Книги

Изстраданата истина на победените

Николай Жишев плува "с вълните на времето"

Д-р Янчо Георгиев

В дните на 80-годишния си юбилей (януари 2006 г.) Николай Жишев публикува мемоарната си книга "С вълните на времето". Няма да е пресилено, ако се каже, че тя е един значителен труд. Не защото е голяма по обем - близо 700 страници, нито защото е писана и премисляна повече от 12 години, а защото е обстоен летопис на време, наситено с богати по съдържание и съдбовни по характера си събития и процеси. В книгата са хроникирани над 60 години, през по-голямата част от които авторът е живял и работил "с вълните на времето".
Влязъл в редиците на РМС през 1941 г. и на БКП през 1945 г., Жишев в продължение на 10 години заема отговорни длъжности в Младежкия съюз, след което почти 40 години е на ръководна партийна и държавна работа. Видяното и преживяното през тези години той отразява не само като лични спомени и впечатления, а преди всичко въз основа на автентични документи: партийни и правителствени решения, статистически отчети, доклади пред пленуми, сесии и конференции, речи и изказвания, публикувани в печата, или запазени в архиви.

Като се изключат годините, през които е отбивал военната си служба и когато е бил министър, през останалото време Жишев е живял и работил в Бургас. Затова неговите мемоари са в точния смисъл на думата летопис на социалистическото съзидание в Бургаския край, който пред очите му и с неговото активно участие се променя неузнаваемо.
Особено впечатляващи са промените в икономиката. От изостанал в миналото предимно селскостопански район, Бургаски окръг достига първо място в страната по създавания национален доход на човек от населението и второ място по обема на произвежданата промишлена продукция. Средните добиви на зърнени храни се увеличават от 120-130 кг на 450-500 кг от декар. Формира се голям за мащабите на страната океански риболовен флот. Изгражда се съвременна материална база на международния туризъм. Жишев сочи имената на стотици низови ръководители, работници и кооператори, дейци на науката и културата, допринесли с примера си за подема на родния край.
Важно място той отделя и на личното участие в делата на бургаския регион на ръководни дейци от центъра - членове на Политбюро, министри, ръководители на обществени организации. Като оценява с добри думи активната им роля и оказваната помощ, той не спестява и критиката на морала, манталитета и поведението на някои от тях.
В последните глави на книгата си Жишев разглежда промяната на 10 ноември 1989 г. и сочи отговорностите на тогавашни ръководители за "началото на голямата бъркотия". Читателят навярно няма да се съгласи с някои от неговите оценки, но едва ли ще отрече правото му да ги изкаже така, както ги е видял и почувствал. Не може и да не се сподели огорчението му от клеветите и инсинуациите, отправяни му и от чужди, и от "свои". Тогава се роди и понятието "разграничаване", с което гузни личности се опитваха да затъмнят неудобни моменти от собственото си минало, за да се приспособят по-уютно към новите условия и новите фактори.
Като цяло мемоарите на Николай Жишев предоставят богат фактологически материал на днешните и особено на бъдещите читатели, които ще проявят интерес към дейността на БКП и живота на хората в България през втората половина на ХХ век.
Премиерата на книгата е днес от 16 ч. в агенция София прес.

Внимание: заплашва ни радикалният ислям

Тодор Коруев

Книгата на Веселин Божков "Нашествието на ислямския фундаментализъм" излиза тъкмо навреме. Авторът прави задълбочен анализ на радикалния ислям и връзката му с тероризма. Работил е в органите на Държавна сигурност по линия на турското разузнаване и турския национализъм и познава добре мюсюлманската религия и ислямския религиозен фанатизъм. Разбира се, той не се противопоставя на вярващите мюсюлмани, а срещу тия, които искат да ги отклонят от традиционната им религия, проповадваща принципите на мир, добросъседство и религиозна търпимост към християнството и другите религиозни общности у нас. Още в предговора Божков ни дава пример за родството между религиозния фанатизъм и тероризма. На 22.ХI.1984 г., преди началото на възродителния процес, бе взривена черквата в с. Бенковски, Кърджалийски окръг. Двамата терористи са осъдени, но след 10.ХI.1989 г. са освободени, помилвани като политически затворници. Поучителна история! Да си помислим така ли ще постъпи което и да е днешно европейско правителство.

