Имена

По Орфеевата пътека към Европа и света

Разговор с народната певица Людмила Радкова, български глас в оркестъра на Горан Брегович

Илия Пехливанов

Наистина ако все още продължаваме да подсмърчаме пред парадния вход на Европа, с надежда да бъдем поканени и приети в антрето на общия ни дом, има българи хора, които вече са заели достойно място в него. Естествено певците са сред първите заради трайната орфеевска пътека, наследена от памтивека и животворна чак до днес. Единадесета година в прочутия балкански Оркестър за сватби и погребения на Горан Брегович пеят двете сестри Людмила и Даниела Радкови. Намираме първата от тях сред уютния й дом в Драгалевци в редките дни, когато тя е сред семейството си. Малката Марги бърза да разкаже за парижкия Дисниленд и Айфеловата кула - през отминалата есен тя е била с майка си на турне във френската столица.

Една от най-ярките чисто светещи звезди и надежди на народното песенно творчество Людмила Радкова е родена на 23 август 1968 г. в плевенското село Градище. Нейният истински и неподправен природен певчески талант се оформя в Националния ансамбъл "Филип Кутев", където тя постъпва след завършването на средното музикално училище в Котел през 1987 г. За кратко време нейният сопранов глас, наситен с обертонове, я откроява сред останалите певци и тя става солистка на почти всички върхови изпълнения на филипкутевци. Дарбата й излъчва лиризъм, мекота, женственост и воля. Горните оценки потвърждават вещи ценители на фолклорната музика от чужбина. Очарование и професионализъм правят незабравими песните "Яно ягне", "Я не ме давай, мале", "Най-малък девер", "Димка мома хубава", "Дето слънцето захожда", "Притури се планината" и др. Участва в специализирани програми на Българското национално радио. По документални записи на голямата народна певица от Северна България Мита Стойчева, запазени в Златния фонд на БНР, Людмила Радкова изпява песни, които именитата изпълнителка поради напредналата си възраст не успява да запише качествено. Така на живо е продължена традицията и приемствеността между поколенията носители на националния ни фолклор.

- Люси, как се добрахте до труднодостъпния оркестър на Брегович?
- Брегович записваше с Емир Костурица в Пловдив музика към филма "Ъндърграунд". Имаха нужда от български певици. Явихме се на прослушване - и оттогава сме неотстъпно с оркестъра.
- Как възприемаш неговия създател и ръководител?
- За мен той е особено надарен човек. Най-важното: умее да влезе дълбоко в душата на хората със своята музика. Наистина това е невероятна музика! Красива и богата душа има Горан!
- А за вас, двете сестри, какво дума?
- Той обича нашите гласове и често казва: "Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила..."
Най-важното е, че винаги в началото на всеки концерт при обявяването на програмата той официално съобщава нашите имена като български певици.
- Дълъг е пътят на европейските сцени, нали...
- Майка ми Лиляна Живкова живее в плевенското село Градище. Тя от години води женски фолклорен състав. Участвали са много пъти в националния събор край Копривщица. Читалището в селото навърши 110 години. Събират и записват непознати народни песни отвред. Привлекли са млади момичета около себе си. Мен ме прати в Павликени да уча солфеж при г-жа Цанкова, която е известна със строгостта към своите възпитаници. Тогава бях 15-годишна. Подготвях се за приемния изпит във фолклорното училище в Котел. Знаехме какви са изискванията. Цяла година посещавах и подготвителен клас, а на конкурса заех първото място сред стотина кандидати.
В котелското училище класовете бяха с по десетина души. Дължа благодарност на учителката си по музика Сашка Ченкова и литераторката Минка Команова - двете много ме обичаха и сега се радват на успехите ми.
- Речено по народному: крушката си има опашка. Никой успех не идва случайно. Как премина 2005 г. за бенда на Брегович?
- Изнесохме общо 120 концерта. Бяхме в Китай, Южна Корея, Сингапур. Там бяхме с "трубашката група" - 11 души "духачи", ние двете със сестра ми и циганката Васка Янковска от Македония. Сега ни канят отново да посетим тези страни.
Най-много пяхме из Европа. Бяхме във Франция. В Италия пяхме в огромната катедрала "Св. Франциск" на религиозния център Асизи. Концертът ни трая цял час - изнесохме цяло шоу на живо: и "Месечина", и "Едерлези"... Присъстваха много видни гости. След концерта те дойдоха нарочно да ни поздравят и да ни благодарят. Целият концерт бе записан и показан по италианската телевизия РАИ-1 непосредствено след коледното послание на папа Бенедикт ХVI в продължение на цял час.
- Ето това е забележимо присъствие в духовността на Европа! А каква нова програма е подготвил Горан Брегович?
- Вече сме изнесли тридесетина спектакъла с "Кармен" - циганска опера с щастлив край. Те са изградени наполовина с музика и наполовина с текст. В края на пиесата Кармен - нашата Васка от Скопие се омъжва. Предстои да бъде записано на компактдиск. Италианската телевизия ни покани да запишем и три коледни песни, аранжирани от Брегович.
- Как се издържа с такава напрегната програма на подобно равнище?
- Не е лесно: непрекъснато пътуваме с влакове, самолети, автобуси от град на град, от държава на държава, от континент на континент. Предстои да направим турне и в Съединените щати. Имаме конкретни ангажименти за две години напред.
- Как се уреждат тези турнета и концерти?
- Оркестърът има много деен мениджър. Това е една сръбкиня, която живее във Франция. Тя проучва възможностите сред най-сериозни музикални среди. И съумява да подготви и осигури нашите участия. Разбира се, главното е високият престиж на Горан Брегович. Тъкмо това липсва засега на българската музика - културен мениджмънт на европейско и световно равнище.
- Харесват ли вашата музика младите хора?
- Миналата година изнесохме в Белград три големи концерта. Те бяха донякъде автобиографични за Брегович. Съчетаваха фолклор с рок-музика. Слушаха ни 200 000 души, повечето младежи. Същия концерт показахме и в Сараево - пред 70 хиляди души, и в Загреб - пред 60 хиляди.

28.01.2006