Най-тежкият мач на д-р Божин Ласков

ТОДОР КОРУЕВ

Д-р Божин Ласков е един от най-известните българи в Братислава. Познавачите на историята на Левски знаят някогашната звезда на синия тим. И младите футболисти има какво да научат от него. А днешният мач на Левски в Словакия сигурно няма да остави равнодушен знаменития център нападетел. Като кореспондент на ДУМА в тогавашната Чехословакия често се срещах със него, вече известен лекар в словашката столица. Един от поводите бе издадената книга, която се радваше на успех. Ето част от интервюто, което тогава публикувах.

Книгата "Докторът с футболни обувки"

Братислава.
"Това беше най-тежкият мач в живота ми. Продължи цели три години." Моят събеседник д-р Божин Ласков говори за времето, в което е работил над книгата "Докторът с футболни обувки". С авторитетния наш сънародник се връщаме към неговото детство:
- Роден съм на 15 февруари 1922 г. в Локорско. Там сме живели малко, израснах в Орландовци, където се заплеснах по футбола, започнах да играя за "Победа" - Орландовци. Живеехме от бедно по-бедно. Баща ми разкарваше с една каруца кюмюр, във ваканциите ме цанеше да работя в склада на Георги Илков - да видя откъде излиза хлябът.
- После учихте в Семинарията.
- В Семинарията се научих на ред. Но с "футбола под расо" беше трудно - трябваше да прескачам оградата, за да тренирам навън, често правехме това заедно със Стойне Минев (после играч на ЦДНА), баща му беше готвач в Семинарията, наобикаляхме често кухнята. Ходехме да играем тайно, а можеха да ни изключат и да загубим храната.
- А кога преминахте в "Левски"?
- Още като юноша, купиха ме за един екип от "Победа" - Орландовци. В "Левски" играх до 1946 г.
- От 1946 г. сте в Чехословакия?
- Дойдох да уча медицина и да играя футбол. Първом опитах в Бърно. Имаше и други студенти футболисти - като Стефан Божков, но го извикаха в София и го запряха там, не можа да се върне отново тук. Аз се преместих в Братислава, помогнаха ми приятели, записах медицина и започнах да играя футбол - най-напред в СК "Живенице" (1946), после в "Слован" (1947-1952) - в най-славното време на този отбор, от което са ми останали и три последователни шампионски титли - 1949, 1950, 1951, и в "Руда хвезда" (до 1957 г.).
- През 1949 г. към вас се сипе дъжд от писма, в които ви канят в прославения клуб "Торино" (Италия). Предлаганата цена не е един екип, а 4-5 милиона крони. Вече сте признато име в европейския футбол.
- Дори не отговорих на писмата. За мен, бедняка семинарист, по-важното бе да завърша медицина. Не се поддадох на изкушенията и не съжалявам.
- Вашият голям специалитет бе играта с глава. На словашки език има сполучлива дума за такива като вас - "хлавичкар".
- Така е, но по-късно, някъде към 24-годишна възраст, бях вече универсален играч, с упорит труд преодолях слабостите, които допусках в играта с крака. Но никога не съм знаел що е страх на игрището. Съжалявам, че така и не можах да видя на живо знаменития "хлавичкар" Георги Аспарухов. Когато през 1966 г. се върнах в България след двадесетгодишно отсъствие и отидох на стадиона на мач на моя "Левски", Гунди беше с гипсиран крак. По-късно ходих на гроба му. А с майка му учехме заедно някога в Орландовци.

15.02.2006