Театър
Болката да бъдеш човек
Разболейте се от любов към мен, и за мен ще бъде най-голямото
удоволствие на света да ви излекувам, внушава Мариус Куркински с постановката
си "Лекар по неволя" в Народния театър
Талигата на пътуващите актьори приютява двама клоуни - мъж и жена. В студената зимна нощ те потупват с крак да се стоплят, след това изведнъж се впускат в луда гонитба, побой, секс, помиряване. Мартина и Сганарел, едни очукани от живота Ева и Адам, прогонени на студената земя започват своята игра на неволята. Защото всичко, случващо се оттук нататък - превръщането на интелигентния дървар Сганарел в прочут лекар, благодарение на хитроумното отмъщение на съпругата му Мартина, лекуването на престорено нямата Люсинда, омайването на баща й Жеронт, любовта на Сганарел към дойката с прекрасни форми, съмненията на съпруга й Люка, щастливият край на любовта между Леандър и Люсинда, е по неволя.
В постановката си на камерната сцена на Народния театър Мариус Куркински говори
за болката да бъдеш човек, за всеобщото насилие над човека, за зловещата принуда
да станеш някой друг и разказва за любовта, за истината, за театъра, за откъснатите
ангелски крила. В тази интерпретация "Лекар по неволя" от Жан-Батист
Молиер не е просто смешен фарс, който, както казват самият автор наричал "малка
играчка", а трагикомична жестока гротеска, внушаваща болка и страх за човека,
насилен и насила изкривен. Според Мариус Куркински в тази пиеса прозира "тоталната
неудовлетвореност на Молиер от човека, от обществото, абсолютно отвращение и
в същото време запазване на борбеност до последен дъх - това положение да се
промени". И това убеждение стои в основата на облика на представлението,
изградено в два контрастни плана - света на очукана талига и света на златната
каляска.
Сценографското решение на Петя Стойкова за разделението сценичното пространство
в тези два паралелни свята съдържа в себе си и максимално артистично изразява
идеята на спектакъла. А използването на бялото, червеното, черното и златното
като основни цветове в костюмите на героите създава впечатляваща визия и носи
определени смислови акценти.
Най-голямото достойнство на това представление на Мариус Куркински е пределната
искреност на всичко казано и внушено и изключителната цялостност и категоричност
на визиите, на посланията, на идеите. И всичко това е изведено в и чрез актьора.
А и Иван Юруков като Сганарел, Мария Сапунджиева като Мартина и дойката, Красимир
Доков като Жеронт, Теодора Иванова като Люсинда, Теодор Елмазов като Люка, Пламен
Пеев като Валер и Тихомир Благоев като Леандър играят с изобретателност и въображение,
с фино съчетаване на реално и фантазно, на сън и на истина. На финала талигата
събира всички актьори, представили тази зловеща и смешна игра на неволята и
те потеглят по своите пътища.
Николай Урумов в диалог с тялото си
Какво е да живееш в кашони? Това е самота сред множеството, скрити малки радости
на живота, неочаквани находки в кофата за боклук, очаквани гости, един бурен,
превърнал се в прекрасно цвете и малко... смях. Всичко това може да се види
в моноспектакъла на Николай Урумов "Живот в кашони" от Иван Кулеков,
постановка на Невена Митева в Драматичен театър Габрово. На сцената са разпръснати
кашони с различна големина, безлични и бозави на цвят. Единственото ярко петно
е червената коронка на мушкатото, което кой знае как се е разположило сред тази
мизерия. Изпод кашоните се виждат шапка, обувки, прокъсано палто и най-накрая
изскача един жизнен, говорлив и весел човек.
Героят на Николай Урумов в пиесата на Иван Кулеков е инженер, сега живее сам
в кашоните, води диалог със собственото си тяло - дали да изяде поредния сандвич
от боклука или не, намира надуваема кукла, поканва я на гости в импровизираната
си къща, черпи я с шампанско и разсъждава за живота, за истината, за приятелството,
за ООН, за света изобщо. В представлението на Невена Митева, която открива в
текста много парадоксални истини и прозрения и умело ги извежда на преден план,
героят на Николай Урумов е и тъжен, и смешен, и умен, и наивен, и праведник,
и грешник. Той пее и танцува, забавлява се с живота си и го напуска по същия
начин.
"Живот в кашони" е спектакъл колкото истински и предизвикателен, толкова
и ярко театрален и парадоксално измислен. В монологичното говорене на своя герой
и в живота му на сцената Николай Урумов преплита парадоксалните прозрения и
тъжните истини, смешното и наивното възприемане на живота, спомена за топлото
и светло детство и за студеното и мрачно настояще. В тази игра на живот и въображение
режисурата акцентира на преплитането на видимостите и същностите, а актьорът
разкрива цялата гама на емоциите на самотника, очакващ ако не Годо, то поне
една приятелска усмивка. Спектакълът "Живот в кашони" на Николай Урумов
и Невена Митева вече е предизвикал интерес на редица театрални фестивали и ще
бъде представен на международния фестивал на монодрамата в Киев, Украйна, на
фестивала "Скапма" в Елбасан, Албания.
Бунтът на марионетките
Най-новата премиера в Столичния куклен театър е пиесата на Ина Божидарова "Пинокио
- забранено за деца", по прочутата приказка на Карло Колоди. Всички знаят
историята на Пинокио, неговия дълъг нос, приключенията и поученията му. Обаче
защо сега тази любима приказка е забранена за деца? Ина Божидарова е написала
пиесата си за това как човек постепенно и дори неусетно става марионетка, как
се оставя на други "да му дърпат конците" и така понякога дори и не
съзнава, че се е превърнал в кукла на конци. Темата е предизвикателна, гледната
точка е оригинална, а формата (използването на емблематичната фигура на Пинокио)
- много интересна.
Постановката е на режисьорката Веселка Кунчева, сценографията е на Мариета Голомехова,
а музиката на Петър Цанков. Макар представлението да се играе в Столичния куклен
театър, то е предназначено за деца над 12 години и за възрастни. Не че наистина
е забранено за деца, но както смята Веселка Кунчева: "Пинокио не иска да
бъде послушен! В него се ражда бунт - бунт на човека, който не иска да се подчинява
на реда, който го провокира да тръгне дори срещу себе си, срещу собственото
си съществуване, а какво остава за обществото и неговите аксиоми и изисквания...
Раждаме се хора и постепенно се превръщаме в марионетки, които не знаят, че
са марионетки. Ръководят ни общественото мнение, моралът, родителите, децата,
материалното благополучие, кариерата, приятелите и още много, много скрити кукловоди.
И конците се увеличават, и движенията ни стават все по-гъвкави и все по-уверени...
докато не спрем да се движим". Актьорите Марий Росен, Румен Гаванозов,
Румен Угрински, Станимир Гъмов и Мая Бежанска пресъздават тази увлекателна и
на места тъжна история.
09.03.2006
Мнения по темата: