Данило Вучетич:

Добър съсед е по-важен от роднината

Балканите трябва да станат територия на мир, благоденствие и сътрудничество, казва посланикът на Сърбия и Черна гора у нас

Извънредният и пълномощен посланик на Сърбия и Черна гора в България Данило Вучетич е роден през 1947 г. в Цетине, Черна гора. Завършил е факултета по политически науки. Той е дипломат от кариерата, работил е в много държави в цял свят. Говори английски, френски и португалски език. Женен е, има две деца.

Разговаря Марко Марков

- Ваше Превъзходителство, през последните години свикнахме да чуваме само положителни оценки за двустранните отношения между Република България и Държавната общност Сърбия и Черна гора. Какво по-конкретно, според вас, дава основание за това?
- Това, което казвате, е истина и мисля, че трябва да ни радва. От Балканите в продължение на десетилетия, та дори и на векове, са идвали само лоши новини, въпреки че причините за това много често са произлизали от други части на Европа. Така е създадена представата, че от Балканите не може да дойде нищо положително. Създаден е дори изразът "балканизация", който е използван като крайно отрицателно определение за региони, сблъскващи се с проблеми, които най-често са били много по-големи от тези на Балканите. Тази нова представа, която съдържа оптимизъм и която се създава в региона през последните години - макар и не като цяло, всъщност представлява проекцията на онова, което би трябвало да бъдат Балканите - територия на мир, благоденствие и сътрудничество между всички народи и държави, независимо от тяхната икономическа мощ, големината на територията им или броя на населението им. Сърбия и Черна гора и България са отличен пример за това - те са открили еднаквите си интереси: европейското бъдеще, европейското качество на живот и укрепването на демократичните процеси в обществото, и намират в това основата за постоянното подобряване на всеки вид отношения - политически, икономически, културни... Въпросите, които се поставят пред политическите структури, управляващи в двете държави, се отнасят предимно до настоящето и бъдещето, до решаването на проблемите, които в момента стоят пред нас, или пък с които скоро ще се срещнем, а не до миналото. Аз смятам, че това е единствено възможният и рационален подход, когато става дума за политическата практика, която има за цел всеобхватното обществено развитие. Миналото, съхраняването на традициите и на културното наследство трябва да бъдат опора и основаващ се на опита коректив, за нови крачки напред, а не за връщане назад и за откриване на въпроси, за които историята вече се е произнесла.
- Политическите отношения между нашите две страни се определят като развиващи се по възходяща линия. Как бихте определили отношенията в икономическата област и коя е най-важната им характеристика?
- Отношенията в областта на икономиката също бележат възходяща линия, макар че е вярно, че в този момент политическите отношения ги изпреварват с няколко крачки напред, когато говорим за тяхната интензивност и за взаимното разбиране, проявявано към идеи и цели, за които се застъпват нашите страни. Вероятно това е нормално за държави в преход, макар че в междудържавните отношения е често срещано явление именно икономиката да прокарва път на политиката. В нашия случай обаче става дума за това, че промените в икономиката са може би по-тежки, отколкото тези в политически план, а същевременно и по-дълготрайни, тъй като изискват създаване на напълно нови отношения на собственост, основна промяна на структурата на икономиката, включване в технологичните процеси и насоки, които са отишли далеч напред. И всичко това става в ситуация, когато няма достатъчно свежи пари, когато много социални проблеми не са решени, а възникват и нови, когато трябва да се създадат работни места за голям брой безработни, но не само за да им осигуряват някакви заплати, а за да може тези заплати да бъдат резултат от нещо, което действително има стойност на пазара. И то не само на местния, но и на европейския, и на световния пазар. Неотдавна, на срещата в Букурещ бе прието регионално споразумение за свободна търговия, което със сигурност ще допринесе за новия размах на икономическото сътрудничество между съседните нам държави. Но въпросът, който всяка от тях поотделно трябва да реши, за да може да печели от това споразумение, е: какво ще може да предложи на този пазар - какви продукти, в какво количество, с какво качество, за да може той да ги приеме. С други думи, става въпрос за пазарно ориентирано производство, а не за производство, предназначено за складовете. Единствено така ще можем и да изнасяме, а не само да внасяме.
- България е членка на НАТО, а предстои да стане и пълноправен член на Европейския съюз. Отразява ли се това на качеството на отношенията между България и Сърбия и Черна гора?
