Емил Наумов:
...Има само различни копнежи

Да бъда безмилостен към себе си и толерантен към другите - това научих от Надя Буланже, казва известният пианист и композитор

Емил Наумов днес

Разговаря Юлияна Каратанасова

След 30-годишно отсъствие от родния подиум, както ДУМА писа, на 28 декември Емил Наумов ще представи своята интерпретация на Първия клавирен концерт на Чайковски в партньорство с радио-симфониците и маестро Росен Миланов в зала 1 на НДК в рамките на Новогодишния музикален фестивал.
Емил Наумов е роден в София на 20 февруари 1962 г. Започва да свири на пиано на петгодишна възраст, година по-късно започва да композира своя собствена музика. Още като дете на осем години, след съдбоносна среща в Париж става последния ученик на Надя Буланже - до 1979 г. При нея учи композиция, при Габи Казадесю, Клифърд Кързан и Никита Магалов учи пиано, а дирижиране следва при Игор Маркевич. Наумов завършва Парижката консерватория (1985) и Ecole Normale de Musique de Paris (1987) в класа по дирижиране на Пиер Дерво.

Емил през 1970 г.

Развива успешна кариера на пианист с международна признание. Работил е с музиканти като Жан Франсе, Ленард Бърнстейн и Йехуди Менухин. След смъртта на мадмоазел Буланже Емил участва в обучението на някои от нейните класове по време на летните сесии на Conservatoire d'Art Americain във Фонтенбло, на която тя е била съоснователка през 1921 г. По същото време той издава своите композиции в "Шот" - Майнц, Германия. Като солиращ пианист Емил Наумов прави изключителни изпълнения на концерта от Григ с филхармонията на Лос Анжелис в зала "Холивуд боул", както и изпълнение на версията му за пиано на "Картини от една изложба" на Мусоргски с Националния симфоничен оркестър в Кенеди център, Вашингтон, под диригентската палка на Мстислав Ростропович.
Точно както мадмоазел Буланже, последната възпитаничка на Габриел Форе, е чувствала нуждата да предаде щафетата на Емил, така самият той се чувства длъжен да сподели това, което е научил от нея със следващото поколение. През 1996 той открива своя собствена лятна академия в Chateau de Rangiport в Гарженвил, Франция. През 1998 той приема да води лекции като гостуващ професор в университета на Индиана в Блумингтън.
Избира да живее в Америка, защото получава предложение за работа. Семеен е, има две деца.

- Кои са вашите най-вълнуващи преживявания на сцената като пианист?
- За мен опитът на сцената не е самоцел. Понякога изпитвам повече емоции, когато свиря свое ново произведение за някого, когото обичам.
- Как станахте ученик на Надя Буланже?
- Когато бях още малко дете, баща ми Георги пое риска да напусне работата си в София, за да ме доведе в Париж за прослушване при вече доста възрастната тогава Надя Буланже. Той самият също имаше музикално образование, а майка му Свобода беше учителка по солфеж. След прослушването при мадам Буландже аз станах нейния последен възпитаник. Това продължи почти 10 години - много възрастната дама и много малкото дете... Чудя се кой от нас двамата беше чудото, може би тя!
- Какво научихте от нея освен музиката?
- Да бъда безмилостен към себе си и толерантен към другите, по-скоро скромен, отколкото стеснителен. Това води до вътрешна уязвимост, но позволява да бъдеш отворен към другите.
- Тя помогна ли ви да си изградите специален характер, който да ви помага за кариерата?
- Не кариера, а по-скоро музикално майсторство - в смисъл на почтено занаятчийство. Най-важнатата черта на характера за мен е постоянството.
- Как се чувствахте като десетгодишо дете чудо, автор и изпълнител на концерт за пиано и оркестър под диригентството на Лорд Менухин?
- Той ми каза, че прави това заради Енеску, който го дирижирал, когато самият той е бил дете чудо. Затова правел същото за мен.
- Харесва ли да преподавате и кои са целите на вашата лятна академия в Chateau de Rangiport в Гарженвил?
- Целта на моята лятна академия е да бъде място за музикално уединение и за аналитична интерпретация, както проповядваше Надя Буланже.
- Какво бихте възродили, променили или върнали към живот от забравените "стари методи на преподаване"?
- Импровизирането в рамките на стилистичните знания в забравената традиция на барока и ранния класицизъм.
- Какъв репертоарен подход може да се окаже неправилен за естественото развитие на студента?
- Няма единствено естествено развитие, което да подхожда на всеки, има само различни копнежи. Например, репертоарът за водещ акомпанимент е пренебрегван в обучението, камерната музика трябва да има централно място. Любознателността и знанието вървят заедно, когато се търсят редки репертоари за популяризиране.
- Работили ли сте с други български музиканти в САЩ?
- Имал съм няколко български студенти напоследък - Антоанета Великина, а в момента - Ели Иванова.
- Има ли специално място, където публиката е добре подготвена да оцени съвременната музика?
- В техните глави... И въпреки това има една рамка от предварително заложени ценности и евтини сравнения, които поставят под съмнение дали слушателят може да бъде наистина непредубеден и критичен.
- С какви чувства ще свирите пред българската публика?
- Промяната не е да забравяш или да прощаваш, тя е обединение на двете.

22.12.2005