Шахмат

Траянов - поетът и апостолът

Първопроходец и откривател, той е един от първите автори в света, които публикуват задълбочени изследвания за интуицията

ПЕТКО ПЕТКОВ

Опиянени от изумителните български шахматни успехи, връх на които е 2005 година, сякаш позабравяме миналото. А иначе всеки от нас знае: пожънатият златен клас днес е реколта от посятото преди. За съжаление все още Машината на времето си остава само крилта мечта, сътворена от гениалния Хърбърт Уелс. Мисловният път в обратна посока е дълъг. Трудно е да тръгнеш по него и още по-мъчно - да го извървиш докрай. Задачата да се пише история е тъй мащабна и сложна, че в определени моменти изглежда непосилна. Но и без да притежава машинарията на Уелс, човек е интересно да направи своята, малка крачка назад...

През пролетта на 1964 г. заедно с Фердинанд Хоринек (1896-1982) сме съдии в един масов турнир, огранизиран от секцията при ЦДНА. За мен е радост да бъда арбитър заедно с живата легенда на българския шахмат - знаменитият Бай Фердо. Бившият председател на Софийския шахматен клуб и на Българския шахматен съюз (1928) е автор на първата българска шахматна книга "Ръководство на шахматната игра" (1923 г.), на първата българска задача - двуходовка, отпечатаната пак тогава.
Някогашният богат фабрикант подпомагал с лични средства българските играчи преди войната, през 1964 е почти бедняк,

останал само с мижава пенсийка.

Вместо да се оплаква и страда, усмихва се. Нероятно добър и кротък човек - такъв е трудно даже да го измислиш.
Състезанието още не е започнало, а Бай Фердо - самоук художник и чертожник, вече нанася с водни бои и цветни моливи първите линии и квадратчета на голям бях картон. След ден ще бъде готова прекрасно изработена турнирна таблица.
Използвам случая да получа автограф върху ръководството му, подарено ми от друга емблематична фигура на българския шахмат - незабравимият наш общ приятел Никола Бахаров (1920-1992). И тъй като другото име на задачите е шахматна поезия, питам Хоринек какво го е вдъхновило да измисли първата си и единствена двуходовка. Дали пък знае, че този негов опус още приживе е оценен като шахматен монумент?
"И аз веднъж опитах да бъда поет - отговоря някак стеснително. - Ама тази моя позицийка (диаграма 1) е съвсем простичка - виждаш очевидното решение с бялата царица. Това не е никакъв паметник. Истинският шахматен поет и апостол се казва Теодор Траянов, помни това!"

ДИАГРАМА 1

За мен - 22-годишния студент, споменатото име е малко познато. В ученическия литературен кръжок с поетите символисти не се занимавахме - упадъчни са, казваше другаят Христов. С подобен етикет и десетки други способности да имаеш, оставаш дамгосан - до 1964 г. че и дълго след това...
На следващия ден Хоринек неочаквано продължава темата. "Вчера споменах за Теодор Траянов - поетът и в шаха. Често показвам положението от най-красивата му игра. Може и да я знаеш, но нека пак да я видим."
Бай Фердо вади от чантата си кариран лист, на който е записал (само с нотация) фрагмент от незабравимата партия на поета символист: Траянов - Пинкас, играна в София, на 28 август 1922 г. (диаграма 2). Запазил съм реликвата до днес. В позицията на листа Хоринек неволно е допуснал малка техническа грешка - черна пешка е дадена на полето "а6", вместо на "а7".

ДИАГРАМА 2

Ветеранът нарежда бавно и някак тържествено фигурите на таблото, сякаш изпълнява особен ритуал.
После демонстрира на дъската първите ходове от чудноватата идея на Траянов 1.Rxg7!! Qd6 2.Bh6!! и черните капитулират. Продължението може да бъде 2...Qxc6 3.Rg8+!! Kxg8 4.Ne7#! Каква красота! Прелестен мат се получава и след 1...Kxg7 2.Bh6+ Kg8 3.Qe8+!! Qxe8 4.Nf6#, та дори най-прозаичният на пръв поглед вариант след 1...Rb6 има някакъв чудноват заряд: 2.Nxb6 Kxg7 3.Bh6 Kg8 4.Nd7!! - с поразяващата заплаха 5.Nf6+ Qxf6 6.Qe8#.
Необикновената комбинация е препечатвана и днес в много издания по света.

