Сцена

Днес специалната програма на Младежкия театър е насочена изключително към сцената. Да играем на собствена трибуна след толкова много години, каза в интервю за ДУМА Георги Кадурин, директор на театъра. Докато се строеше сградата, сме правили доста специални и различни чествания. Концерти в НДК и т.н. Сега желаем зрителите да научат новата ни къща на бул. “Дондуков” 8 и да идват да гледат представления. 61-годишнината на Младежкия ще отбележим с новата постановка “Копче за сън” от Валери Петров, обясни Кадурин.
Премиерата е на 25 януари от 19 ч., когато е рожденият ден на театъра. Режисьор е Иван Урумов. Музиката е на Дони. Сценографията и костюмите са на Кольо Карамфилов, а хореографията - на Татяна Соколова. В ролите ще видим Иван Несторов, Мая Бабурска, малкият Цанко Спасов, Станка Калчева, Мариана Миланова, Линда Барбара Вацулка, Лиза Шопова, Ангелина Славова, Светослав Добрев, Вежен Велчовски, Дарин Ангелов, Деян Ангелов и Огнян Голев. Детската пиеса на Валери Петров, поставяна много пъти у нас и в чужбина, ни пренася като че в приятна просъница, където изобилстват интересни случки, разказани от автора в звучни рими. Любимите на всяко дете животинки проговарят... Това е най-скъпият проект, който сме правили. В мюзикъла има много ефекти, танци, сценографията и костюмите са интересни, отбеляза Кадурин.
В момента на камерната сцена също се репетира - пиеса на Яна Добрева, казва се “Милост за мама”. Режисьор е Илия Добрев. Участват Нина Стамова, Силвия Лулчева, Вихър Стойчев и Георги Кадурин. Премиерата е на 3 февруари. Веднага след нея започваме да репетираме друга постановка на камерна сцена - “Приказка за съпругата” с режисьор Станимир Трифонов. Ще гастролира Аня Пенчева, която започна кариерата си оттук. След това Крикор Азарян ще поставя при нас...

Честит рожден ден с „Копче за сън”

Георги Кадурин:

Подготвяме проекти, които другите нямат

Ще предлагаме неща, съобразени с пространствата на Младежкия театър, казва директорът

- Господин Кадурин, увеличи ли се броят на посетителите, след като се преместихте в дългоочаквания “нов” дом?
- Да. Дори има представления, за които не стигат билетите. За два месеца, откакто работим от новия сезон, театърът има приходи, колкото за една година в Студентския дом. В събота и неделя, когато играем за децата, пред касата има опашка за билети, понякога пускаме и две касиерки... Добрата новина е, че хората започват да научават къде е новият дом на Младежкия. Условията все повече се подобряват. Отскоро работи и бюфетът за публика.
- При откриването на театъра миналата година споменахте, че във фоайетата ще правите детски кът, място за творчески срещи, изложби...
- Доста подобни прояви осъществихме. Допреди няколко дни имахме изложба на детски рисунки. Водим преговори с наши приятели художници, които да показват картините си тук. Представихме новата стихосбирка на Стефан Мавродиев. Коледните тържества за децата минаха чудесно с Дядо Коледа, с три елхи, подаръци... Вече е отворен и ресторантът. Той е по-скоро клуб на актьора. Работи с карти. Раздаваме ги на наши колеги, на хора от съсловието и на всички приятели на театъра.
- Остана ли нещо за довършване по сцените и помещенията?
- Не. Всичко е готово. Научихме се как да работим с новата техника, инсталациите, звука, осветлението. Големият салон, който е за 461 души, и камерната зала с 80 места са добре озвучени. Двете фоайета също. Преди всяко представление се пуска музика в салона и във фоайетата.
- Навремето много сте пътували из страната, сега предвиждате ли турнета?
- Не. След като изгоря сцената ни в Студентския дом - това са три години и половина, много пътувахме. Обиколили сме цялата страна. Сега пак ще пътуваме, но искаме първо зрителят да дойде при нас. Имаме стар камион, с който превозваме реквизита. Едно турне не е евтино. Трябва автобус, декоровоз. Но въпросът не е само до парите, искаме да накараме зрителите да дойдат тук.
- Kак ще ги привлечете?
- С продукцията, която правим. С рекламата. Сега наблягаме много на нея. Доста радиа ни рекламират. Имаме и сайт. По интернет продаваме билети, както правят и други театри.
- Младежкият ще носи ли името на големия актьор Николай Бинев?
- Желанието на целия колектив, пък и на съсловието, и на министерството е да се смени името точно с това на големия български артист Николай Бинев. В процедура сме, не мога да кажа кога ще се случи или дали ще успеем. Много ни се иска да стане на 25 януари - рождения ден на театъра.
- Замисляте ли по-различни проекти от другите театри?
- Имаме много идеи за проекти, които ги няма в другите театри. Те са насочени преди всичко към децата. Например в едно от фоайетата събота или в неделя да организираме детски рожден ден, който да се съчетае с постановка. По-добре е в театър да се празнува, отколкото в някаква закусвалня. Ако родителите пожелаят, наши актьори могат и да забавляват децата. Идеята е да се осъществи среща между малчуганите и театъра. Двете фоайета трябва да се олюдят, да се напълнят не само с рекламни материали, афиши, а да се организират премиери, дефилета, изложби, концерти. Постепенно, като изпълним всичко, за което мечтаем, можем да станем своеобразен център на хората, които се занимават с изкуство. Това е важно, защото в България са малко местата, където могат да се събират творци за размяна на идеи, на мисли. Колегите са добре дошли в Младежкия и те добре го знаят.
- Какво си пожелавате през 2006-а?
- Пълни салони, да имаме зрители, които да се радват на новата ни къща и на това, което правим. И повече положителни постановки. На доста проекти сме заложили тази година, защото нямаме търпение максимално да сменим репертоара. Да предлагаме нови неща, съобразени с пространствата на театъра. Но си оставихме много постановки и от стария репертоар. Интересът на съсловието към Младежкия е доста голям. На седмица по трима-четирима души ме търсят за роля или да поставят.
Театърът няма да се капсулира, т.е. само тази трупа да играе, или само определени актьори и режисьори. Напротив, това е пространство, което трябва да се ползва максимално от цялото театрално съсловие.
През лятото може би ще започнем да мислим за фестивал, който да направим тук. Той ще бъде насочен към младите хора.

Валери Петров:

Не се съмнявам, че малките зрители ще изпълват залите

- С вашата пиеса “Копче за сън” Младежкият театър чества своя 61-и рожден ден в обновената си сграда. Доволен ли сте от избора на театъра?
- Разбира се, че съм доволен - пиесите се пишат, за да бъдат поставяни и да стигат до публиката си. В случая главно до детската, макар че авторът си мисли малко и за възрастните.
- Разговаряха ли с вас хората от екипа?
- Ръководството на театъра поиска съгласието ми да постави пиесата и аз им го дадох, но по-нататък разговори върху стила на постановката или върху отделни проблеми, свързани с нея, не сме имали. Надявам се, че ще бъде сполучлива.
- Колко пъти и къде е поставяна тази ваша пиеса? Коя постановка си спомняте като най-близка до представите ви?
- Поставяна е в доста наши, главно куклени театри, а също и в чужбина. Най-добре помня - тъй като следях отблизо постановката - представлението на Софийския театър “Зад канала” с режисьор даровитата Маргарита Младенова и отличен екип от актьори. Още помня от спектакъла и чудесната музика на Георги Генков. Но имаше в страната и други много добри постановки.
- С какво си обяснявате дълголетието на “Копче за сън”?
- Този свой въпрос би трябвало да зададете не на автора, а на публиката и критиката.
- А каква е главната идея на пиесата?
- Да си призная, въпросът ви малко ме затруднява. Фабулата на пиесата се държи върху трудното заспиване на внучето и върху приказките, които дядо му трябва да импровизира. Спомням си за една германска режисьорка, която ми беше писала навремето, че много харесвала пиесата, но имала едно затруднение: техните деца, щом ги сложели в креватчетата, веднага заспивали... Разбира се, не искам да кажа, че тя търсеше идеята на пиесата в тази посока - “Копче за сън” не съдържа почти никаква поука, а най-малко такава насочена към детето. Пиеската разчита на хумора, който би трябвало да се получава от надникването, с обич и усмивка, в психиката на човека при двете му крайни възрасти - детската и старческата. И, то се знае, на поезията от мекия конфликт между детския сън и света на играчките.
- Смятате ли, че Младежкият театър отново ще се напълни с деца, както преди - в най-славните си години, и че ще се възроди българската детска драматургия?
- Че малките зрителчета ще изпълват залата на най-сетне реставрирания Театър за младежта - в това не се съмнявам. Толкоз години софийските деца бяха хладно и неразумно оставени без дължимите им хубави зала и сцена, тъй важни за тяхното възпитание, когато по същото време толкоз нещо се изгради - и то как и с какви цели - в столицата ни! Пожелавам на нашата драматургия за деца да повтори добрите постижения, свързани навремето с радостния развой на кукленото ни изкуство.

Страницата подготви Надежда Ушева

16.01.2006