряко от факта, че Словакия стана член на ЕС. Те сигурно са усетили върху себе си и някои негативни, свързани с членството, т.е. присъединяването ни не може да няма и отрицателни страни. Мога да ви дам за пример умереното покачване на цените.
- Според Вас по какво си приличат и по какво се различават българите и словаците?
- Когато дойдох в България, най-голям проблем за мен представляваше това, че когато кимате с глава, го правите по различен начин от нас в знак на съгласие и в знак на несъгласие. Ако трябва да съм сериозен, смятам, че чертите, които са подобни за словаците и българите, са много повече от тези, които ни отличават. Имаме много общи традиции. От всички тях ще спомена символичната за двата народа традиция за празника на Кирил и Методи, традиция, която ни е донесла вяра и писменост по нашите земи. Както вече споменах, в езиково отношение също сме много близки...
Много харесвам българската гордост, това, че вие се гордеете с народната си идентичност, със своите традиции. Уважавам фолклора ви, това е много характерна черта и за словаците. Мисля, че по един и същи начин сме жертвоготовни и имаме способността да издържаме на някакви неудобства. Според мен и на двата народа е присъщ оптимизмът за бъдещето.
Разговаря Анита Христова

09.12.2005