Тя е визитната картичка

на поета шахматист. Съдбата е отсъдила черно-бялата балада да носи повече слава и известност на създателя си, отколкото прекрасните му стихове.
В една от най-известните руски книги за комбинации - "Последный шах" от Виктор Хенкин (1979), творбата на Траянов е цитирана с подробен коментар. Откритието на българския поет символист е абсолютно уникално, невиждано до момента! Жертвата на топ на полето "g7" в съчетание с последващи с жертви на дама и офицер и прелестните матове с коня са колкото сложни, толкова и оригинални. В съкровищницата на световния шахмат това е първият български самороден бисер!
В следващите години, чак до смъртта на Бай Фердо през 1982 г., имам още доста незабравими срещи със славния ветеран - в редакцията на сп. "Шахматна мисъл", в студентския клуб "Академик". Помага ми да попълня сбирката си от задачи на най-известните български майстори практици през трийсетте години. Това видимо не е леко за него. Казва, че много от ценните старите документи просто са погребани. Повечето от тях - в развалините на бомбардирания през военните години софийски шахматен клуб. Ала стане ли дума за реликви, все ме съветва: "Ти най-добре да питаш майстора Павел Иванов. Той пази най-много книжа и снимки. И всичко помни!"
Аз зная това, познавам добре Павел. Като историк и колекционер той е направо казано уникален. След него се утвърждават на журналистическото и изследователското поприще и другите най-изтъкнати български автори: Живко Кайкамджозов, Владилен Попов, д-р Стефан Сергиев. Всеки от тях има свой непреходен принос за шахматната ни история и култура.
На Павел Иванов дължим публикацията и коментара на

още един шедьовър - миниатюра,

съотворен от Теодор Траянов. В бр.1/1979 г. на сп."Шахматна мисъл" Иванов запознава читателите със следната изящна партия (съкратен запис).
Давид Албин - Теодор Траянов, Шотландска партия, Софийски шахматен клуб, 20.10.1922 г.: 1.e4 e5 2.Nf3 Nc6 3.d4 exd4 4.Nxd4 d5 5.Nxc6 bxc6 6.Bd3 Bc5! 7.0-0 Nf6 8.e5 Ng4 9.Bf4 h5!? Траянов нарушава теоретичния канон и прилага нов ход вместо стандартното 9...g5. Психологическият ефект е налице, съперникът губи ориентация. 10.Be2 Rb8! 11.h3 Rb4 12.Qc1 Qh4 13.Be3 Nxe3 14.fxe3.

ДИАГРАМА 3

В позицията на диаграма 3 следва саблен удар: 14...Bxh3!! 15.Bf3 Rg4! 16.Bxg4 hxg4 17.Qe1 g3 18.Rf3 Bxg2! 19.Rxg3 Qh2+ 20.Kf2 Be4+ 21.Kf1 Rh5 22.Nd2 Rf5+ 23.Nf3 Bxf3 24.Qf2 Bg2+! Белите се предават.
Теодор Траянов е роден на 31 януари 1882 г. в Пазарджик. Възпитаник е на Първа мъжка гимназия в София. По щастливо стечение на обстоятелствата директор на гимназията е най-силният български шахматист в края на ХIХ век - Кунчо Кутинчев. Той и изтъкнатият професор математик Димитър Табаков - също отличен играч, стават вдъхновители и създатели на първия училищен шахматен кръжок в гимназията. Над всички малчугани се откроява изключително надареният и амбициозен Теодор Траянов.
В онова далечно време все още няма българска шахматна литература. За Теодор първото настолно четиво е руското списание "Нива". Чудесен шанс - там пръв сътрудник на шахматната рубрика е легендарният руски майстор Михаил Чигорин (1850-1908). И още една радост - друг изтъкнат професор - художникът Иван Ангелов, подарява на Траянов прочутото шах ръководството на французина Дюфрен.
През 1898 г. в София е първото официално шахматно състезание в България. Съперници в мача от 6 партии са проф. Табаков и Теодор Траянов. Битката професор - ученик е сензация и главно събитие за годината. Играта е изключително интересна и напрегната. След като си разменят по две победи и в две партии завършват реми, противниците се задоволяват с равенство - 3:3.
След две години Траянов постъпва като

студент във Виенската политехника.

В клубовете и кафенетата на австрийската столица се сражават прочутите световни корифеи Тартаковер, Рети, Шлехтер, Албин, Марко, Видмар. Българинът е отличен ученик на майсторите. През 1907 г. в елитното кафене "Смолницки" в София побеждава със 100% резултат в първия турнир за "първомайсторство на България"! Съставът е камерен - само 6 участници, но те са най-силните български играчи в момента: Кутинчев, д-р Ребен, д-р Калина, Илиев, Цонев. Траянов ги разгромява и в последващ блинд сеанс. Какъв триумф!
Окончателно се завръща в България през 1921 г. Играе рядко и само приятелски партии. Просто няма сериозни съперници, а и здравито му не е добро. Посвещава се професионално на литературното творчество. Предпочита камерните компании на висшия столичен интелектуален елит. Това е неговата истинска среда - по рождение и по призвание!
Но като организатор и автор остава докрай верен на първата си ученическа любов. През 1931 г. на учредителния конгрес на Българския шахматен съюз е избран за председател.
Първопроходец и откривател на два фронта, Траянов е един от първите автори в света, които още преди седем десетилетия публикуват задълбочени изследвания за интуицията - тази вечно зелена тема на малкото табло и в човешкия живот. В статията си "Интуитивната шахматна игра" (в. "Шахмат, София, 11 ноември 1938) той пише: "Интуитивният шахмат - по богатство на идейни моменти, по стихийност на развитието и по красотата, която излъчва, напомня някоя героична балада, наситена с фантазия, напрежение, мистични устреми и воля за победа... За да бъдеш истински жрец на интуитивния шахмат, е нужно преди всичко вродено позиционно чувство за стратегия, тактика и красота, бързо преценяване на силите и точен усет за момента, в който чувството трябва да мине през разума и разумът - през чувството..."
Няколко месеца по-рано във вдъхновеното си слово пред Българския шахматен съюз поетът казва: "Шахматната игра е изкуство, пищна творба на въображението. Тя е отражение на идеи, комбинации и съчетания, които притежават собствен ритъм и своя своеобразна мелодия... Изкуството почва там, където има нещо ново, необикновено, един особен вътрешен знак, който учудва посветения... Всяка фигура на шахматната дъска може да се смята за един особен символ със своя собствена статика и динамика..."
Не знам някой друг

да е писал така красиво

и така проникновено за играта. И все си мисля - тези думи трябва да ги има на стената във всеки шахматен дом. Но веднъж, простете за отклонението, в едно игрално помещение видях на плакат халба бира. Между нея и шахмата общото е това, че ако я няма халбата ще липсва и турнирът...
Траянов умира на 15 януари 1945 г. в София. И днес романтично баладичната личност в поезията му има колкото почитатели, толкова и критици. Символизмът никога не може да бъде погребан. Но той стига до най-потайните дълбини на човешката душа. А забързан в своите делнични грижи и модни увчеления, днешният човек рядко се докосва до светая светих на поетите символисти.
В шахмата е по-друго - там символиката е също тъй сложна, но някак си по-приемлива в емоционален план. Тя никога не може да роди мрачен светоглед. Напротив - винаги е майка на радостта. И никой не може да оспори сюжета на драмата в бяло и черно. Щом последното действие е мат или пат, както казва Дон Кихот - остава само да се съберат фигурите и да се хвърлят обратно в торбата...
Като си спомням за милия Бай Фердо, все е пред очите ми една двуходова задачка (публикувана във в."Мир", 1936), която той ми показваше на стара изрезка. Казваше, че я харесва най-много.

ДИАГРАМА 4

На диаграма 4 виждате тази скромничка миниатюрка - опус на друг наш корифей от миналото - международният майстор Александър Цветков (1914-1990), с когото бяхме 40 години близки приятелели. Всички наричахме Цветков "Чичето". По дух той имаше някаква прилика с Траянов. Но когато решаваше като на шега да съотвори някоя загадка на таблото, Чичето предпочиташе все простичките идеи. Понякога съветваше полушеговито журналисти и коментатори: "Научете хората първо на шахматната азбука. Иначе кой ще ви прочете заплетените писаници?"

14.01.2006