Книги

Публицистика с висок градус

Никола Инджов прави приписки към "горещото време", в което живеем

Тодор Коруев

"Големият в едно е голям във всички неща" - ми каза Тодор Велчев-Тато оня ден. Говорехме си за Никола Инджов и новата му книга "Приписки към времето" и такава бе оценката на моя събеседник. Че Никола Инджов има "подадинето", има го - доказвал го е със стиховете си, със романите си, с публицистиката си, с преводите си. Но той има и характер, нещото, което липсва най-често на българските таланти според Атанас Далчев. Понякога тъкмо характерът му прави номера и писателят се впуска в битки, влиза в конфликти, но това, че не стои мирен го прави верен на себе си, на позициите си.
Това показва и сборникът "Приписки към времето" (ИК "Христо Ботев"). Както старите книжовници са правили приписки (според тълковния речник "странични прибавки към текста), така и Никола Инджов дописва историята на нашето "греховно време". Не само я дописва, "прибавките" му не са съвсем "странички", а ни вкарват направо в пещта на "живия живот". В пространния очерк, с който започва книгата "Келеш Саващо или Човекът с разжарената глава" четем :...стародавните устовци са знаели, че с едни хора се раждат, с други хора умират, и времето в приписките на църковните книги, в занаятчийските тефтери, в училищните дневници често е мерено не по дни и не по месеци, а на едро-на едро - по турченето, по чумата, по съграждането на храма "Успение Богородично", по откъсването на Ахъчелебийско от България...". Ако приложим тази едра тропоска и в по-ново време, ще намерим много събития, за съжаление в повечето случаи трагични, по които да отмерваме времето. И това личи от приписките на Инджов.
Очеркът за Келеш Севащо, за който стана дума, е нещо повече от разказ за "първия двигател за българската народност", една луда глава, възправила се срещу меча на исляма и кръста на фанариотството. Но написаното е истинско изследване, защото проучва и описва подробно рода на този знаменит родолюбец. Но то не е само принос към родопското краезнание, защото е и литературен текст от висок клас. Откривателство е и разказът за Илко Димитров - в него възкръсва един от беззаветните борци за присъединяването на Беломорска Тракия към България. Такъв е и портретът на писателката и журналистката тракийската амазонка Мара Михайлова. Тези публикации продължават традицията на краезнанието за Родопите и Беломорието, които са неотделими от блестящото наследство, оставено от Ст. Н. Шишков, Васил Дечов, Ан. Примовски, Н. Хайтов...
Висока е температурата на словото у Никола Инджов. Така е, когато търси гроба на Партиарх Евтимий, когато се противопоставя на пропагандните трикове да бъдат разделени Илинденското и Преображенското въстание, когато заявява, че заради светлината от очите на Апостола в нашите очи няма царство за цар Симеон, когато обвинява българските властници за въвличането ни във войни, когато спори с ругатели на Че Гевара, когато тъгува за писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 5, когато руши митовете за български литературен елит и още, и още...
Тракийската кауза е в кръвта на писателя. Той знае добре, че темата за насилственото отнемане на Тракия от България е "извън силовото медийно поле" и всички български управници до ден-днешен имат грях за съдбата на бежанците. И утвърждава словесната формула на тракийската нравственост "Не забравяйте, но не отмъщавайте".
"Приписките" предлагат и белетристични късове за български писатели. Прочетете например спомена за поета с бял костюм Усин Керим, насипан с изящно чувство за хумор и доброта. Или пък досега до смълчания самотник Людмил Стоянов. Или пък разказа за винаги премълчавания Петър Алипиев и негова койнарска кошница. Или послеслова за Серафим Северняк. И още за Владимир Башев, Веселин Андреев, Емил Манов, Леда Милева, Чавдар Добрев, Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Георги Джагаров, Павел Матев, Дамян Дамянов... Едни напомнят на литературни протрети, други на спомени, трети на есета (да си припомним, че Орлин Василев наричаше есето пискюлчето на феса и го смяташе за нещо по-трудно от разказа). Част от творбите в този сборник, който не оставя нито за миг читателя равнодушен, са видели бял свят на страниците на ДУМА. Това е чест за нас.

Невъзможната реалност

Виктория Благоева

Сборникът с разкази "Лунатици или как да докажем невъзможното" (изд. "Български писател") на Атанас Наковски е наситен с чувства и настроения, приложими в един човешки свят. Героите на автора са произведени в съвремието, докачливо на невъзможни и възможни предположения, когато става дума за демокрация след 10 ноември. Това не е един по-различен поглед върху действителността, а скромен и бистър порив да се защити човекът. Прави впечатление стегнатостта и стройността на разказа, който в една-две страници достига до проблема и оплита мрежата на сюжета. Сборникът пледира за ценности и носи безотказно превъзходния почерк на човека върху неговия малък, затворен и скромен свят. Отявленият избор на човечността покровителства историите, в които доказателства за възможностите и невъзможностите са човешките нрави. Действието в повечето от разказите се развива много бързо. Незабавена е мисълта и носталгията по човечността, възобновена във всеки следващ сюжет. Финалите с неочакваност поставят проблематиката. Подтекстовете реваншират възможностите в доказателство на нравите.
Атанас Наковски умее да разказва увлекателно и за света на животните. В подстрекателство с абсурдността този свят не по-маловажно защитава нравствени принципи и достоверности, причакани в ъгъла на гледната точка на проникновеността.
Как да докажем невъзможното? Един обществен проблем, осъден да търпи неуспех, когато възможното е достоверен факт. Но може би тъкмо невъзможното ще ни постави на не случайното място, от което да се разкрива разнолика гледка над добродетели или недостатъци. Сборникът с разкази на Атанас Наковски предприема този поглед с повелително майсторство и талант и в малкия разказ.

Приключения в Нарния

Знаменитите "Хроники на Нарния" на Клайв С. Луис (1898-1963) издаде в пълен комплект КК "Труд". "Племенникът на магьосника", "Лъвът, Вещицата и дрешникът", "Брий и неговото момче", "Принц Каспиан", "Плаването на "Разсъмване", "Сребърният Стол" и "Последната битка", които известният философ, теолог, фантаст и професор в Кембридж е публикувал от 1950 до 1955 година, се появиха на български в превод на Ивайла Божанова, Светла Биюкова, Деница Дабижева и Василка Мирчева. Действието в седемте малки романа се развива в приказната страна Нарния и е хроника на нейното раждане, разцвет и смърт. Но Нарния ще възкръсне, пречистена от злото - така авторът проповядва в разказите си дълбоките християнски идеи, на които самият е виден защитник. Същевременно в Нарния няма нищо невъзможно - приключения, говорещи животни, оживяващи легенди, всичко това заедно с изискания език и увлекателен стил на автора вече десетилетия привлича читателите към тези томчета. Холивуд също е запленен от историите на Луис и започна филмирането им - още топъл по екраните е първият филм "Хрониките на Нарния: лъвът, вещицата и дрешникът" на Ендрю Адамсън

28.12.2005

 

Мнения по темата: