Наука

"Ловци" на замърсяване

В европейската мрежа ACCENT следят 25 000 тона сяра от "Марица-Изток" и обилен "нисък озон" над Атина

Велиана Христова

България е най-големият замърсител на Балканския полуостров със серни окиси. Те идват основно от ТЕЦовете на "Марица-Изток", които горят въглища с високо съдържание на сяра. Всъщност това в момента е единственият замърсител, който страната ни "произвежда", след като свихме до нищожност родните промишлени производства и благодарение на това "очистихме" въздуха над страната си. Но пък комините на топлоцентралите ни бълват газове, с които "доставяме" на съседката ни Гърция 25 000 тона сяра годишно, а тя ни "връща" от своите производства само 5600 тона. Румъния и Турция ни следват по замърсяване със сяра.

Годишно отлагане на серни окиси над Балканите (в мг/кв.м). Кафявото петно е "Марица-Изток"

Тези резултати от изследване за серните окиси над Балканския полуостров за 1995-2000 г. бяха оповестени вчера от н.с. Христо Червенков по време на Националния ден на ACCENT - Европейската мрежа за висша наука по изменение състава на атмосферата. Участник в мрежата е екип от наши учени, начело със ст.н.с. I ст. Димитър Сираков от Националния институт по метеорология и хидрология, научен секретар на академията, отговарящ за науките за Земята. Втори представител на екипа в Генералната асамблея на ACCENT е ст.н.с. Коста Ганев от Геофизичния институт при БАН.

Димитър Сираков

Коста Ганев

Мрежите за висша наука (т.нар. нетуърк оф екселанс) бяха въведени като форма на научно сътрудничество в Шеста рамкова програма на ЕС. Те имат голям брой участници, по дълъг от обичайния срок на действие (5 години) и по-високо финансиране. Голяма част от средствата, освен за изследвания, се разпределят между участниците за интензивна обмяна на учени, за организиране на курсове за обучение на млади изследователи, за работа в чужди лаборатории, за разпространяване на знанието чрез медиите, обясни за ДУМА Димитър Сираков. Така тези мрежи са лост да се постигне една от основните цели на стратегическата Лисабонска стратегия заразвитие на Европа - изграждането на общоевропейско изследователско пространство.
Мрежата ACCENT работи от две години. Целта й е учените от Европа да обединят усилия в изследването на промените в състава на атмосферата и на тяхното влияние върху климата, чието глобално изменение става все по-голям проблем за хората на планетата. Крайната цел, разбира се, е да се даде широка научна база за вземането на адекватни политически решения за опазване на околната среда и устойчиво развитие. В мрежата участват около 45 научни институти и университети от над 20 страни на Европа, каза администраторката на проекта Микела Майоне от университета в Урбино (Италия) на форума вчера в БАН. Учени от България, Италия и Великобритания представиха резултати от изследвания в рамките на ACCENT пред представители на наши министерства, на неправителствени организации и фирми-замърсителки. Сред участниците в ACCENT има например екипи от три института от сродния на БАН Национален център за научни изследвания на Франция, от две звена на аналога на нашата академия в Германия - институтите "Макс Планк", 4 института от Испанския център за изследване на Средиземно море, Изследователският център на Еврокомисията и пр. От Балканските страни участници са само България и Гърция. Около 12 млн. евро за 5 години се разпределят за 12 дейности, по които се финансират научни проекти, потвърди директорката на отдел "Глобални изменения" в дирекцията за научни изследвания на Еврокомисията Иб Троен.
Първият изследователски проект, спечелен от българския екип в ACCENT, е бил по темата "Трансформация на замърсяванията над Европа". Сега искаме да спечелим финансиране за нов проект - за обучаване в НИМХ на млади учени от Източна Европа с най-модерни съвременни средства за моделиране на състава на атмосферата и на замърсяването й, разказаха Сираков и Коста Ганев. Надяват се на успех, особено след доброто българско представяне на симпозиума на мрежата в Италия през септември 2005 г. Малко са били устните доклади на форума и два от тях са български. Единият изнесъл Димитър Сираков. А неговият докторант Христо Червенков, който е от филиала на НИМХ в Пловдив, е бил единственият млад учен, допуснат да изнесе устен доклад. Беше много голямо международно признание за авторитета на НИМХ, казва Сираков. Представен е бил и постер, разработен в Института по физиология на растенията при БАН - за емисиите на летливи органични съединения, отделяни от растенията. Във въздуха те участват в химични реакции, при които се образува озон ниско над земята. Този озон е вреден за здравето на хората, уврежда и горите, и реколтата, напомня Коста Ганев. Естествените замърсители се смесват с вредни промишлени газове, образуват аерозоли в атмосферата и намаляват пропускливостта й за слънчевите лъчи, обясняват учените.
В неделя в София бе и заключителната среща по друг проект, спечелен от българския екип още в Пета рамкова програма на ЕС за наука - "Булеър". Целта му е била да се изследва замърсяването у нас и чрез моделно елиминиране на идващите от съседните страни емисии да се разбере коя страна на Балканите с какво ни трови. В рамките на този проект симулирахме замърсяването над Стара Загора през юли 2005 г. и резултатите се използват за създаването на система за мониторинг и моделиране на вредностите от трите ТЕЦа в "Марица Изток", която НИМХ в момента разработва. Учените използват най-съвременни световни модели за имитиране и прогнозиране на процесите в атмосферата (много трудни за прилагане). Като например ММ5, който иначе се нарича много сложно и обикновеният човек може да разбере само, че е от пето поколение. С помощта на новата система поне един ден по-рано ще може да се прогнозира, че край Стара Загора се създават условия за замърсяване, за да се вземат адекватни мерки. Невинаги сярата от централите стига до града, това става само при определени атмосферни условия и при югоизточна посока на вятъра, обяснява Сираков. Освен това комините на ТЕЦовете са много високи и концентрацията на серни окиси се разрежда силно, докато стигне на 40 км до Стара Загора. С помощта на новата система НИМХ ще може да моделира и замърсители (за региона и дори в Европа) като "нисък" озон, азотни и органични съединения, метан, тежки метали, въглероден окис. Моделите се захранват с данни за замърсяванията от международната система ЕМЕР, за която иначе у нас станции все още нямаме. Оказва се например, че Атина страда силно от концентрацията на озон в ниско над земята (до 1 км) и за съжаление този озон не може да се прати в горните слоеве на атмосферата, където е от жизнено значение за планетата, шегуват се Сираков и Ганев. В Гърция има обширна брегова зона, а океаните също отделят вещества, които са естествен причинител на озон. Високи озонови нива се получават в Пелопонес и там силно са засегнати дъбовите гори. Ако видите в гората червени връхчета по кленовете, знайте, че това е "лошият" озон, казват те.
България не е така силно застрашена от озон в ниските слоеве, показват изследванията. Тя си страда от сярата, с която вреди и на съседите. Установено е например, че през лятото "Марица-Изток" причинява т.нар. летен максимум на сярата в Солун. Добре, че по споразуменията от Киото се следят само парниковите въглеродни газове! Но до Солун, оказва се, стигат дори 15 % от серните газове от Румъния, преминали през България. От високите комини на тецовете замърсителите понякога се разпръскват на 700-800 км, обясняват учените. И понеже всички в региона и в Европа сме свързани едни с други и зависим едни от други, общата ни цел сега е да намаляваме вредните емисии по начин, който изисква най-малко средства и дава най-висок ефект, обобщава Димитър Сираков.

Астероид върху Слънцето - потоп на Земята

Деси Велева

Ако астероид падне върху Слънцето, това вероятно ще предизвика големи дъждове и наводнения на Земята. Това заяви д-р Явор Шопов на семинар в края на миналата седмица за връзката между космическите влияния и климатичните аномалии през 2005 г. Докладът му е изготвен в сътрудничество с български, италиански и канадски учени и имаше за цел да обясни причините, довели до наводненията у нас през изминалата година. Форумът бе организиран от Центъра за космически изследвания и технологии при Физическия факултет на Софийския университет.
Досега не е наблюдавано падане на астероиди върху Слънцето, но това не значи, че не е имало и няма да има в бъдеще, казва Явор Шопов. Космическото тяло би се взривило във фотосферата на звездата, а това ще доведе до рязко покачване на слънчевата радиация и на светлинното излъчване, обясни физикът. Според него, противно на очакванията, това няма да доведе до повишаване на температурата на земята, а напротив - до нейното леко спадане. Последиците ще са интензивно изпаряване на водата в океаните и бързо топене на ледниците, което пък ще предизвика големи наводнения.
По думите на Шопов с покачването в бъдеще на морското равнище ще се увеличи радиусът на Земята около екватора. Това ще промени скоростта на въртене на планетата ни, която ще предизвика силно напрежение в земната кора и земетресения. по данни на БАН в последните 30 години броят на земетресенията се е увеличил, цитира Шопов. той коментира, че в началото на ХХ в. количеството на валежите у нас е било много по-голямо в сравнение с 2005 г. Затова е много смущаващ фактът, че относително малки по количество валежи предизвикаха такива големи наводнения в почти цялата страна. Причините за потопа са в лошото поддържане на язовирите и на речните корита в продължение на години, каза Шопов и препоръча компетентните институции да организират национална дискусия за причините за наводненията, които може да се повторят.

17.01.2006