- Това, че България е член на НАТО и скоро ще стане членка на ЕС е важно за качеството на двустранните отношения, макар че не е определящо за тях. За нас България на първо място е съсед, с който градим добри отношения, а фактът, че е и ще бъде член на най-важните евроатлантически интеграции е само допълнителен елемент, който допринася за по-доброто разбирателство, тъй като става дума за нещо, към което се стремим и самите ние, и което определя и насочва нашата външна политика. За нас също така е важен българският опит в тези процеси, в които вашата страна е към края на пътя, докато ние сме още почти в началото му, въпреки че вече сме предприели преломни и големи крачки в процеса на икономически и системни реформи, както и на реформата на армията. Обстоятелството, че ЕС и НАТО са обкръжението, в което един ден ще се окажем и ние, заедно с България и с другите страни от региона, със сигурност има неоценимо значение за постоянното подобряване на качеството на нашите взаимоотношения, тъй като предполага сътрудничество, участие в съвместни проекти, съвместно разглеждане на перспективите на развитие на всяка държава поотделно, но и на Евросъюза като цяло, съвместни действия в рамките на структурите на НАТО и пр. Но на първо място все пак са междусъседските отношения. Имаме една поговорка: "Добрият комшия е по-важен от роднината". И аз смятам, че тук, на Балканите, трябва преди всичко да се държим така.
- Българската общественост следи с внимание събитията и процесите във вашата страна. В каква степен актуалната ситуация в Сърбия и Черна гора се влияе от започналите във Виена разговори по уреждане статута на автономната област Косово и Метохия и предстоящия референдум за независимост на Черна гора?
- Няма никакво съмнение, че това са събития от първостепенно значение, но какви последствия биха могли да произведат, трудно може да се прогнозира. По-лесен, разбира се, е въпросът с референдума в Черна гора, тъй като поставените правила са ясни и двата възможни изхода са предварително известни и приемливи. От политическата зрелост на участниците в този процес зависи дали всичко ще приключи в съответствие с демократичните принципи, независимо от резултата на гражданското волеизявление, който трябва да определи и бъдещето на държавната общност, съответно интензивността и качеството на отношенията между Сърбия и Черна гора. Когато говорим за Косово и Метохия, възможно е да се предвидят последиците от решението за статута му единствено, ако то бъде постигнато чрез разговори, резултатът от които да бъде едно споразумение, съответно компромис, за което се застъпва нашата държава, и в никакъв случай чрез налагането му. Проблемът се състои в това, че албанската страна поставя безкомпромисно искане за независимост, като по този начин поставя на изпитание цялата международноправна система и институциите, които са учредени, именно, за да защитават тази система. Не съществува нито един аргумент - юридически или какъвто и да е друг, който би могъл да оправдае създаването на една нова държава на територията на друга международно призната държава, страна-членка на ООН, страна, която успешно осъществява демократичните реформи, която зачита човешките права и която е готова да предостави на албанците в Косово възможно най-широката степен на автономия. Но тази държава не може, така както не би могла нито една друга суверенна държава, нито пък някой има право да я насили да го направи, да се отрече от своята териториална цялост, да се съгласи да й бъде отнета една нейна част с каквото и да било обяснение. Тук не става дума за изключителността на едно политическо становище, защото всъщност не става дума за политика, а за защитата на едно елементарно, естествено право, което стои над политиката. Разбира се, политиката може да погази правото, но тогава това е политика на силата, която никога не дава добри резултати в по-дългосрочен план. Смятам, че предупрежденията, че в такъв случай би могла да възникне трайна нестабилност на Балканите, че едно подобно решение би могло да предизвика ефекта на доминото, който да застраши и други държави в региона, а и в по-широк план, каквато бе оценката и на българския президент Първанов, трябва да бъдат осъзнати с пълната им сериозност и със съзнанието за отговорността за последиците, които биха могли да произтекат от това.
- Кои са по ваше мнение главните препятствия по пътя на Сърбия и Черна гора към интегрирането й в Европа?
- Това са нашите вътрешни нерешени въпроси. Някои от тях вече споменах и те трябва да бъдат решени, за да може преговорите с ЕС по всички най-важни въпроси на интеграцията да бъдат продължени в една напълно ясна ситуация. Пречката, която не е стояла пред други държави освен Хърватия, е сътрудничеството с трибунала в Хага, респективно предаването на обвинените за военни престъпления лица. Вероятно ви е известно, че сръбските власти обещаха до края на април този въпрос да бъде снет от дневен ред. Тогава това главно препятствие ще бъде отстранено, което ще позволи да бъдат продължени реформите в икономиката и организацията на държавата, законодателството и правосъдната система да бъдат хармонизирани с европейските стандарти - в което вече не сме в началната фаза. С други думи, да се изплете цялата онази мрежа от закони и процедури, които вече функционират в Европа и в чиито рамки трябва да се вместим всички ние. Аз съм уверен, че преговорите с ЕС ще продължат през май, но колко общо ще траят - трудно е да се прогнозира. Спекулациите, че те биха могли да бъдат ускорени, ако Сърбия се окаже по-отстъпчива по отношение на Косово и Метохия се основават на погрешни предпоставки, които, както вече споменах, не взимат предвид правото и принципите, върху които е устроена международната общност, а изтъкват на преден план оголени политически интереси.
- Предстои визита в Сърбия и Черна гора на нашия президент Георги Първанов. Какви се очаква да бъдат акцентите на срещите и разговорите с неговите домакини в Белград? Ще се търси ли подкрепа от България по въпроса за бъдещето на Косово и Метохия?
- Предстоящото посещение на президента Първанов представлява доказателство за приемствеността в политическия диалог на високо и най-високо ниво, който в последните години стана редовен и който е израз на постоянното издигане на двустранните ни отношения. Затова смятам, че напълно естествено централната тема на разговорите на президента Първанов с неговите домакини ще бъде анализът на сегашното състояние на отношенията, както и тяхното по-нататъшно подобряване. Политическите отношения са отлични, характеризират се с висока степен на сходство на възгледите по въпроси от стратегически интерес за двете страни. Тук на първо място имам предвид идентичния поглед върху значението на добросъседските отношения, както и на общото регионално сътрудничество, а също така и на стратегическата ориентация към евроатлантическата интеграция. В това отношение България представлява партньор от първостепенно значение за Сърбия и Черна гора. Имайки предвид това състояние на политическите отношения, смятам, че в центъра на вниманието ще бъде разглеждането на определени важни сегменти на нашето икономическо сътрудничество. Вече дълго време на експертно и министерско ниво се разглеждат възможностите за реализирането на няколко проекта с голямо значение за двете страни. Става дума за инфраструктурни проекти - строителството на магистралата Ниш-София, на газопровода Дупница-Димитровград, както и за модернизацита на железниците. Към това бих добавил и разглеждането на възможностите за установяване на самолетна връзка между двете страни. Вярвам, че предстоящите разговори ще бъдат добра възможност да се види докъде се е стигнало с реализацията на тези проекти и да бъдат постигнати по-конкретни договорености. Би трябвало да се очаква, че особено внимание ще бъде отделено на сътрудничеството в областта на културата, това ни е повече от необходимо, за да може нашите народи още повече да се опознаят и сближат.
Напълно разбираемо е, че регионалната проблематика също ще бъде предмет на разговорите. На всички нас ни е повече от необходима регионална стабилност и възможно най-тясно сътрудничество като предусловие за успешното ни включване в евроатлантическата интеграция. Сърбия и Черна гора и България твърдо са решени да действат в тази насока. В този контекст трябва да се признае, че съществуват някои открити въпроси, от чието решаване в доста голяма степен зависи дали нашият регион окончателно ще навлезе във водите на стабилността, или отново ще се превърне в територия на напрежение и сблъсъци, с всичките лесно предвидими негативни последици от това. Тук на първо място имам предвид въпроса с Косово и Метохия, за чийто бъдещ статут неотдавна започнаха преговори. Вече изложих нашето становище за този важен и комплексен проблем. Смятам, че е много важно в процеса на преговори да намерят възможно по-пълно отражение позициите на съседните страни, които най-добре познават тежестта на проблема, и които утре - в случай че не бъде постигнато споразумение и стабилно решение, биха могли да търпят немалки последици. В това отношение ние високо ценим активното и конструктивно отношение на България по въпроса за Косово и Метохия. Нейното застъпване за постигане на решение чрез споразумение - чрез диалог между двете страни и с подкрепата на международната общност, с неизбежните компромиси и избягването на наложени решения, представлява реален принос към процеса на преговори. С редица конкретни инициативи България ускоряваше директния диалог между Белград и Прищина и това е нещо, което бе отбелязано и подкрепено не само в Белград, но и в цяла Европа. Не се съмнявам, че и във времето, което е пред нас, България ще продължи да се застъпва за осъществяването на принципите, от чието изпълнение в голяма степен зависи успешното разплитане на сложния косовски възел, така тясно свързан със стабилността в нашия регион.

17.04.2006