Сюжети

Николай Милчев и Палми Ранчев се дуелират със стихове

Авторът на проекта и техен събрат по перо Петър Чухов им е секундант

Вилиана Семерджиева

Поетичен дуел. Не, не е красива метафора, а истински дуел, но със строфи вместо шпаги, и звън на изящно слово, което отеква в душите на "свидетелите". Такъв двубой направиха Николай Милчев и Палми Ранчев - двама еднакво изявени, но различни по житейска биография, творчески търсения, натюрел и личностно излъчване писатели, под мотото "Шороколистните очи на Николай Милчев срещу Среднощния човек Палми Ранчев". Въпреки мразовитото време залата на арт център "Алтера" в сградата на "Интерпред" беше препълнена от ценители на словото от различни възрасти. Повече от 100 души бяха дошли да гледат дуела, който премина в пет тематични тура: 1. Един куплет пирони, 2. Два куплета без другите, 3. Три куплета дървета, врани и други, 4. Четири куплета живот, 5. Дълга любов.

Николай Милчев с широколистните очи		Среднощният човек Палми Ранчев

Секундант бе авторът на проекта "Трубадурски двубои" в клуб "Бялата ръкавица" - събратът им по перо Петър Чухов. Между туровете той представяше участниците с любопитни факти от житейската и творческата им биография, а след всеки тур зрителите даваха своите гласове за съперниците, резултатите в числово изражение бяха оповестявани на табло публично, но не поименно. Изисканите музикални интермедии сътвори на синтезатор Дони от "Попкорн". А публиката през цялото време насърчаваше и двамата дуелиращи се с аплодисменти. Едва след петия тур бе обявено за кого колко гласа са били подадени. Категоричен победител в дуела, преминал в абсолютно спортсменски дух, с 344 срещу 111 гласа, стана Николай Милчев. Радвам се, че имам възможност да чета мои стихове пред публика, която има толкова широк диапазон от интереси, каза Николай Милчев. Палми Ранчев отбеляза, че е чел работи на съперника си и преди дуела, но покрай този двубой по-добре е опознал Милчев и като човек, и като творец. Хубаво е, че има хора, които се събират, за да слушат поезия, заяви Ранчев.
Това е вторият дуел в клуб "Бялата ръкавица" - след този между Пламен Дойнов и Пламен Киров. Предвижда се всеки месец да се прави по един поетичен двубой. Участниците в следващия - на 22 февруари, Бойко Ламбовски и Едвин Сугарев внимателно наблюдаваха хода на състезанието и правилата. Много скоро поетичните битки ще имат онлайн развитие, съобщи Петър Чухов - в продължение на месеца до следващата среща стиховете ще може да се четат в сайта на "Алтера", който е в подготовка, и дори да се гласува за тях. А в следващите броеве на едноименното литературно списание ще бъдат публикувани някои от четените по време на дуелите произведения.

Николай Милчев:

Поетът е оръженосец на пеперуда. Магията, метафорите и римите трябва да бъдат в кръвта на поета, по-точно в кръвта на пеперудата. Поезията е дреха от ехо, с която се облича душата и бъдещето. Поезията е пъпната ни връв с Космоса и със свраката, която събира снежинки. Днешната литература обаче прилича на пороите през лятото на изминалата година. Неизтощими облаци, тонове вода и думи, много думи. Но такава е съдбата на всяка литература, която си въобрази, че се създава отведнъж и идва от нищото. Зная и вярвам, че след пороите, по най-високите места върху скалите ще поникнат прекрасни цветя. Техните лица и имена вече витаят из въздуха - цветни и необикновени. Няма как в къщата на българската литература да не дойде токът - трябва да сме готови да видим светналите прозорци или прозорче. Но какво прозорче само! ДНК-то на българската литература е в къдрицата на Христо Ботев, в капката кръв от куртката на Димчо Дебелянов, в уплашения поглед на Разцветников. Еделвайсът расте на най-високото, лилията в най-ниското, но те са сестри и по цвета на кожата си, и по очарованието си. Българската литература ги е откривала и ще ги открива.

