Имена

Без минало няма бъдеще

По пътищата на Владимир Поптомов

Павел Писарев

Един есенен ден на 1948 г. аз се намерих в голямата аула на Софийския университет, пълна със студенти, дошли да чуят своя нов професор. Владимир Поптомов започна лекцията си тихо и след малко залата започна да шуми. Говореше на немски. Никой не разбираше нищо. Усмихна се, огледа залата и продължи. На френски. Шумът нарасна. Когато премина на руски език аудиторията се развесели, някои ръкопляскаха. Поптомов спря, огледа продължително слушателите си и каза: "Колеги, вие ще станете дипломати, как без чужди езици".
Каква беше темата сега не мога да кажа. Но урока на Поптомов запомних. Поптомов почина на 1 май 1952 г. и кончината му бе затулена от големия празник, но сега близо половин век след смъртта му и повече от 115 г. от рождението му трябва да да пренесем името и спомена за делата му през новия ХХI век. Времето тече, идеите се променят, задачите на обществото са други, но една партия макар и в коренно различни условия е жива, ако тачи делата на своите първопроходци, колкото и противоречиво да е времето, в което са живели, колкото и то да пълно с върхове и падения. Но планините се мерят по техните върхове.
В Белица под южните склонове на Рила близо до построената през 1835 г. черква се намират къщите на поповия род. Този род е дарил със свещеници и учители поколенията на Белица. Владимир Поптомов е роден на 27 януари 1890 г. През 1902 г. Поптомов бяга с майка си от горящата Белица, баща му е убит от турците.
По-късно семейството се връща в Белица. Поптомов получил образование в серското педагогическо училище. Започва учителския път в Банско. Завършва школата за запасни офицери и като офицер изкарва цялата Първа световна война. След войната се установява в Белица, където е сред създателите на организацията на БКП (т.с.), която наброява сто души. Спечелват общинските избори и така се ражда Белишката комуна. За него научават в ЦК и Васил Коларов го вика в София. Тук той се запознава с Димитър Благоев, среща се с Георги Димитров. През 1920 г. заедно с Димитър Благоев и Васил Мулетаров са избрани в една листа за депутати. Двайсетте години на миналия век са разломно време, през което едната илюзия, че капитализмът може да бъде очовечен чрез реформи от социалдемокрацията по парламентарен път в напредналите страни, се заменя с друга, че капитализмът може да се победи чрез революция и диктатура на пролетариата в една изостанала макар и огромна по ресурси страна.
След Октомврийската революция БКП (т.с.) е в подем. Влиянието на партията всред народа е внушително. Безспорен ръководител на тази дейност в Горноджумайския район е Владимир Поптомов. Много лесно е било за Владимир Поптомов, високо интелигентен, с юридическо образование, с широка популярност, надарен с качества на оратор, масовик и добър организатор да поеме друг път, да стане богат. За това е била нужна само една крачка - да премине в лагера на буржоазните партии.
На Четвъртия конгрес на БКП (т.с.) е избран за член на ВС на партията. Владимир Поптомов е ръководител на Септемврийското въстание в Разлог, успява да завладее казармата и задържа властта в града три дни. Въстанието е разбито и Поптомов поема пътя на 20-годишна емиграция със смъртна присъда в България.
Затворен е първият кръг от живота на Поптомов. На христовата възраст - 33 г. започва неговата дейност като деец на БКП и Коминтерна под непосредственото ръководство на Георги Димитров и Васил Коларов във Виена, Берлин, Париж, Москва, Ниш, Белград, Скопие и Истанбул.
Вторият етап от дейността на Поптомов е работата му като организатор на лявото македонско движение на Балканите, в Европа, Австрия, Канада и САЩ през периода 1925-1934 г. Партията изпитва сериозни затруднения. На московското съвещание, на което са събрани оцелелите дейци след септемврийския и априлския терор, възниква остра опозиция на Васил Коларов, Георги Димитров и Христо Кабакчиев. Левите сектанти обвиняват партийното ръководство, че не болшивизирало достатъчно партията, че не стои на ленински позиции. Поптомов застава на страната на Димитров и Коларов. Той продължава да се занимава с организирането на македонската левица във Вардарска Македония - Югославия, Егейска Македония - Гърция. В тези райони българите са подложени на брутална асимилация, забранено е да се говори на български език, да се разпространяват печатни издания на български и дума не става за български училища. За разпространение на левите идеи се създава отделна организация ВМРО-обединена, на която политически секретар става Владимир Поптомов. Той е и главен редактор на в. "Македонско дело". В процеса на тази дейност Поптомов се утвърждава като основен познавач на националния въпрос на Балканите.
Коминтернът има отделна секция по балканските въпроси. Допускат се и груби грешки, въвеждат се понятия добруджанска, македонска, тракийска нация, създават се и на тази основа организации. Владимир Поптомов не е активен в прилагането на тези неверни теории и практики.
Поптомов създава дружества на ВМРО обединена в Гърция, Турция, Македония, Сърбия, България, САЩ, Париж, Берлин, Виена. Отначало седалището на организацията е във Виена, а след това в Берлин. По въпросите на организацията Поптомов влиза във връзка с Ромен Ролан, Анри Барбюс, Марсел Вилар, Пиер Параф и други световни знаменитости. Провежда през 1929 г. Обща конференция на ВМРО обединена, на която присъства Георги Димитров. Той обикаля Европа и често е придружаван от съпругата си Миланка, корава българка, която от 1926 г. го следва в тежкия емигрантски живот заедно с малката им дъщеря Ани. През 1934 г. след ареста на Димитров се премества в Париж, а след това е повикан в Москва. Свършват заплахите от провал и арест, но продължават битовите неуредици - семейството живее в една стая. В Москва Поптомов завършва аспирантура към Комунистическия университет, след което преминава на работа в Коминтерна като референт по националния въпрос в Балканския отдел. В дневника на Димитров той фигурира като Поптомов, Громов, Томов.
На 11.02.1943 г. Димитров отбелязва: "Изпратих писмо на Валтер - Тито шифровка. Томов бивш български депутат сега политемигрант в Съвет. Съюз да се анулира включването му в антифашисткото Вече. На 16 април изпратих писмо на Сталин и Молотов по същия въпрос". На 16 април 1944 г. отново писмо по същия въпрос. А "същият" въпрос е важен. Той има предистория. Джилас пристига в Москва и се среща с Димитров, Коларов, Марек, Г. Дамянов и Поптомов. В своите спомени "Лицо тоталитаризма" Джилас пише: "След моя разказ за положението в Югославия Коларов счете за нужно да ми зададе единствения въпрос: "А какъв е по ваше мнение езикът, на който говорят в Македония, по-скоро прилича на българския или на сръбския? Македонците не са българи и Македония не е българска, отговорих на Коларов. Димитров прекъсна разговора - това сега не е важно каза той".
Ето по този повод Димитров пише писма до Тито, Сталин и Молотов. След спречкването на Джилас с Коларов, Поптомов пита с какво право Тито го определя за македонец и него българския депутат назначава в югославското Вече. "Същият въпрос" продължава и след Девети септември. В личен разговор преди прословутото преброяване на населението в Пиринския край, когато то е принудено да се обяви за македонско, Коларов подкача Поптомов и Димитров: "Вие сега какви ще се пишете - македонци или българи?", на което Поптомов троснато отговаря "Българи", а Димитров сърдито казва "Василе, ти беше в Москва на срещата със Сталин". На 6 юли 1946 г. Сталин приема в Кремъл Димитров, Коларов и Тр. Костов по въпроса за Балканска федерация между двете страни. И като първа стъпка към федерацията изисква налагане на македонско съзнание на българите в Пиринския край. Поптомов е решителен противник на македонизацията и сърбизацията на Македония и още повече на Пиринския край. По-късно на съвещание в Горна Джумая Поптомов остро критикува партийния ръководител Кръстьо Стойчев за безконтролното нахлуване в района на сръбски учители, книжари, агенти на УДБА, обявява се против свалянето на портрета на Благоев и Димитров и заменянето им с портрети на Тито, както и против случаите септемврийчета и ремсисти при приемането им и при тържества да се кълнат в името на Тито. По-късно и Димитров поправя грешките си по този въпрос.
Скоро след завръщането си в България още в края на септември 1944 г. Поптомов става главен редактор на "Работническо дело".Когато работех след 1958 г. в редакцията на вестника, често през дългите редакторски нощи ние, по-младите сътрудници Иван Кирилов, Владко Башев, Владко Найденов, Панчо Панчев питахме бай Диньо Кьосев за стари партийни работи. Той е участник в Септемврийското въстание и емигрант в Съветския Съюз. Не беше никак словоохотлив. Знаехме, че е бил на лагер. Но когато в разговорите се включваше и главният редактор Георги Боков научавахме по нещо. Двамата започваха с въпроса: "Как е Миланка?". За тях това име беше почти митично. Тогава бай Диньо Кьосев ще изтърве някоя приказка: "Само Владо ми пращаше колети в лагера. Той ме включваше във всяко искане на Георги Димитров и Васил Коларов да бъда освободен". В България Владимир Поптомов, който още в Москва е член на задграничното ръководство на партията, е избран за член на ЦК и на Политбюро, той е главен секретар на Отечествения фронт, бил е министър на външните работи, подпредседател на МС, народен представител.
Времето на Поптомов е изпълнено с борби и победи, с програми и илюзии. Жестоко време. Сталин разпространява тежката си ръка над създаващия се социалистически лагер в условията на наложената от Запада студена война. Поптомов се отличава със самостоятелност и принципност в своите действия. Документите сега разкриват, че при обсъждане съдбата на Трайчо Костов той е единственият член на българското ръководство, който на заседание на Политбюро е заявил, че Трайчо Костов трябва да бъде освободен като председател на Стопанския съвет, но да остане министър и член на Политбюро. Изключително смела постъпка за тогавашните партийни нрави. В спомените си Тодор Живков пише, че Владимир Поптомов пръв е започнал да разговаря с него и Георги Дамянов за смяната на Вълко Червенков и за прекратяване на репресиите против партийни дейци, обвинени за трайчокостовизъм.
Владимир Поптомов живя с борбите, победите, грешките и заблудите на своето време. Той беше достоен българин, патриот, убеден и активен деец на левицата, посветил живота на борбите за добруването на българския народ.

01.04.2006