Напуснаха ни двама големи музиканти

Диригентът Руслан Райчев

Именитият диригент Руслан Райчев почина вчера на 86-годишна възраст, съобщиха от Музикалния театър, чийто главен диригент маестрото бе през последните години.
Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано (Италия) в семейството на световноизвестния през 30-те години на миналия век оперен артист - тенора Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия - дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано при Емил фон Зауер (последният жив ученик на Ференц Лист по това време). Работи две години като асистент и личен корепетитор на Карл Бьом във Виенската Щатсопера. При завръщането си в България основава няколко оперни театри и филхармонии, сред които Варненската, Пловдивската и др.
Маестро Руслан Райчев е дългогодишен диригент, главен диригент и директор на Националната опера - София. Няма държава в Европа, където да не е триумфирал - при индивидуални гостувания или със Софийската опера, Пловдивската филхармония, музикалния театър "Стефан Македонски". Гостувал е също с огромен успех в САЩ, Бразилия, Мексико, Куба.
Маестрото е дирижирал над хиляда симфонични концерта и около две хиляди оперни спектакъла. В репертоара си има над сто оперни заглавия. Дирижирал е най-големите симфонични оркестри в Европа. Гостувал е в спектакли на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт гардън - Лондон, Щатсопер - Берлин, Болшой театър, в Япония и в други страни.
Руслан Райчев има над 50 грамофонни плочи, издадени от "Балкантон". Маестрото е бил два пъти генерален музикален директор в Германия - в Шлезвиг Холщайн от 1974 г. до 1978 г. и в Шверин от 1990 до 1992 г.
През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин - кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. Най-високото си отличие в България - орден "Стара планина", маестро Райчев получава през 2000 г. От 1996 г. именитият диригент работи в екип с изтъкнатия наш режисьор Светозар Донев в Музикалния театър като главен диригент. Неговите постановки на "Хубавата Елена", "Царицата на чардаша", "Цигански барон", галаконцертите с популярни оперетни бисери променят основно музикалното виждане в театъра. Участва в многобройни успешни турнета на трупата.
Синът на именития оперен певец Петър Райчев е зареден с онази белкантова традиция, която бащата владееше така майсторски, пише за него проф. Венелин Кръстев. Райчев има ухо и за същностното в интерпретацията. По своему той тълкува произведенията, налагайки нерядко своите темпа и динамика, своите емоционални и смислови акценти. Диригентското изкуство на Райчев е ведра пролука в света на човешки уравновесеното изкуство, чрез което ние, слушатгелите, влизаме в досег с шедьоврите на оперната и симфоничната музика.

Пианистът Юрий Буков

След кратко боледуване на 82-годишна възраст в Париж почина световноизвестният пианист Юрий Буков, съобщиха близки от обкръжението му.
Напусна ни един изключителен пианист, без чийто ювелирен талант българската и световната култура нямаше да са същите. Отиде си от този свят един голям българин, чието сърце остана завинаги свързано с родината. Светлата радост, която струеше от таланта му, бе обагрена по неподражаем начин от неговите родопски корени и от обичта към България. Житейската и творческата му съдба го свърза завинаги с Франция, но за голямата му дарба нямаше граници и препятствия, се казва в съболезнователния адрес на министъра на културата Стефан Данаилов до семейството и близките на големия пианист. Моята последна среща с Юрий Буков бе в Париж само преди няколко месеца. Не мога да забравя жизнелюбието му и щедростта на таланта му, завладяла световните сцени. Невероятна бе неговата дарба да извисява музиката и да я превръща в магия, неподвластна на времето и на съдбата", пише в съболезнователния адрес.
Юрий Буков е роден на 1 май 1923 г. в София. Започва да учи пиано при майка си. Първият си солов концерт изнася на 13-годишна възраст. В Музикалната академия в София учи при проф. Андрей Стоянов. През есента на 1946 г. е приет в Националната консерватория в Париж. По-късно той е първенецът на випуска. Негови преподаватели са светила на музикалното изкуство, като Маргарита Лонг, Едвин Фишер, Джордже Енеску. А отличията, които печели на престижните конкурси за пианисти, му донасят и световна слава. От 1947 г. започва солистична кариера в Западна Европа. Изнасял е концерти и рецитали на петте континента. Записал е повече от 30 албума за различни звукозаписни компании. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева. Наред с професионалните си изяви Буков е и общественик. Безспорен е приносът му през последните 35 г. за развитието на френско-българските културни връзки.
По повод награждаването му с орден "Стара планина" преди две години, Юрий Буков казва в интервю за столичен всекидневник: "Не броя медалите, но всеки път те са с една степен по-нагоре. Не знам, когато стана на 90, ако е рекъл Господ, какъв орден трябва да ми дадат. Ще се наложи да е специален, тъй като стигането на пределната възраст е сериозна работа. Човек, който е успял, въпреки всичко и въпреки всички, наистина го заслужава. Защото явно съм преодолял препятствия и болести, за да бъда на 80. Щастлив съм от това. А медалът не е само за мен, а за хората, които са допринесли аз да стана личност."
Юрий Буков бе удостоен през 2003-а с високото звание "Доктор хонорис кауза" на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров".

10.01.2006