Палми Ранчев:

Близко до природата ми, а и вероятно предпочитано предизвикателство, е постоянното желание да търся неизтребимо човешкото там, където всичко - хора, неща и животни - са официално декласирани. И не са част от друга ценностна система, освен от своята. Опитвам се да усетя тласъка на живота, да го запомня, и да го следвам, дори и по места, за които ентропията изглежда по-вероятна. Като дете се интересувах от обратната страна на луната. Доколкото си спомням имах и монголска серия от пет марки на тази тема. Значително по-подробно, и със съответен интерес, наблюдавах раздвижването, дори оживлението, по обратната влажна повърхност на отместения камък. Най-лесно ми е, когато се опитвам да разбера как грозната жена се усмихва красиво. Това ми хрумна. И защо ми изглежда толкова чисто докосването на детското пръстче, от което по лицето остават смешни следи. Без тези твърдения да изчерпват естетическите ми усилия, обясняватт сравнително точно защо, ако след всички написани и прочетени стихове, над горната ми устна се е появила поетическа капка пот.

50 пъти "Хъшове" в Народния

"Хъшове" на Александър Морфов по Иван Вазов ще има 50-о представление утре. Това е най-успешният спектакъл от юбилейната програма за 100-годишнината на Народния театър "Иван Вазов", съобщават от академичната трупа. От премиерата на 21 октомври 2004 г. досега постановката е посетена от 33 000 зрители в страната и чужбина. За най-кратък период от време получи най-престижните театрални награди на България - "Аскеер 2005" за най-добър спектакъл, режисура - на Александър Морфов, водеща мъжка роля - на Валери Йорданов, "Икар 2005" - за майсторско техническо осъществяване на спектакъл и за режисура, припомня БТА.
Билетите за представленията се разпродават месец преди обявените дати, а публиката всеки път еуфорично аплодира екипа в продължение на половин час след края на спектакъла, отбелязват от театъра. В актьорския екип са Петър Попйорданов, Руси Чанев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Валентин Танев, Христо Мутафчиев, Захари Бахаров, Пламен Пеев, Димитър Рачков, Теодор Елмазов. Сценографията и костюмите са на Елена Иванова. Сцената ври и кипи през по-голямата част от представлението - различни части от нея постоянно се отдалечават и приближават, въртят се, издигат се и пропадат. В баладичните и лирични епизоди всичко е обвито в театрален пушек, "вали сняг" и т.н.
Народният театър винаги ме е изкушавал със страхотната си сценична техника - не можах да й устоя и сега, макар да се бях зарекъл повече да не я използвам, "признава" Морфов. Той обаче е доволен, защото по думите му, така се е получил по-динамичен спектакъл - монтажът е по-близък до киното, отколкото до театъра. Режисьорът е направил сценична адаптация по повестта на Вазов "Немили-недраги", защото според него тя е много по-добра от пиесата "Хъшове", в която писателят идеализира и патетизира героите.
В повестта всичко е по-истинско, по-шарено, цветно, диапазонът между високото и низкото е много по-голям. Трудно се различава кой е негодникът и кой е героят - всички са и едното, и другото, обяснява Морфов. Той е използвал и текстове на Христо Ботев и спомените на Христо Македонски. "Шарено" е и музикалното оформление, дело на режисьора в сътрудничество с Михаил Шишков - от Лигети до "Ю Ту", през градските шлагери и балканския фолклор. Лайтмотивът е песента на Влатко Стефановски "Бял кон" - химнът на хъшовете. Желанието на екипа е спектакълът да е съвременен, хората, които играят, да са самите себе си. Това е наша изповед, подписваме се под всяка дума и всеки жест в представлението, чието мото е "Само смъртта може да осмисли живота ни", казва режисьорът.
По думите му постановката е съвременна история за съвременните български младежи, които живеят на различни места по света и нощем плачат и въздишат за България. Разликата е, че не мечтаят - като хъшовете - да я освободят. А може би и няма от какво да я освобождават, освен от самата нея, смята Морфов. За него най-тревожното е, че нацията ни остава без идеал, който да осмисли съществуването й.

27.01.2006