Енергията на интелекта е безсмъртна
Оff the record*
Непубликуван разговор с проф. Александър Фол, в който големият учен пътьом ни обяснява мистиката на живота
*Този неформален разговор с големия учен траколог проф. Александър Фол бе записан
преди две години по време на едно пътуване с него и съпругата му доц. Валерия
Фол. Връщахме се към София от с. Старо Железаре в Пловдивско, където археологът
Георги Китов бе открил древно съоръжение от побити в кръг каменни блокове, служело
някога за астрономическа обсерватория на траките.
Денят беше минал, официалните интервюта бяха записани, първите научни хипотези
за видяното бяха изказани. Колата бръмчеше приятно по пътя и течеше уморен човешки
разговор. Само че голямата личност и в делничното остава същата, мислите й никога
не затъват в прахоляка на бита. Беше ми интересно и интуитивно включих касетофона.
В един момент проф. Фол го забеляза и се засмя: "Ама това записва ли се?".
Тогава този разговор остана, както се казва на журналистически жаргон, "оff
the record" - извън официалния запис, извън публикуваното. Но мисля, че
не може да остане извън паметта. Затова публикуваме текста днес, когато преди
два дни сме се разделили с Александър Фол и още не сме осъзнали напълно неговото
отсъствие. Но вече осъзнаваме, че интелектуалната енергия наистина е безсмъртна.
Редакцията благодари на съпругата на големия наш траколог - Валерия Фол, с чието
съгласие публикуваме разговора.
- Професоре, възможно ли е да се определи културата на траките като
етнос?
- Чакайте, чакайте, навлизаме в един много сериозен епизод на нашия разговор.
Културата не е етнически определима. Културата е поведение.
- Траките етнос ли са?
- Траките са народ, родова организация. В моята терминология думата етнос не
съществува. Но във вашата съществува, поради което си позволих да употребя израза
етнически определима. В древността културата е или литературна, или устна. За
древността е невъзможно да кажеш: това е гръцко, или тракийско в днешния смисъл
на етническо.
- Значи етнос е по-късно понятие и може би е по-скоро идеологическо?
- О, трябва много да говорим. Етнос е старогръцко понятие, употребено за пръв
път от Аристотел. Самата дума траки също е гръцка, ние я знаем от литературните
култури. Етнос е начин на живеене на хората, начин на социална организация.
Тази социална организация е царство, териториална монархия, казано на наш език.
Такива са държавните организации на одриси, беси, едони, на трибали и прочее.
Етносната организация е царство, в което са включени регионално обособени отделни
области. Те се ръководят от старейшини и подвластни на владетеля династи - т.нар.
парадинасти, странични династи. Те образуват една цялостност под властта на
царя, когато, обаче, той се намира в този регион.
Тогава не е имало телефони, телевизия, имейли и полиция и царят не е могъл да
си седи в София и да владее земите си. Одриският цар Котис I, например, обикаля
държавата си на кон, начело на конна дружина, която насилствено налага неговата
власт. Във филм това би изглеждало така: Идва царят в Старо Железаре, където
никой не знае кой е той, и казва: "Аз съм царят". Те казват: "Не
е вярно". Той отговаря: "Така ли!" и им отрязва главите. Този
етнос, тази негова държава от отделни области, е имала хазна в отделно укрепено
селище, а хазната е имала ковчежник. Затова казваме, че тази форма на обществена
организация е преход от по-ранните общества към по-късната държава.
- Но населението на тези етноси, социални територии или организации
на различните племена, носи обобщеното название траки. Значи дори в древния
смисъл на територия, която може да се обиколи на кон, траките пак са етнос.
- Етносът е начин на живот. Полисът също е начин на живот. Древните употребяват
понятието етнос и за пчелите например - в смисъл на начин на живот. Котис, или
който и да е от владетелите, е цар, но той владее една територия, която се нарича
етнос. Това не е и народ в днешния смисъл на думата, защото те нямат самосъзнанието
да са народ.
- Когато Херодот ги е наричал траки, той като какви ги е определял?
- Като съседи на север. Той не е знаел какво представляват те, просто те са
имали различен начин на живот от този, който е бил в Атика, да речем. Траки
е гръцко понятие, те не са се самоназовали така. Най-лошото в сведението на
Херодот, което вие злощастно цитирате, е, че той нарича траките граждани. Това
е негова съдбоносна и фатална грешка. Траките не са граждани, те просто са поданици.
Това са владения на различни родове. Царският род, когато владее едно племе,
му налага своето име. Одриси например е събирателно име, те завладяват територията
и нейното име изчезва за сметка на династията, която я владее. Тези царства
всъщност са се именували по имената на царските династии, които ги управляват.
Има и други думи които в съвременността се тълкуват по друг начин в сравнение
с древността. Като "мистика" например. В съвременното мислене това
означава "мистичен", докато от гледна точка на елините мистика е вярата
в безсмъртието, което пък е основата на тракийския орфизъм.
- Кое е особеното в това безсмъртие?
