Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение,
да споделите проблемите си, да заемете позиция ...
Материали се приемат на следния адрес:
Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg
Рубрика "Искам думата" се публикува понеделник
и четвъртък
(по изключение и в други дни)
Българи от Царибродско
Доайен на българските скулптори
 |
Корабът Радецки. През 1966 г. скулпторът Петър Дойчинов прави образа на ген. Радецки за носовата част на кораба, като ползва снимки на бюста на генерала |
Петър Дойчинов Петков е роден на 24 септември 1909 г. в Цариброд (Димитровград).
Рисува от предучилищната си възраст. През ученическите си години няма учител
по рисуване, но продължава да се упражнява с молив върху всякаква хартия, като
в последните класове вече мисли за постъпване в Художествената академия в София.
През 1926 г. завършва Царибродската гимназия, преминава нелегално границата
и идва при брат си в България, който, като студент в София, не се завръща в
Цариброд след завладяването на града от Кралството на сърби, хървати и словенци
през 1920 г. През 1927 г., екстрадирани, в София пристигат и родителите им Дойчин
и Наталия, както и сестрите Надежда и Вяра.
В семейството на Дойчинови каквото каже брат му Симеон - това става. Бащата
Дойчин, колкото и невероятно да е, даже съвсем "няма думата". Симеон
е икономист, настоява и Петър да следва икономика. Петър обаче си мълчи многозначително.
Най-сетне Симеон разрешава
Петър да се яви на приемен изпит в Художествената академия, та
да се види какво може.
Петър отива в Академията за ориентация и вижда как кандидат-студентите започват
да рисуват свещеник с прошарена брада. Взема набързо колелото на колега и отива
в къщи за пособия. Неопитен колоездач - два пъти пада, но жив и здрав се връща.
Понеже профил се рисува по-лесно, бъдещите художници се струпали от ляво и от
дясно на модела. Той сяда срещу него и започва да рисува анфас. Така става лесно
достъпен на преподавателите за наблюдение и оценка. По едно време проф. Кожухаров
го заговаря:
- От коя гимназия идвате?
- От Царибродската.
- Как се казва учителят Ви по рисуване?
- В Царибродската гимназия няма и не е имало учител по рисуване.
- При кой художник вземате уроци?
- Нямам познат художник.
След този разговор никой не поглежда рисунката на Петър. Той излиза подтиснат
от Академията.
Минават десетина дни. По време на вечеря Симеон пита Петър дали знае резултата
от конкурса. Петър обещава на следващия ден да провери.
Кандидат-художникът отива в Художествената академия със свито сърце. Открива
списъка на приетите студенти и започва да го чете отдолу нагоре, с надеждата
да намери името си поне между последните. Прочита го два пъти, без да стига
до първите имена. Третият път се осмелява да го чете отгоре надолу. Голяма изненада!
Той е трети по успех.
Зарадван и зашеметен, тръгва без цел и посока. Радостта му внезапно секва -
ами ако друг кандидат-студент се казва Петър Дойчинов?
Връща се обратно да провери от къде е Петър Дойчинов. Сърцето му е още по-силно
свито, понеже не говори добре български - доскоро е учил и говорил само на сръбски
език.
В канцеларията пита откъде е Петър Дойчинов. Служителката му отговаря: "Всички
в Академията знаят, че Петър Дойчинов е от Цариброд. Вие ли сте този Петър?
Побързайте да се запишете. Само Вие все още не сте се записали!"
Три-четири дни след като Дойчинови научават хубавата вест от Художествената
академия, Симеон по време на обяд казва тежката си дума: "Петре, щом толкова
желаеш да станеш художник, запиши се още утре." Петър става, прегръща с
благодарност своя брат, а всички прегръщат него и му пожелават сполука.
Петър Дойчинов постъпва в Художествената академия през 1926 г., изучава специалността
"Резба" при проф. Христов, а скулптура - при проф. Жеко Спиридонов.
Завършва през 1931 г. и
по време на следването си се влюбва в скулптурата.
Наскоро след дипломирането си случайно среща ректора на Художествената академия
проф. Цено Тодоров, който му казва, че на приемния изпит не е станал първенец,
защото е нарисувал брадата на свещеника по-тъмна, а тя била почти бяла. Когато
го попитал: "Ами сега накъде?", младият художник му доверил съкровената
си мечта - има уговорка с работещ в Париж братовчед да живее при него и да следва
скулптура. По време на трикратната разходка от Народното събрание до Орлов мост
и обратно, провеждат интересен разговор. Учителят убеждава ученика, че е по-добре
да изучава желаната специалност в Прага, а не в Париж.
През 1931 г. Петър Дойчинов заминава за Прага и се явява на приемен конкурсен
изпит във Висшата държавна академия за изящни изкуства. Много е притеснен, че
не знае чешки език. Конкурсната тема е моделиране на руско момиче, което по
време на почивките чете роман, напечатан на кирилица. На преподавателите и кандидат-студентите
прави добро впечатление, че Петър Дойчинов лесно контактува с модела, чете кирилица
и разговаря свободно със сръбски студенти.
Преди да приключи работата си, единият от асистентите му казва, че е свободен
и може да си върви. Озадачен излиза на двора, но не си отива. Решава, че в България
няма да се връща. Влиза в залата да разбере нещо повече. Научава, че прислужникът
е изхвърлил творението му. В тоя момент последният се мярка пред очите му. Петър
го хваща за реверите, разтърсва го и си тръгва. Среща го усмихнат българинът
Тошо, модел в академията, студент по театрално изкуство, и го осведомява:
"Приет си, ще черпиш! От 18 чужденци ти си между тримата приети."
В Пражката академия Дойчинов изучава скулптора при проф. Отокар Шпаниел и Бохумил
Кафка и прави най-голямата крачка в своето професионално обучение.
Завършва академията, връща се в България и усърдно се отдава на любимата си
професия - непрекъснато твори. Всяка творба е професионална крачка напред.
Последната му творба, фигура на лисица, е изваяна на 91-годишната му възраст.
Петър Дойчинов е ваятел от национална величина. Творбите му са стотици. Те са
безсмъртни, а с тях и творецът им!
За високи постижения многократно е награждаван. Най-много цени ордена "Св.
Св. Кирил и Методий" - първа степен.
От няколко години обаче Петър Дойчинов не крачи - нито в духовен, нито във физически
смисъл.
Трудно се изправя на крака, а след като стане, още по-трудно пристъпва с помощта
на специална количка, за която се държи с две треперещи ръце. Така обаче прави
стъпки към безсмъртието си!
Добре е, че има ясна и точна мисъл. Колко много се радва, когато правнучето
му Мартин, разхождайки се из жилището, от време на време посочва с пръст негови
творби и казва: "Деди, деди."
Приятелите при сбогуване му казват:
- Довиждане, земляк! Ще те поздравим с букет!
- Групата земляци ще бъде най-хубавият букет за мене! Само че позванете предварително,
да не съм излязъл (и усмихнат поглежда към тавана).
- Много здравословно е, че си оптимист и духовит!
- Винаги казвам: "Днес съм по-добре от утре!"
"Най-хубавият букет" влиза в дома на Дойчинови винаги през септември,
приемът е повече от радушен, домакинът - с висок дух. Поддържаше градуса на
настроението и на здрави, и на болни (неговата съпруга и дъщеря от много години
са болни). Приказва най-много за родния край...
Инициативен комитет от интелектуалци от Царибродско, всичките - български граждани
от София, предложи преди години на г-н министъра на културата проф. Абрашев
да направи необходимото за награждаването на именития скулптор с орден "Стара
планина". От правния отдел на министерството информираха инициаторите,
че двойното гражданство е пречка за наградата. Увериха ги, че са изпратили запитване
дали Дойчинов няма и сръбско гражданство.
Преди година-две на 15 октомври вестник "Братство" публикува статия
за скулптора Димитър Илиев, уредник на Художествената галерия в Цариброд, под
заглавие "Доайенът на българските скулптори е от Цариброд". Последбото
изречение гласи: "С него трябва да се гордеем и ние, царибродчаните, защото
той е и наш скулптор".
По този начин от двете страни на границата почетоха делото на именития земляк.
19.01.06