Легенди

ШАЛЯПИН НА ГАСТРОЛ В СОФИЯ

Триумфът на великия певец в нашата столица преди повече от 70 години

Кирил МОМЧИЛОВ

Портрет на Шаляпин от художника-фотограф Пенчо Балкански ( фото "Луна") в компания по време на обяд в "Шарената механа"

"Идвам за пръв път в братска България. И дори ми е стеснително, че в тъй дългата моя кариера, през която толкова много съм странствал, не ми се е удал случай да дойда тук. - Стъпвайки на българска територия, аз почувствувах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, но за която много съм слушал още като дете от баща си и майка си, от братята и сестрите си. Толкова съм развълнуван от хубавия прием, че още цял съм под впечатлението на милите овации, които ми се направиха" - Това признание на великия руски певец Фьодор Иванович Шаляпин можем да прочетем в пожълтелия от времето вестник "Зора"(брой от 9 октомври 1934 г.).
Шаляпин е поканен от белоемигрантите да посети България, като гастролира в Софийската опера и на сцената на Народния театър от 8 до 23 октомври 1934 г. "Дойде в последния период от артистичната си кариера - пише в спомена си народният артист проф. Михаил Попов. - Дойде богатирски снажен, бодър, свеж, с много творчески сили и възможности, окрилен от богатството на своята свръхчувствителна душевност. Неговото име - вече обгърнало всички континенти на земята - и голямата му слава на велик певец и артист бяха знайни и в нашата малка страна. Затова идването му беше очаквано и посрещнато с вълнение, топла сърдечност, непринуден ентусиазъм."
Баритонът Петър Золотович, който заедно с главния диригент на операта Мойсей Златин, го посреща още на гара Драгоман, представя големия певец по следния начин: "Първият досег с великия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект."
Пет вечери възторжените почитатели с притаен дъх гледат и слушат Шаляпин как се превъплъщава в три от коронните си роли - на Борис Годунов (от едноименната опера), на княз Голицки и хан Кончак (от операта "Княз Игор"). "Първото появяване на Фьодор Иванович в ролята на Борис Годунов на 11 октомври пред софийската публика предизвика невероятни овации. - четем във вестника на руските емигранти "Голось труда". - Спектакълът беше истински триумф на великия певец."
Оперната ни певица Младенка Ангелова до края на живота си не без вълнение разказва за представленията на именития артист. "Кой не беше мечтал да пее заедно с него! И изведнъж се оказа, че това е възможно... Контактът с него бе установен бързо - гостът се почувствува сред братя-славяни и остана много доволен от нас...Бях му партньорка в ролята на дъщерята Ксения... До края на живота си поддържаше кореспонденция с нас... От писмата му можете да се убедите в обичта му към България..."
Последният спектакъл на "Княз Игор" е на 22 октомври. След представлението прозвучават приветствени слова: "...Велики учителю, прекланяме се пред теб и твоето велико изкуство", а Шаляпин се обръща към публиката с думите: "Драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите братя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя звучи така: "Шуми Марица, окървавена..." Представяте ли си каква е била реакцията на залата!
Може би малцина знаят, че Шаляпин се слави със своето запиване по механи и кръчми. В онази далечна есен притеснените домакини от операта и хор "Гусла" в София любезно го питат: "Кажете, Фьодор Иванович, в какъв ресторант предпочитате да отидете?" - "Обиколил съм целия свят. Живял съм в най-луксозните хотели. Обядвал съм и съм вечерял и с князе, и с крале, и с царе. Желая да отидем в заведение, което посещават файтонджиите, работниците и селяните, но да предлага хубаво вино и вкусно меню. Има ли в София подобно заведение?"
Отиват във "Втора шуменска бирария", в "Шарената механа" или в "Широката механа", която се помещава в сградата на ъгъла между "Позитано" и "Георг Вашингтон"! Единият от собствениците й - Димче, едновременно и готвач, полагал големи усилия да задоволи вкусовете на своите многобройни клиенти. Кръчмата била известна със своите печени прасенца, пържени угоени пилета и чисто, натурално вино. На Димче се наложило да се облече в строг, официален черен костюм... След първите две канички вино, които певецът изпил за загрявка, не само механата, а целият квартал закънтели- непринудено, със славянска сърдечност, Шаляпин редял един след друг любимите си руски романси...
От "Широката механа" компанията му го повела в съседната кръчма -"Дълбоката механа", за да завърши среднощ с импровизирани рецитали в Дома на изкуствата и печата на "Раковски" 141, разрушен напълно от англо-американските бомбардировки в началото на 1944 г.

Златният пръстен с инициал "N", който днес се съхранява в трезора на една софийска банка, е носен от Шаляпин по време на гастрола му в София. За него Петър Золотович пише в спомените си, които се пазят в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий": "Между многото пръстени на ръцете си Шаляпин имаше и един голям, масивен, златен, със син емайл и буквата "N". Певецът ни разказваше, че по времето на Наполеон с голям успех в Париж и Франция е играл прочутият артист Талма, любимец на Наполеон. Този пръстен му бил подарък от императора за високо майсторство. След смъртта на артиста пръстенът е у Сара Бернар, след това - у Шаляпин."

Как става така, че емблематичният пръстен се озовава в София? Това разкрива журналистът Бойко Станкушев в своето проучване, свързано с личността на известната певица Илка Попова. "Илка Попова и Фьодор Шаляпин се запознават в Париж по време на репетиция в Парижката Гран Опера.- пише той - Преди това е ходил на нейни спектакли, но не смеел да й се представи, защото знаел, че тя е свързана с известния Лорд Карлтън-младши, който бил толкова влюбен в нея, че дори й подарява къща в Париж. По това време Илка е примадона на Гран Опера, а Шаляпин гостува в театър Шатле за гастроли в т. нар. "Руски сезони". Един на друг фактически ги представя известният руски пианист и импресарио на Шаляпин - Кашук, известна личност в музикалния свят, един от първите емигранти във Франция след Октомврийската революция. По-късно Кашук става импресарио и на Попова. Първите два спектакъла, в които Илка и Шаляпин пеят заедно са "Княз Игор" и "Борис Годунов". След раздялата на Илка с Лорд Карлтън под влиянието на новия си любим - Шаляпин започва да готви нови роли. Една от тях е за "Фаворитката" от Доницети, с чието изпълнение първоначално има проблеми. На репетиции не може да "вземе" едно горно си-бемол и това я отчайва. Тогава Шаляпин, който никога не се е занимавал с вокална педагогика, се заема с нея и разбира, че проблемът е по-скоро психологически. Постепенно с негова помощ тя успява, а за проявената упоритост и воля той й подарява любимия си пръстен, казвайки, че носи магическа сила, дава силен глас и здраве... Попова твърди в спомените си, че когато Шаляпин пиел, слагал този пръстен в стакана и не се напивал никога. При болка в главата го притискал към челото си и всичко преминавало!"

18.03.2006