Шахмат

За вълшебното тайнство и магията

Доайенът на шахматната журналистика Живко КАйкамджозов празнува 75-годишен юбилей днес

ПЕТКО ПЕТКОВ

Доайенът на българската шахматна журналистика Живко Кайкамджозов навършва 75 години днес! Преди всичко сърдечно му пожелаваме здраве и щастие - най-важното в този свят! Да ни радва още дълго с прекрасните си материали във в. "7 дни спорт", където е единственият в момента щатен шахматен журналист в България!
Колкото красив, толкова и нестандартен е този юбилей. Защо освен всичко друго, по едно извънредно любопитно стечение на обстоятелствата е свързан и с други по-необичайни, но трепетни кръгли годишнини за човека и колегата, комуто са посветени тези редове.
И така, всичко започва точно преди 60 години! През 1946 г. в ръцете на 15-годишния Живко, ученик от Добрич, попада шахматното ръководство на Михаил Кантарджиев. Легендарното учебниче на прочутия "Бай Михо" - нещо като библийка за всеки новопокръстен във великата игра, изиграва и този път ролята си.
Кайкамджозов казва: "Шахматът винаги е бил за мен едно вълшебно тайнство и магия. Тя така ме завладя още при първото съприкосновение, че след това нищо не бе в състояние да ме откъсне от нея..."
Преди всичко да хвърлим поглед върху дългата състезателна дейност на юбиляря. Участва от 1947 до 1992 в над 100 официални състезания. Сред тях са полуфинали и финали (лични и отборни) за първенство на България, 10 майсторски турнира, над 30 международни срещи с най-високо класиране - Монте Карло'67 (оупън турнир) - трето място. Изиграва над 1000 партии. И от малкото примери, които мога да дам тук, става ясен стилът му - безкомпромисен и оригинален, на много силен майстор, който не пропуска случая да реши изхода на битката по красив, комбинационен път.
Играчите, дори когато имат в актива си безброй сражения, винаги си избират любимото собствено бисерче - най-доброто, което са създали на карираното табло.
И ето повод за още един малък кръгъл юбилей! Точно преди 40 години Кайкамджозов с черните печели партията,

която смята за най-красива

в своята практика. Това се случва в открития шампионат на България'66.
А. Малчев - Ж.Кайкамджозов: 1.c4 g6 2.Nc3 Bg7 3.g3 c5 4.Bg2 Nc6 5.Nf3 Nf6 6.d3 d6 7.0-0 0-0 8. Rb1 Bd7 9.Ne1 Rb8 10.Nc2 a6 11.b4 cxb4 12.Nxb4 Qa5 13.a3 Qh5 14.Ncd5 Nxd5 15.Nxd5 e5 16.Rb6? Bg4 17.Re1 f5 18.f3 Bh3 19.Bxh3 Qxh3 20.Be3

ДИАГРАМА 1

В позицията на диаграма 1 черните отлично използват комбинационните възможности на позицията, в която стратегията на белите е претърпяла крах: 20...f4! 21.Bf2 Rf5 22.g4 Rg5! Фин ход, подготвящ последвалия чудесен тактически удар. Белите вече трябва да мислят само за защита. 23.Nc3

ДИАГРАМА 2

На диаграма 2 виждате положението, което Кайкамджозов коментира така: "Тук направих изненадваща жертва на пешка на най-защитеното поле в лагера на белите - "е4", за да освободя полето "е5" за леките фигури. Това беше и най-трудният ход в партията, след който атаката на черните стана неотразима: 23...e4!! 24.Nxe4 Rxg4+!! 25. fxg4 Ne5! 26.Kh1 Nxg4 27.Bg1 Bd4 28.Ng5 Qh5 29.Nf3 Bxg1 30.Kxg1 Ne3 31.Kh1 Nxd1 32.Rxd1 Re8 33.Ng1 g5 34.Rxd6 g4 35.Rf1 g3 36.Nf3 Rxe2 37.h4 g2+. Белите се предават. Партия, проведена в гросмайсторски стил!

ДИАГРАМА 3

А сега поглед към диаграма 3 - фрагмент от партията П. Арнаудов - Кайкамджозов (полуфинал за ХХIХ реп. първенство, 1965). Коментирайки тази среща известният наш майстор Радко Бобеков я нарича "Тържество на тихия ход". Става дума за блестящото продължение на черните (27...Qd7!!) - поанта на комбинацията, подготвена от три встъпителни жертви на фигури!
24...Nf4+! 25.gxf4 Nxf4+ 26.Kh2 Rxf3! 27.Bxf3 Qd7!! - Интересна позиция - с топ повече белите са беззащитни срещу мълниеносната атака на съперника. 28. Rh1 Qh3+ 29.Kg1 Qxf3 30.Rh2 Rd8 31.Qc2 Bd4 32.Bxd4 Rxd4 33.b5 c5 34.Kf1 b6 35.h5 h6 36.Kg1 Kh7 37.Kf1 Nxh5 38.Re3? Груба грешка, но в загубена позиция. 38...Rd1+! Белите се предават.

ДИАГРАМА 4

Интересна е позицията на диаграма 4 от партията Кайкамджозов - Де Леев (Монте Карло'67). Белите оригинално реализират преимуществото си, като жертват дама, но срещу достатъчна позиционна компенсация - слабостта на пункта "f7": 29.Bxd5! Bb5 30.Bxe6! Bxc4 31.Bxc4! Kg7 32.Rxf7+ Kh6 33. Rxe7 Qd8 34.Bc1+ g5 35.Re6+ Kg7 36.Rd6! Черните се предават.

ДИАГРАМА 5

Още едно ефектно изпълнение ще проследим в положението на диаграма 5 от партията Кайкамджозов - Бруно (Баня Лука'80) - 32.Qd6!! exf4 33.g6+ Kg8 34.Qxd5+ Kf8 35.Qf5+ Kg8 36.Rd1! Rh6 37.Qe6+!! Черните се предават, защото след 37...Qxe6 38.Rd8+ получават мат. Няма спасение и след 32...Qe6 33.g6+! Qxg6 34.Qxd5+ Kf8 35.Qd8+.
Колкото и странно да изглежда, Живко никога не се стреми да се утвърждава единствено като играч професионалист. Кръгът на шахматните му интереси и амбиции

е далеч по-широк.

Завършва Висшия икономически институт в София, но предпочита трудовият му старт да бъде като щатен педагог и треньор. Дори в един малък за времето си град, където началото може да бъде само едно - "от нулата"!
И така, през 1962 г. създава в Добрич първата в страната детско юношеска школа, която ръководи 7 години. До 1976 г. - вече в столицата, е професионално ангажиран пак с треньорска работа. При него правят първите си стъпки гросмайсторите Любчо Спасов, Петър Великов, Маргарита Войска, международните майстори Силвио Данаилов и Мирослав Тончев. И пак нещо многозначително и любопитно: точно преди две десетилетия (през 1986 гV), получава званието "Заслужил треньор". Година преди това е награден с "Орден на труда" по случай триумфа на женския ни олимпийски отбор в Солун (1984 г.), завоювал сребърни медали!
Не можем да не споменем и други особено ярки изяви в живота му като ръководител с висок български и международен ранг и международен съдия. От 1982 до 1989 г. е отговорен секретар на Българската федерация по шахмат, а в периода 1986 - 1988 г.

президент на трета зона

на ФИДЕ. През 1986 г. е съдия на мача реванш Каспаров - Карпов в Лондон, а през 1988 г. - главен съдия на световните първенства за юноши и девойки в Тимишоара.
И все пак на хилядите български приятели на най-хубавата игра Кайкамджозов е най-познат и близък като шахматен журналист. Повече от 50 години продължава удивително талантливата му и плодотворна дейност и на този фронт. През 1976 - 1981 г. е редактор и зам. главен редактор на сп."Шахматна мисъл", през 1990-1994 завежда шахмата във в. "Спорт", а от 1994 г. е на работа във в. "7 дни спорт". Автор е на

30 шахматни книги.

За една от тях - "Към шахматни висини", посветена на първия български световен юношески шампион Кирил Георгиев (1983 г.), през 1984 г. получава награда в конкурса на ЦС на БСФС за спортна журналистика.
Не е възможно да бъдат дори най-лаконично изброени многобройните авторски постижения на Живко. Но все пак нека отбележа някои от най-крупните събития, отразявани от вещото му перо. Става дума за мача за световната титла Ботвиник - Петросян (1963), междузоналния турнир за световно първенство в Ленинград (1973), мач-реванша Спаски - Фишер (1992), десетки репортажи от олимпиадите в Люцерн, Солун, Дубай, Блед (1982-2002), европейските отборни първенства в Пловдив, Москва, Батуми (1983-1999).
Разбира се, сред най-значимите му творби през последните години са прекрасните репортажи и очерци за световните ни шампиони Антоанета Стефанова и Веселин Топалов. С тях Кайкамджозов се познава лично и от дълги години. Но и с десетки други звезди от най-първа световна величина е имал приятелски или професионални контакти като журналист: Тал, Петросян, Каспаров, Карпов, Широв, Свидлер, Юдит Полгар...
Каква е тайната на професионалното дълголетие? Въпросът е труден, никой не може да му даде пълен отговор. Учените генетици все ни обясняват своите сложни, но не съвсем ясни теории. Не съм посветен в тайните им и затова само половинчато им вярвам. Мога да кажа само това, в което съм убеден.
Както всяка друга професия, шахматната журналистика

изисква талант.

Но и всеотдайност, упоритост, висока организация на труда. Само който е работил във вестник всекидневник знае колко напрегнати и нервни, даже "инфарктни" са издателските графици. Още в по-затруднено положение е шахматният автор. Състезанията завършват късно. Трябва да действаш просто светкавично - да коментираш, преценяваш, даваш оценки. На всичко отгоре е необходима и изключителна прецизност - читателят няма да ти прости грешни ходове или диаграми.
За да е способен на всичко това, човек трябва несъмнено да е достатъчно взискателен и даже жесток към самия себе си. Живко не пие и не пуши. Живее скромно, може би донякъде аскетично. Като всеки интелектуалец, който в този живот е разбрал най важното: ако желаеш да работиш на супер ниво и да правиш това дълго време, трябва да се лишиш от много примамливи благини.
Но може би точно такъв е пътят към истинското щастие! Защото постиженията на Кайкамджозов са налице. Те несъмнено са частица от шахматния авторитет и

гордост на България.

Когато човек има зад себе си хиляди публикации, не може да не живее с мисълта за собствената си мисия в този свят. Не, това не е нескромност. А по-скоро необходима равносметка. И сигурно - мощен стимул да продължаваш все тъй да твориш.
Е, природата не разрешава никому да прави това вечно. Всеки го знае, а поетът с китарата много добре го е казал в прекрасната си песничка: "Остаряваме бавно, неусетно почти..." Певецът ни навява някаква особена тъга (мнозина даже я преосмислят с усмивка). А онзи в бялата престилка - докторът, може понякога и доста да ни посплаши.
И въпреки всичко, на каквато и да си възраст, като че ли има нещо младежко в иначе монотонния на пръв поглед ежедневен път към редакцията. Можеш да стигнеш до нея, както се казва, с вързани очи. Но всеки път тръгваш с желание и трепет. Защото си знаеш - всеки нов ден си носи новичките неща - място за скука няма. Вървиш, а още преди да си стигнал до бюрото, се питаш: какво ли е станало в "N-тия" кръг на супертурнира в град "Х"? Че това чувство си е кажи-речи чисто и силно като неподправеното любопитство на един малчуган! Детската радост често е нужна и на мъдреца с бели коси.
А когато си вече на работната маса, наредил таблото и фигурките, те очаква поредното и тъй желано предизвикателство - да коментираш и зарадваш утрешния си читател по най-добрия начин. Това е наистина прекрасно, нали! Пожелавам на Живко да изживее още хиляди, хиляди такива дни!

01.04.2006