Веселин Божков търси връзката на ислямския фундаментализъм с тероризма в историята на исляма и в историята на народите, включително и в българския горчив исторически опит. И отива по-нататък, описвайки терористичните прояви на ислямските фундаменталисти в САЩ и в европейските страни, нашествието на радикалния ислям на Балканите, осъществявано в Албания, Босна, Косово и Македония, заплахите за България и проявите на фундаментализма в съседна Турция. Така че книгата на Веселин Божков е и предупреждение. Да припомним само някои факти: в света има около 1 милиард мюсюлмани, в повече от 40 страни се изповядва тази религия, на трима нови мюсюлмани се пада един нов християнин. През 2003 г. мюсюлманите в Европа са били 53 милиона.
Може би някого ще посмути отношението на автора към ДПС като към етнорелигиозна и антиконституционна партия, и разкритията му за покровителственото отношение на Главното мюфтийство към някои ислямски секти, благотворителни организации и фондации, свързани със съвременния международен тероризъм. Но си заслужава да се вслушаме в предупрежденията за заплахата на сигурността, независимостта и бъдещето на България.

За да не обедняват душите...

Христо Черняев

Димитър Точев, който неотдавна навърши 75 години, има издадени повече от 20 книги за възрастни и за деца. За сатиричната книга "Таралеж в гащи" му е присъдена наградата на Съюза на българските писатели за 1998 г. Той е автор на дузина поставени в театри, телевизията и радиото драматургични произведения. Сред тях е и куклената пиеса "Бубу", играна в десетки страни в Европа и в Япония и наградена с национална и две международни награди - Сребърен и Златен Делфин. Негови са и текстовете на популярни оратории, реквиеми и песни като "Даже мен да ме няма", "Когато луната изплува" и пр.

Напоследък Димитър Точев издаде мемоарната си книга "Ездачи на Пегаси и Росинанти" (изд. "Български писател"). В нея той с искрено увлечение разказва епизоди и случки с редица творци на словото от средата и втората половина на ХХ век. И, което е много важно, всичко това е преживяно и усетено от самия него. Та как иначе - негови приятели бяха Иван Пейчев, Михаил Лъкатник, Пеньо Пенев, Усин Керим, Димитър Светлин... По страниците на книгата "Ездачи на Пегаси и Росинанти" ще видим отново имената на "прославените и до днес кръжоци" "Цветан Спасов" и "Васил Воденичарски", където укрепваха крилете на младите поети. Става дума за времето, когато у нас бяха нашумели с поезията си Сергей Есенин, Михаил Светлов и Анна Ахматова, Николай Заболоцки и Степан Шчипачов.
По един естествен и оригинален начин Димитър Точев ни сближава с творци от поетичното българско поднебесие в средата на миналия век, мнозина от които вече не са между нас. В главата "Байовци... с главни букви" читателят се запознава с моменти от живота на писатели като Елин Пелин, Димитър Полянов, проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Николай Марангозов, Ламар, Давид Овадия и др. Димитър Точев ни среща в книгата си с имената на големи или ярко утвърждаващи се поети: Далчев, Фурнаджиев, Радевски, Муратов, Валери Петров, Ханчев, Зидаров, Давидков, Матев, Джагаров, както и с творци - свои връстници, като Инджов, Евтимов, Николай Христозов, Орлинов, Караангов, Динков, Берберов, Дончо Лазаров, Минко Цоневски и още, и още... Една от главите на книгата - "Поетите като звезди умират" - е отделена за творчеството и трагичната съдба на Пеньо Пенев, Усин Керим и Христо Банковски.
Времето, годините минават и заминават и, ако няма кой да ни разкаже за поетите на България, душите и сърцата ни ще бъдат обеднели. Тъкмо затова благородно и ценно е написаното от Димитър Точев в книгата му "Ездачи на Пегаси и Росинанти".

15.03.2006