Помнете своите
Учен с принос за лесовъдството у нас
Акад. Мако Даков стана на 85
Акад. Мако Даков
В началните години на новото столетие може да се каже, че най-голямо влияние
върху горскостопанската практика в България през втората половина на ХХ век
има акад. Мако Даков. Досега той е единственият лесовъд у нас, който съчета
успешно различни дейности: горскостопанска, преподавателска, изследователска
и политическа.
Средно образование получава в Луковитската гимназия с отличие и от есента на
1939 г. е студент по лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския
университет. Студентството обаче приключва през юни 1943 г., когато преминава
в антифашистката съпротива. След войната той завършва висшето си образование
и е избран за асистент по дендрология, а от есента на 1946 г. постъпва като
аспирант в Лесотехническата академия в Санкт Петербург и защитава дисертация
в Лесотехническия университет в Москва.
С назначаването му на ръководна работа в горското ведомство у нас през 1951
г. започва нова горскостопанска политика, административно и кадрово укрепване.
На 34 години става председател на Управлението по горско стопанство към МС (1954-1957),
а след това - зам.-министър на МЗГ (1957-1960), председател на главното управление
на горите към МС (1960-1962), председател на Комитета по горите и горската промишленост
(1962-1966), министър на горите и горската промишленост (1966-1971), достигайки
до зам.-председател на МС (1971-1978).
Дейността на акад. Мако Даков в горския отрасъл може да се обобщи така: обединяване
на усилията на специалистите от горското стопанство, дърводобивната, мебелната
и целулозно-хартиената промишленост за решаване на най-актуалните проблеми в
този отрасъл като увеличаване на производителността на горите, разнообразяване
на асортиментите от дървесни производи, икономия и рационално използване на
дървесината. Под негово ръководство стопанисването на горите беше поставено
на научни основи, а залесяването достигна безпрецедентен размер с 900 хил. дка/годишно
и общо 10 милиона дка за 25 години (1945-1969). Големи са успехите при противоерозионните
залесявания, особено в Източните Родопи, където бяха създадени повече от 1 млн.
дка нови гори. Много добри резултати бяха постигнати и при създаването на полезащитни
и пътезащитни пояси в Североизточна България, при крайпътни и крайселищни залесявания,
при възстановяване на терени, нарушени от промишлеността, а така също и при
стабилизиране на горната граница на гората.
Въпреки големите залесявания и нови биотехнологии при стопанисването на българските
гори, проблемът за нормализиране на ползването от тях оставаше нерешен. Съществена
заслуга на акад. Мако Даков е получаването на концесия за гори в Коми, където
задграничният дърводобив достигна около 25 млн. куб.м. Реализирането на тази
концесия е плод на научно обосновани икономически разчети, дипломатически такт
и умение.
Освен това акад. Даков бе преподавател във Висшия лесотехнически институт (сега
ЛТУ), в продължение на 45 години (до 1990 г.) и обучаваше студентите по основни
лесовъдски дисциплини. Научната му дейност продължава вече шест десетилетия,
а неговите приноси са в няколко направления: лесовъдство, генетика и селекция,
горски култури и горска политика. Като организатор на науката той бе директор
на Института за горите (1950-1951) и зам.-председател на БАН (1978-1988). За
научните приноси в лесовъдството е избран за член-кореспондент на БАН (1967)
и академик (1981), както и за чуждестранен член на Унгарската академия на науките.
Обществената и политическата дейност на акад. Даков също е разностранна - БОНСС
през студентските години, участие в съпротивителното движение (1943-1944), в
административното и политическото ръководство на страната през 1951-1988 г.
и председател на Общонародния комитет за опазване на природната среда (1988-1990).
Бил е депутат в 4 парламента. Като администратор, преподавател и учен акад.
Мако Даков подготви няколко хиляди студенти по лесовъдство, десетки докторанти
и дипломанти и ръководи десетки хиляди в отрасъла горско стопанство и горска
промишленост. Виден продължител на българската лесовъдска школа, в продължение
на няколко десетилетия той има трайно присъствие в лесовъдската практика и наука
у нас.
03.01.06