Светини

"Песнивецът" на цар Иван Александър във Вечния град

На изложбата в президентския дворец Куиринале е показан и Софийският псалтир на българския владетел от 1337 година

Борислав Игнатов

"Песнивец" на цар Иван-Александър (1337). Заглавна страница.

Бях най-малък от братята си и най-млад в дома на баща си: пасях бащините си овци. Ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир. И кой би възвестил на моя Господ? Сам Господ, Сам Той ме чу. Той прати Своя вестител... и ме показа с елея на своето помазване...

Псалом 151

Дворецът Куиринале в Рим

Месец време в президентския дворец на хълма Куиринале в Рим пребивават български съкровища от неолита до съвременността като свидетелство за необичайното съдържание на десетината културни пластове от древната ни земя, дала първоначалното название на европейския континент.
Сред експонатите за първи път е показана и една забележителна книга от ХIV век. Това е книжовен паметник, известен като Кукленски псалтир или цар Иван-Александров песнивец. Нарича се още Софийски псалтир, понеже понастоящем се съхранява в Библиотеката на Българската академия на науките. Той е един от малкото точно датирани среднобългарски ръкописи. Писан е през 1337 година от двамина краснописци. Съдържа 317 пергаментни листа, изписани с търновско уставно писмо. Оформен е с изтънчен вкус и прецизност. Украсен е с начални букви в текста, нарисувани в разкошен цветен неовизантийски стил.
Книгата е намерена в село Катунско Конаре край Асеновград.
По съдържание представлява псалтир с тълкувания на Евсевий Кесарийски, добавени с червено или синьо под псалтирния текст. Включва също Господнята молитва, старозаветни песни и 151 псалм, който е преведен от гръцки.
Най-ценната част от ръкописа е послесловът с Похвалата на цар Иван Александър като покровител на книжнината, по чиято заръка е бил изготвен преписът на псалтира с коментарите.
Засега ръкописът не е издаван самостоятелно. Проучван е единствено от руския славист А. Архангелски в статия, отпечатана през 1897 г., и от Беню Цонев в статия от 1916 г. Цялостното издание върху него е предстояща задача за българската наука.

Похвала на цар Иван-Александър

С Божията благодат и помощ се начена и довърши това малко дело, назовано Песнивец, в годината 6845 (1337), индикт 10-и, по повеля на превисокия наш цар от Бога избрания и от Бога венчания Иван Александър. Затова като сме се събрали нека прославим Бога и истина на песен заедно да отправим на Христа царя венцедателя и подателя на всички, вседържителя, който ни е дал велик воевода и цар на царете - великия Иван Александър, най-православния измежду всички, старейшина и военачалник и мощен в битки, любезен и приветлив, румен, добровзрачен и красив на вид, със свити колена и правоходец, гледащ сладко с очи на всички, неизречения праведен съдия за сираци и вдовици. Кой прочее, ще кажа, от нас, като е видял царя, ще се завърне скръбен в своя дом? Със своята военна мощ той ни се струва втори Александър от древността. Така и той много градове завзе с крепост и мъжество. Такъв се яви всред нас великият Иван Александър, който царува над всички българи, който се прояви в големи и усилни битки, мощно отхвърли гръцкия цар... И като хвана с ръка всички свои врагове, подложи ги под нозете си и установи крепка тишина във Вселената.
Този цар се яви нов сред царете Константин по вяра и благочестие, сърце и нрав, имайки в себе си за скиптър победоносния кръст; като показваше тая хоругва той разпръсна всички съпротивни и горди сили... Никой от първите царе не е такъв, както този велик цар Иван Александър, похвала и слава на българите. Погледнете сега, малки и големи, и вдигнете знамена и битки за победоносния български цар... И сърадвайте се с неизказана радост.

Превел на новобългарски език Иван Дуйчев

Послепис

Бяло петно върху картата на Европа?!...

Ралф Ходинот

Истинско изумление изпитва известният английски археолог Ралф Ходинот, когато през 70-те години на отминалия век се застоява по нашите земи: "Върху археологическите карти на Европа засега България е едно бяло петно. Как е възможно това!..." Още не бе излязло на бял свят Рогозенското съкровище, златната маска на цар Терес, скулпторния портрет на цар Севт III, златния венец от Елховското съкровище, стотиците златни украшения от Казанлъшко.
През 1975 г. в Лондон е отпечатана книгата "България през античността". В нея авторът обобщава своите проучвания в продължение на десетина години, подпомаган творчески от своята съпруга Барбара, улесняван чрез сътрудничеството на български власти и музейни работници. Резултатите от изследванията са възприети с голямо любопитство от Центъра за Източна Европа в Лондон, от Археологическия институт на Великобритания, от Института за класически проучвания, дружествата за подпомагане на елинистични, романски изследвания, Училището за славянски и източноевропейски проучвания, Библиотеката на Алберт музей и други сродни институции. Известна е отвореността на англичаните спрямо останалите култури и заслугата им за съхраняването на ценности, които са щели да имат неизвестна съдба, ако навреме не са били прибрани и опазени от самите тях. Достатъчно е да припомним за цар Иван-Александровото четвероевангелие, наричано Лондонско, дадено даром на лорд Робърт Кързън в Света гора...
Книгата е придружена от 200 фотоилюстрации, 105 схеми, 2 карти и има обем от 368 страници. Тя е плод на четири посещения у нас и цели да представи общата археологическа картина на нашата родина пред чуждестранния читател. Предхожда самостоятелно изследване върху траките и тяхното наследство.

25.02.2006