- Гръцкият начин на мислене не допуска идеята за безсмъртие на човека въобще,
безсмъртни са само боговете. В орфизма обаче идеята за безсмъртието е централна.
Безсмъртие на какво? На тяхната интелектуална енергия, която остава безсмъртна
като част от космическата. Ще остане безсмъртна енергията на индивида не сама
по себе си, а като част от енергията на Космоса. Нашите две енергии - моята
и Вашата, също са част от космическата. Разбира се, ние индивидуално много се
различаваме и поведенческите ни прояви са различни, но енергийната ни наситеност
ни отвежда към безсмъртността на енергийните връзки. Когато, обаче, философски
обработеният орфизъм е влязъл в мисленето на някои гръцки интелектуални среди,
тогава у тях се е появила мисълта за възможността за безсмъртие. Ако се върнем
към това, което гърците са наблюдавали при траките от времето на Питагор, от
VI в. пр. н.е. насетне, то им е давало основание да променят класическото разбиране
за безсмъртни-смъртни или богове-хора.
При гърците Орфей е певецът, културният герой. Докато при траките той е Богът.
Орфизмът е означение на присъствието на Бога. Орфизмът при траките е религиозност,
упование, ето това е думата. За упованието в самия главен бог на орфизма, който
е богът на смъртта и новото раждане, вие трябва да имате примера на божественото
начало, което умира и се ражда. Това божествено начало се казва Дионис на гръцки,
или Сабазий на тракийски език. Той е дете на Космоса, умира и наново се ражда.
Орфей умира, но песента остава да звучи, познанието остава да звучи, това е
безсмъртната енергия.
- Защо в орфизма царят или жрецът, хероят полубог е разчленяван на 7
части при смъртта си?
- Говорили сме и преди с вас, че тракийският орфически Космос се явява като
десетица, декада. Минава през 10 степени от покоя на Великата богиня майка,
през самозачеването, износването на плода, раждането на бога в две лица (Слънце
и Огън), въздигането на Сина в зенита и активните му действия в космическата
елипса като светлина и мрак. Така стигаме до седмата степен, сакралното число
7, когато богът умира и това е смъртта, която е нов живот. След това се ражда
Орфей - пророк, учител, водач, цар, жрец. После той урежда социума и на десетата
степен трябва да умре, за да започне цикълът наново. Това се потвърждава напълно,
защото колоните в храма в Старосел са 10, кариатидите в гробницата в Свещари
са 10, стъпалата в могилата край с. Свирачи са също 10.
- Всичко това понякога е сложно за разбиране. А ученият трябва да пише
така, че да го разбират, за да не е откъснат от хората, които го четат. И за
да може те да ценят това, което той пише.
- Аз не държа то да стане ценимо. Пиша своите книжки, за да обясня нещата на
самия себе си и на още някои мои колеги, които са тесен кръг, макар да са от
САЩ, Канада, Нова Зеландия, от цял свят, но които смятам, че ще ме разберат.
Това знание не може да бъде масово. Съвсем друго е когато чета лекции, правя
го не на равнището на моите книги, а на равнището на това поколение, на което
то може да ме разбере. Това са два различни начина на изразяване. Защо съществува
науката в едно общество? За да съществува това общество тук и да се самоосъзнава
като българи, това се дължи на шепа хора - в крайна сметка работещите в академичните
институти и в университетите са шепа хора. Много по-трудно се пише популярно,
така, че вие да разберете какво е имал предвид Аристотел под етнос. Но това
изисква обществена нагласа, каквато невинаги има около нас. За това, че съществува
нещо на север от гърците, за траките въобще, се заговори едва преди 30 години
и се заговори защо? Защото аз и колегите ми успяхме да накараме други хора да
обърнат поглед на север от елините. И не само да обърнат поглед, но и да приемат
изучаването на това друго общество на север като отделна наука тракология.
Александър и Валерия Фол при Георги Китов на обекта в Старо Железаре
Институтът за изкуствознание при БАН ще представи днес в Дома на киното от 19 ч. свои издания от 2005 г.
Поводът е новоиздаденият сборник "Изкуствоведски четения
2005", в който участват 48 автори, работещи във всички области в изкуствознанието.
Ще бъдат представени общо 18 книги и монографии, две енциклопедии, по четири
книжки от списанията на института "Проблеми на изкуството" и "Българско
музикознание". Едната нова енциклопедия е "Български музикален театър.
Опера, балет, оперета, мюзикъл. Театри, трупи, постановки. 1890-2001".
Книгата е издадена с конкурс на "Националния център за музика и танц".
Изданието е безценен справочник за занимаващите се с клутура, защото обхваща
процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета
и мюзикъл през периода 1890-2001. Всяка от тях е представена с предистория,
историческо развитие през годините, списък на премиерните заглавия с пълния
постановъчен екип.
"Енциклопедия на българския театър" също е издадена с конкурс - в
Националния фонд "Научни изследвания" при МОН. Изданието обхваща периода
от зараждането на българския театър през Възраждането до съвременния модерен
театър в края на 2000 г.
07.03.2006
Мнения по темата: