Екосоциалната икономика против ортодоксалната
Ако цялото човечество от 6,5 млрд. души мине към цивилизацията на напредналите държави, всички вкупом ще загинат
Успоредно с повсеместното институционализирано утвърждаване императивите на
ортодоксалната пазарна икономика съгласно критериите на т.нар. Вашингтонски
консенсус, в света не стихва разговорът за противопоставянето между "екологическата
икономика" и границите на пазарната регулация (Р. Пасе, Д. Бенсаид, Х.
Алиер, К. Шлюпман, Р. Бойер, Д. Плион и др.).
Не само обичайната околна среда, но вече и биосферата все повече се възприемат
като съществен елемент на производството на съвкупния продукт и общественото
богатство, например под формата на "нетен биологически продукт" на
Земята. Петер Витусек го определя годишно на около 150 млрд. тона еквивалент
органична материя, а Роберт Констанца оценява "услугите", които човечеството
ползва от екосистемата за година на около 35 трилиона долара, пресметнати за
1999 г. Тъй като се получават "без заплащане", те не влизат в пазарно-стоковите
калкулации. За същата 1999 г. световният брутен продукт е бил изчислен от статистиката
на 25 трилиона долара. Следователно, пълната стойност ще бъде (25+35) 60 трилиона
долара. Участието на екосистемата в него е било 58,3 % (изчислено по Д. Плион
в "Новият капитализъм", Париж, 2001 г.). Статистическото изчисление
на БВП е непълно и изключването на близо 60 % от паричния оборот деформира всички
мотивации за адекватно поведение в икономическия живот.
Въпросът за
"осребряването" на частта на екосистемата
в световния продукт и резервирането й в национални, регионални и световни фондове
за поддържане, възстановяване и развитие на екосистемата е от жизнено значение
за оцеляване на планетата и на човечеството. Че този проблем не може да се предостави
за регулиране и реализация от пазара е очевидно. Става дума, както казваше големият
руски математик и икономист Л. В. Канторович (1912-1986), при сметките за решаване
на икономически алтернативи трябва да се максимизират не печалбите, а ресурсите.
Капитализмът и пазарът въобще не са в състояние да интегрират пълноценно екологическите
измерения в икономическия комплекс и процес. Те не могат автоматично (както
действа пазарът) да осигурят възпроизводството на околната среда. Няма съмнение,
че в интерес на запазването на Земята и на живота обществото ще бъде заставяно
все повече да избира и решения, които не са непременно незабавно най-рентабилни,
но са освободени от трайни и бъдещи вредни, дори фатални последици.
Осъзнаването на факта за внушителното присъствие в БВП на екосистемата, без
паричен израз или с деформиран такъв израз, ситуира икономиката и науката за
нея в един друг логичен план и неизбежно повдига въпроса за една друга рационалност,
различна от господстващите стоково-пазарни постулати. Такава постановка не претендира
още за една нова теория за стойността, но очевидно тя по необходимост оспорва
съизмеримостта на материалните компоненти на продукта в рамките на неговата
цена. В рамките на материалните и енергетическите баланси като че ли се налага
една смяна или поне промяна на терена, едно надхвърляне, задминаване на сегашните
реквизити,
господстващи в науката и формиращи практиката.
Като че ли все повече става актуално сравняването на енергетическите ресурси
при производството на БВП.
Нека почнем от това например, че в развитите страни днес за производството на
една продоволствена калория се изразходват 8 до 10 калории от други енергоносители.
Ако цялото човечество от 6,5 млрд. души мине към цивилизацията на напредналите
държави, всички вкупом ще загинат. Заслужава да се напомни, че растителната
фотосинтеза в света оползотворява само 1 % от слънчевата енергия; световната
индустриална система разсейва, без да оползотвори, повече от 50 % от консумираната
енергия; само 10 до 20 % от енергетическия разход достига преследваните цели!
Можем да си представим, че един реверсивен ефект, свързан с развитието на информацията,
познанието и социалната кооперация ще позволи едно могъщо противопоставяне срещу
деградационните тенденции.
Развитието не е никога едно просто количествено нарастване. То е винаги и един
избор. Поради това прогресът не би могъл да се сведе до едно измерване на незабавните
печалби, независимо от загубите в среден или дълъг срок. Впрочем, капиталът
носи в себе си едностранната рационалност и на предишните начини на производството,
които бяха всички насочени към достигането на най-непосредствения ефект от труда;
напълно се оставяха настрана по-далечните последици, тези, които идваха само
по-късно, след това.
Всъщност
очи в очи с природата, както и с обществото,
в капиталистическото противопоставяне между непосредствените и по-далечните
резултати, Фр. Енгелс виждаше един основен въпрос на отношенията между поколенията.
Малко се знае, че през 20-те години на ХХ век първопроходници в зараждащата
се екологическа наука бяха съветски изследователи. В 1926 г. Вл. Вернадски изучава
земния живот като едно цяло. Това му отреди мястото на баща на глобалната екология.
Още тогава и за първи път Вернадски повдига въпроса за промени в производствените
и консумативните модели на планетата. Родоначалниците на глобалната екология
(в т.ч. Гоз на Запад) през 30-те години на ХХ в. наблягат на разликата между
биологичното и астрономическото време. В 1933 г. австрийският икономист Юлиус
Дикман в своята статия "Истинската граница на капиталистическото производство"
(сп. "Социална критика" - Париж, кн. 9) поставя началото на това,
което се нарича "екологическа икономика" и "екосоциализъм".
Занапред, казва Ю. Дикман, социализмът ще се наложи не толкова поради борбата
между производителните сили и производствените отношения, за което настоявал
К. Маркс, а поради пълната непригодност на капиталистическия пазар да осигурява
запазването, развитието и възпроизводството на екосистемата, а това ще влезе
в противоречие с интересите на цялото човечество.
В разгара на Втората световна война Раймонд Линдеман предлага за първи път понятието
"екосистема" (като единство на енергетичните обмени в природата, откривайки
ерата на модерната екология). Връзката между глобализацията на икономиката и
раждането на една "екология - свят" е очевидна: Създаването на едно
световно производствено пространство донася и екологическото единство на света.
Тази тенденция помага за разбирането на рисковете за нарушаването на биохимическите
процеси, за климатическите пертурбации, за демографските развития, за това,
че
нашите цивилизации са смъртни.
Задължителна става смяната на модела на разхода на ресурси при производството и в модела на консумация. Такива неизбежни реформи ще предизвикат също неизбежна революция и в собствеността, и в международното разпределение на ресурсите, и в демокрацията.
каре в текста
Екологическата и екосоциалната икономика не са съвместими с постулатите на
господстващата система:
* пазарът не задоволява потребностите, а само платежоспособното търсене;
* парите не са истински, а само тяхно фантастично представителство;
* колективната полза не се свежда до сума от индивидуални ползи;
* икономиката не включва задължително социалното;
* днешните печалби (т.е. реалните ресурси) не стават задължително утрешни работни
места;
* повишената производителност не води задължително до съкращаване на работното
време, а до масова безработица и т.н.
Това е един ефикасен антимит на пазарно-капиталистическия мит.
Пазарната икономика затова не е равностойна на биосферата. Докато природата
максимизира натрупванията (биомасата), капиталистическата икономика максимизира
стоковите потоци, изчерпвайки природни нестокови запаси, чието намаляване не
се явява в никакъв икономически баланс и не упражнява никакво коригиращо въздействие
върху тези потоци и в поведението на обществото. Докато природата се подчинява
на една логика на взаимна зависимост, икономическите решения се опират върху
едно просто сравнение между разходи и печалбата от тях.
Стоковото движение става така, като че ли реалните и паричните потоци, разменяйки
се едните срещу другите, се подчиняват на една и съща логика, както и природната
циркулация. Но едно такова заключение предполага съвместимост между пазарната
оптимизация и възпроизводството на природната среда върху основата на една обща
мярка, енергията като общ деноминатор за всички блага - принадлежащи или не
на пазарната сфера. Всяко материално благо би било тогава изразимо чрез количеството
енергия, което съдържа.
Проблемът е в това, че икономическата сфера и биосферата никога
не са функционирали съгласно една обща логика.
И ако досега можеше да се игнорира този факт толкова дълго време, то е защото
икономическата сфера не заплашваше съществуването на биосферата. Днес обаче
не е повече така. Пазарното управление на икономическата сфера включва разрушения,
чиито ефекти ще се почувстват фатално от бъдещите поколения. Тези процеси се
опират на една непазарна мярка, чужда на една автоматична икономика без политически
и социални скрупули.
Става дума за една обективна необходимост икономиката да се потопи и слее в
една общност на екологически и социални детерминации. Без да се измества паричната
информация, такива критерии като материалните и енергетическите баланси биха
доставили информации, игнорирани (против общия интерес) от пазарната рационалност.
Включването на икономиката в една екосоциална общност би изисквало едно нормативно
управление; другояче казано - един граждански демократичен избор, който да е
обусловен от потребностите за дълго време и който би трябвало да надделее над
фундаментализма на пазарните автоматизми.
Разбира се, такава практика може да роди познатия авторитаризъм, но може да
се изрази и в една
демократична самоуправленска практика
при пълно запазване и на частната собственост и частното предприемачество,
каквато предстои да се открие и приложи. Екосоциалната икономика трябва да надделее
над ортодоксалната икономика, за да се преодолее фундаменталният въпрос за несъвместимостта,
като се съвмести нормативното управление в интерес на обществото и човечеството
и ползите от пазарно-стоковото частно предприемачество.
Въз основа на първичната информация от материалните и енергетическите баланси
държавата може да изгражда своята стратегия за поощряване и/или дестимулиране
на съответните блага с помощта на обществено необходимите нормативи за поддържане
на трайни тенденции, конвертирайки ги в пазарно-стоковите критерии и превръщайки
ортодоксалната пазарна капиталистическа икономика в една еко-пазарна, екосоциална
демократична икономика.
Разбира се, че става дума за задължителни демократични дългосрочни реформи,
възможни единствено в големи глобализирани региони.
Що се отнася до процеса на сливането на екологията и социализма, този процес
открива неподозирани перспективи за социалистическата идея, които тепърва ще
се проявят.
12.04.2006
Мнения по темата: