Паметникът
13 века България
Tруд, мисъл, сърце и душа
Паметникът
В задния двор на ЕС ли искаме да влезем? Защото точно като заден двор изглежда
паркът пред НДК, където вече 15 години се руши паметникът "13 века България"!
Проф. Валентин Старчев е не само голям български скулптор със световна известност
и признание, а и стар мой познат, комуто съм съчувствал като творец за злочестата
съдба на този негов най-голям паметник, в който вложи много труд, мисъл, сърце
и душа...
Намирам паметника за талантлива творба и бих искал да обясня пред ДУМА защо
твърдя това. Защото вестникът неведнъж през всичките 16 години на нихилистично
отричане на всичко, създадено по време на социализма, водеше борба срещу съвременните
вандали, най-вече срещу тези, които са облечени във власт. Те именно, с безстопанственото
си отношение към паметниците на духовността, насърчиха уличните вандали към
обругаване, рушене и разграбване...
С проф. Старчев се познаваме от 50-те години на миналия век. Бягаше красиво
и бързо по пистата, даже успя да направи рекорд на 400 м., преди да я напусне
през 1959 г. Аз пък бях напуснал пистата 5 години преди това (с толкова съм
и по-възрастен от Старчев!) по същата причина, но следях и се радвах на постиженията
му. Особено ми допадаше неговата борбеност - беше истински боец на пистата...
Десетилетия по-късно, през 80-те и 90-те години, от него и редица колеги - изтъкнати
скулптори, получих морална подкрепа за търсенията и развитието на творците на
природна пластика, обединени в свое дружество, по посока на сближаване с малката
пластика. (Използвам повода, освен Валентин Старчев, да назова с признателност
и Богомил Живков, Милан Андреев, Вежди Рашидов, Ставри Калинов, Недко Кръстев,
Емил Мирчев, Злати Денчев, Минчо Минев и др.).
На наши срещи съм споделял мисли и за негови изложби и творби, най-вече на спортна
тематика. Избягвал съм да засягам темата за паметника "1300 години България".
Смятах, че би било и нетактично, и дори жестоко от моя страна. Но промених становището
си, след като господа лъжедемократите взривиха мавзолея - помислих си, че като
нищо могат да посегнат и върху този паметник. Започнах да упреквам и себе си,
и Старчев в пасивност. Той пък смяташе, че не трябва да обяснява творбите си,
че
под достойнството му е да отговаря на необосновани нападки.
Тази пролет, по време на откриването на скулпторната експозиция във външно
министерство, където са експонирани и четири творби на Валентин Старчев, се
осмелих да призная, че всъщност го упреквам - той, боецът, допусна да се натрупа
негативизъм към паметника "1300 години България".
Отворете на "Паметници" във II-ри том на Енциклопедията на българското
изобразително изкуство (не си правете труда да търсите въпросния паметник, нито
търсете името на неговия създател - третият том ще излезе наскоро - след прекъсване
от близо две десетилетия!). Хвърлете поглед на всичките ни паметници след Освобождението
и ще се убедите, че няма друг, който да е съвместил по толкова убедителен начин
традицията - чудесно балансирана фигурна композиция, със съвременното, модерното,
абстрактното. Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: "Минало",
"Настояще" и "Бъдеще", намерила израз и в конкретното претворяване
във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността
и съзиданието. С по една дума - отделните групи:
- "Цар Симеон и книжовниците", олицетворяващи златния век на България
;
- "Пиета" - образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите
за България;
- "Съзидателят" - образ на обикновения работник.
Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в три огромни блока, разположени
във възходяща линия и завършващи с крило - символ на полета на мисълта, свободата
на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство...
Само привиден е хаосът от струпвания на обеми, плоскости, взаимно пресичащи
се оси и линии - това придава динамика и одухотвереност на замисъла на авторовото
внушение за неравния, противоречив път на развитие през две робства, през национални
катострофи, погроми и сривове, падения и възходи, през които народът ни е вървял
- въпреки всичко! - към възход.
Това всичко е толкова очевидно, само трябва да го видим...
Искам да се спра на още един момент, който смятам за изключително важен, особено
ако мислите ми бъдат прочетени от противници (по идеологически съображения)
на паметника .
Испанците ни дадоха пример, създавайки своя Мемориал на помирението.
Докато узреем за подобен наш, роден паметник, предлагам да възродим "1300
години България". Ще обясня защо.
В центъра на композицията, във фокус, авторът е поставил своята най-значима
творба "Пиета".
Творбата е не просто творческо постижение, но и връх на българската, а и на
световната скулптура. За да го почувствате, погледнете "Пиета" отблизо,
когато минавате покрай НХГ. Аз лично го правя всеки път, когато минавам оттам.
Предлагам ви да си спомните, че скърбящи майки е имало от двете страни на барикадите.
Трябва да приемем, че е имало невинни и между убитите без съд и присъда непосредствено
след 9-ти септември - такава е историческата истина. Ако някой ме предизвика,
ще изброя черните забрадки и в двата ми рода. Тази година например с изложба
в Драгоман почетох паметта на моя прадядо по бащина линия - Иван Периволски,
по случай 120 години от гибелта му в Сръбско-българската война. И няма нищо
случайно на този свят - откриването на изложбата ми, без предварително да зная,
стана в Деня на Арахангеловата Задушница, когато отдаваме почит на всички простили
се с живота си и в името на България...
Малко по-горе използвах думичката "възродим", а не "възстановим",
и искам да обясня защо:
Ще започна с това, което не можах още на времето да приема, а и сега не приемам
- с множеството надписи по паметника. Вярно е, че те са безсмъртни мисли на
велики българи ("Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
на Ботев, "Времето е в нас и ние сме във времето!" на Левски, "Върви
народе възродени, към светли бъднини върви" на Стоян Михайловски), но някак
си все пак не мога да ги възприема в паметник. Тези надписи могат да останат,
но в основата, на отвесната стена, там, където е четиристишието на Вазов:
"Българийо драга, мила,
земя, пълна с добрини,
земя, що си ме родила,
моя поклон приеми!"
Пиета
Ето че стигнахме до същността на проблема: дълбокото ми убеждение е, че разрушението
има само една разумна алтернатива - съзиданието!
И въпросът е не в това дали да бъде възстановен паметникът, а дали ще успеем
да го направим до края на следващата година, ако искаме да влезем в Евросъюза
през парадния вход.
Възникват и други въпроси, на които отговор би следвало да даде авторът проф.
Старчев:
Ще промени ли нещо, с което не е бил съгласен, или което кратките срокове не
са позволили да бъде постигнато?
Ако реши да го възстанови, в което не се съмнявам, има ли надежда този тъжен
днес паметник да заживее нов живот?
Не знам дали режисьорът Панцис е изпълнил "заканата" си да направи
филм за паметника "1300 години България". Но ако не го е сторил досега,
навярно просто не иска да ни излага пред света. Съседи сме все пак, а и той
е представител на самоуважаваща се нация.
С това искам да завърша. Трябват ни патриотизъм и национално достойнство, и
ще възродим паметника "13 века България".
03.01.06